Доц. Светла Петрова от НАИМ за археологическите проучвания край черквата „Св. Спас” в с. Червен брег: Пътят на християнството е минал през Дупнишко много преди да отиде в Сердика и Пауталия

В района на Червен брег е имало селище, предшестващо създаването на древна Германея. Намерихме корабен жетон и 15 монети, сред които сребърна, на император Гордиан, каза Петрова

Пътят на християнството е минал през Дупнишкия край много преди да отиде в Сердика и Пауталия, а в района на днешното село Червен брег е имало селище, предшестващо създаването на древна Германея. Това посочи доц. Светла Петрова от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, която заедно с екипа си вчера представи резултатите от извършеното миналата година археологическо проучване на раннохристиянската базилика и средновековна църква „Св. Спас” в Червен брег. Ръководителката на проучванията обясни, че на терена са открити керамични материали от първи век, строителни материали от предримската епоха, множество зидове, стигащи до 1,80-2 метра. Разкрити са и строежи, потвърдили очакванията на археолозите там да има раннохристиянски и по-ранни градежи.

Вдясно от входа на средновековната църква е запазено изображението на св. св. Константин и Елена, съхранен е и стенопис с лика на свети Никола. Сред находките на обекта са 15 монети от времето на император Гордиан до 19. век. Сред тях са турски монети от 5. век, една сребърна монета на император Гордиан. Намерени са и корабен жетон с номинали, служещи за платежно средство по целия свят; керамика; много амфори; купа, която може да бъде възстановена; дъно на питус, характерен за античната епоха, за съхранение на жито, зехтин и вино; дъно от цедилка за сирене; тежест за стан; антични фибули; парчета от купи за кандила. Открито е помещение с долиум и 3 интересни ниши. Направен е и сондаж, доказал няколко периода на стената на притвора на раннохристиянската базилика.

„Северно от сегашната църква съществува селище, което функционира изключително активно в периодите на първия век. Това селище е претърпяло развитие от траките, от предримската епоха през римската епоха. Селището има визуална връзка с някогашното селище Германея, откъдето във времето на император Юстниян Велики е излязъл и е поел цялата армия и външна политика на тогавашната Източна римска империя, впоследствие наречена Византия, пълководецът Велизарий. Това селище предшества създаването на Германея и има едно непрекъснато съществувание от четвърти век преди Христа до ден днешен”, обобщи доц. Петрова.

Стана ясно, че в района е имало няколко църкви в 5 строителни периода, първата от които е от времето на император Константин Велики, строена през 330 г. или малко преди това.

„Дупнишката общественост пази знанието от миналото и се бори за неговото показване. Тази памет е много важна по няколко причини – районите ни обезлюдяват, младите бягат, много от тях възхваляват вътре в себе си историята на страните, в които отиват, забравяйки своята родна история. Надяваме се нашият проект, който беше защитен пред Министерството на културата и заради това то отпусна средства, да продължи. Екипът ни е готов да направи всичко възможно, за да бъде запазен уникалният паметник „Св. Спас”, благодарение на който започна археологическото проучване, и най-важното – да се покаже, че пътят на християнството е минал по Струма и по Джубрена много преди да отиде в Сердика и Пауталия и Сердика да стане епархийски център”, каза още Светла Петрова за резултатите от първия археологически сезон на обекта.

Aрхеологически разкопки бяха извършени през лятото от НАИМ и Общинския исторически музей в Дупница. Средства за проучванията отпусна Министерството на културата, след като НАИМ и музеят в Дупница защитиха проект. Освен доц. Петрова в разкопките участваха Анелия Геренска и Сергей Устинов от дупнишкия музей, експертът от културното министерство Васил Мутафов, реставраторът от Регионалния музей в Кюстендил Илия Борисов. С помощта на дарители е извършена аварийна консервация на стенописите на църквата, за чиято реставрация ще се търсят средства по европейски програми. Изключително съществен принос за проучването имат отец Костадин Бошняков и Евгени Марушев.

Снимката: Доц. Светла Петрова и екипът й представиха резултатите от проучването в Червен брег.