Да си отговорен, значи да откликнеш на възможностите, поставени ти от Бог, няма да стигнеш далеч, ако се нуждаеш от някой, който да те мотивира

Трябва да сме мотивирани отвътре, а не отвън, вълнението придвижва човека до определен момент, но не би могло да го доведе до финала

„И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената и сина си Аврам и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и като дойдоха в Харан, там се заселиха.“ Битие 11:31

Отговорността често пъти се определя като нашия отклик на Божиите способности. Да бъдеш отговорен означава да откликнеш на възможностите, които Бог поставя пред тебе. Бог дал на бащата на Авраам отговор – възможност да откликне на Неговата способност. Той поставил пред него възможността да отиде в Ханаан. Вместо да върви докрай с Господа, той предпочел да спре и да се установи в Харан. Много лесно е да бъдем развълнувани, когато Бог ни говори и ни дава възможност да направим определено нещо. Също както Тара и ние много пъти не довършваме това, което сме започнали, защото когато се захванем да го правим, осъзнаваме, че се изисква много повече от емоционална тръпка и вълнения. Повечето нови приключения са вълнуващи, само защото са нови. Вълнението обаче ще придвижва човека до един определен момент, но не би могло да го доведе до финалната линия. Много вярващи правят точно това, което Библията казва, че направил и Тара. Насочват се към определено място, но някъде по пътя спират и там се заселват. Те се изморяват или се изтощават. Имат желание да завършат докрай пътя си, но нямат желание да поемат нужната отговорност, която се изисква от тях. Ако се намери някой друг да го направи вместо тях, с радост биха пожънали славата, но нещата изобщо не се получават по този начин.

Изход 32:30-32 – „А на утрешния ден Мойсей рече на народа: Вие сторихте голям грях; но сега ще се изкача при Господа, дано да се уреди изкупление на греха ви. Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: О! Този народ стори голям грях, че си направи златен бог. Но сега, ако искаш, прости греха им, ако ли не, моля Ти се, заличи мене от книгата, която си написал.”

В своята подготовка и изучаване на Словото съм открила, че израилтяните нито веднъж не са пожелали да поемат отговорност за нещата, които правели. Мойсей се е молил вместо тях, търсил е лицето на Господа и отново той се е покайвал вместо тях, когато са се забърквали в неприятности (Изход 32:1-14).

Едно новородено бебе няма никакви отговорности, но колкото повече израства едно дете, толкова по-големи са очакванията към него да поеме отговорност. Едно от основните задължения на родителя е да научи детето си да поема отговорност. Така и Бог желае да научи Своите деца на същото нещо.

Притчи 6:6-11 – „Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър. Тя няма ни началник, ни надзирател или управител, но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва. Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от сън? Малко спане, малко дрямка, малко скръстване на ръце за почивка – И ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник или като един, който пътува, който бавно, но сигурно пристъпва към теб и немотия като грабител, който те прави безпомощен.”

Този мързел на израилтяните била една от причините, поради които се скитали в пустинята цели четиридесет години, за да извървят път, който по принцип би им отнел само единадесет дни. Хора, които вечно се нуждаят от някой, който да ги мотивира, никога няма да постигнат нещо велико. Тези, които постъпват правилно, само когато някой ги гледа, също не могат да стигнат много далеко. Трябва да сме мотивирани отвътре, а не отвън. Трябва да живеем живота си пред Бога, като знаем, че Той вижда всичко и че наградата ни ще дойде от Него, ако постоянстваме да правим това, което Той иска от нас да правим.

Матей 20:16 – „Защото мнозина са призвани, но малцина избрани.”

Този стих означава, че мнозина са призвани или получили възможността да направят нещо за Господа, но малко са тези, които са готови да поемат отговорността и да откликнат на призива. Хора с „пустинен манталитет“ искат да имат всичко, без обаче да правят каквото и да било.

Исус Навин 1:1-3  – „След смъртта на Господния слуга Мойсей, Господ говори на Исус Навиевия син, Мойсеевия помощник, казвайки: Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани, заеми мястото му, мини през този Йордан, ти и целият този народ, и влезте в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните. Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, както казах на Мойсей.”

Когато Бог казал на Исус Навин, че Мойсей е мъртъв, и че Исус Навин трябва да заеме неговото място и да заведе народа на Израил през Йордан, в Обещаната земя, това е означавало много нови отговорности за него. Същото се отнася и за нас, когато тръгнем, за да завладеем своето духовно наследство. Нито ти, нито аз ще можем някога да служим под помазанието на Бога, ако преди това не сме готови да поемем сериозно своите отговорности в живота.

ЕТО, СЕГА Е БЛАГОПРИЯТНОТО ВРЕМЕ!

Снимката:

Повечето нови приключения са вълнуващи, защото са нови. Вълнението обаче ще придвижва човека до един определен момент, но не би могло да го доведе до финалната линия.