Писателят на мафията Георги Стоев, преди да бъде убит: Георги Илиев беше страшно див – можеше да влезе в заведение и да разкатае някакъв измислен каратист, сам преби и Карамански

Filed under: Искам думата,Последни |

Главния се захвана с бял бизнес, с туризъм, а останалите, вместо да си кажат – тоя пич е готин, няма да ни пречи, – всички му се нахвърлиха едновременно

54-10-01 Георги Стоев

Числото 7 се явява знаково в живота на кюстендилския бос Георги Илиев. Ето какво писаха вестниците на 7-годишнината от убийството му. Сред заподозрените остават – от братята Маргини, до Златко Баретата, Пешо Сумиста, Очите, Кръвта, Вендузата, Буята, украинецът Олег Ищенко, и естествено самото МВР Христо Неделчев. В неделя столичният храм „Св. Георги Победоносец“ събра лица от родния ъндърграунд на една знакова панихида – 7 години от показния разстрел на боса на ВИС-2 Георги Илиев. Сред опечалените бяха вдовицата на Главния Мая Илиева, двете му дъщерички Криста и Андреа. Там бяха дясната му ръка Николай Цветин – Близнака, кумецът на Илиев Коко Динев, който само преди дни стана обект на атентат, както и други знакови лица от бившата ВИС-2.

 

54-10-01 9(1)

Според християнския канон седем е сакрално число

и повод живите да преосмислят загубата на своя близък. Но за българската съдебна система екзекуцията на Жоро Илиев остава една от големите мистерии на прехода. И до днес се преплитат различни версии и поръчители, а митовете за мафиотския бос вече са повече от истинските му геройства, твърдят от бившата ВИС-2. Професионален снайперист е разстрелял от 700 метра в сърцето собственика на „ВАИ Холдинг“ Георги Илиев. Най-вероятно килърът се е криел в 10-етажния хотел „Тракия“, който се намира срещу увеселителния комплекс „Мултиплейс“, твърдят от полицията. Част от него е заведението „Буда бар“, където Илиев пристигнал на 26 август 2005 г., за да полее победата на отбора си “Локо” (Пловдив) срещу ОФК “Белград”. Възможно е изстрелът да е проехтял и от съседния 8-етажен хотел „Хризантема“. Не е изключено убиецът да е дебнел от засада във високите храсти, които разделят двата хотела от пътя, твърдят криминалистите. Главният, както го наричат в империята му пристига с шумна компания малко преди 23,30 часа. До 22,45 часа Илиев е бил на стадион „Нафтекс“ в Бургас, където се игра срещата между ОФК „Белград” и „Локомотив” (Пд). Щастлив от победата на своя тим, босът отишъл след мача в съблекалнята, за да поздрави играчите и дори пял заедно с тях. Веднага след това поел към „Мултиплейс“ с неколцина приятели.

54-10-01 karamanski

По изрично желание на Илиев персоналът резервирал за компанията му най-външното сепаре откъм пътя на открития бар. Минути след като шефът на „Локо” седнал на масата, мобилният му телефон иззвънял и той станал прав, за да се усамоти по време на разговора. Обърнал се с лице към пътя и леко навел глава. Точно в този момент бил улучен в сърцето. Гардовете му светкавично го откарали в поликлиниката в Слънчев бряг, но починал още по пътя. Дежурните лекари само констатирали смъртта. Куршумът е заседнал точно на 2 см от гръдната кост. Сърцето е спряло секунди след изстрела, твърдят съдебните лекари. Свидетели на зрелищното убийство са станали над 30 туристи и приятели на жертвата. Те свидетелстват, че са чули пукот като от пиратка, след което Илиев се хванал за гърдите и се свлякъл на земята. Илиев е убит с флоберов куршум 22-ри калибър, съобщи тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Според оръжейни експерти такъв се използва в Русия. По-късно обаче се появи и версия, че куршумът може и да е с калибър 5,45. Убийството на Георги Илиев напомня много на разстрела на президента на „Мултигруп“ Илия Павлов през март 2003 г. Той също беше покосен с един изстрел в сърцето по тъмно, пред централата на компанията, разговаряйки по мобилния си телефон. Според криминалисти убийството на собствена територия е знаково, защото предупреждава следващите, нарочени за ликвидация, че никъде не са в безопасност.

За 7 години версиите за смъртта на Главния са повече от 77. Те се пускат като дъвка в медийното пространство, отвличат вниманието на обществото и така схемата се повтаря до следващия, нарочен за килър или поръчител на висаджийския бос. Журналистът и писател Бойко Беленски пък твърди, че са правени няколко опита да убият Георги Илиев, а екзекуцията му се осъществява с помощта на човек от охраната на боса. Преди да го убият, изпълнителите на поръчката са били наясно с всичко – че е без бронежилетка, къде ще отиде след мача, всичко. Подочух, че човекът, който е снасял случайно или нарочно информация, е бил закодиран с псевдонима „Вендузата”. Все пак, за да организираш такова перфектно убийство, се изисква специална организация и много професионализъм, казва в коментарите си Беленски. Със сигурност обаче се знае, че в убийството е участвал пернишкият висаджия Райко Кръвта. Той е ликвидиран на 13 октомври 2005 г. пред заведение в Перник. Според полицията именно Райко Кръвта осигурява на украинеца Олег немска пушка „Аншуц“ със снайпер и лазерна оптика. Журналистката Венета Райкова твърди, че в последното съобщение, което получила от убития Боби Цанков, радиожурналистът твърдял, че ще разкрие, който стои зад очистването на Георги Илиев. Криминалисти предполагат, че Цанков е щял да изпее Маргините, а те затова му устройват покушението. В аферата със смъртта на Илиев през годините са замесени и имената на Златко Баретата и Петър Стоянов – Сумиста, който е подсъдим за участие в бандата на „Килърите”. Своя интерпретация за едно от най-заплетените убийства дава приживе и писателят на мафията Георги Стоев. Пред Румен Леонидов той свидетелства: „Смъртта му изглежда странно от гледна точка на това, че той се пазеше много внимателно. Иначе беше очаквано. Когато един от босовете свали гарда, в смисъл, решава, че вече няма да бъде силов играч, нормално е точно в този момент всички да го атакуват. Затова ти казвам, че имам колебания във версията си за него. Той се захвана с бял бизнес, с туризъм, а останалите, вместо да си кажат – тоя пич е готин, няма да ни пречи, постъпиха обратно – всички му се нахвърлиха едновременно. Първо, никой не повярва, че се е отказал. Мислеха си, че това е някаква негова голяма игра. Тук искам да отворя скоба за Жоро Илиев и да обясня по-подробно. Той винаги е бил надценяван от конкуренцията си. Заради миналото си на затворник, заради това, че ще започне да мъсти за брат си. А Жоро беше изкарал най-хубавите си години, между 20 и 30, в затворите и изобщо не мислеше да мъсти на някого. Просто искаше да си поживее. Иначе беше страшно див, можеше да влезе в заведение и да пребие някакъв си там измислен каратист, собственик на заведението (говори за днешния европолитик Слави Бинев, б.а.). При това пред цялата му охрана и пред всичките му клиенти. Но той не беше човек, който може да поръча убийство, психиката му беше друга. Мразеше тези неща. Беше мъжкар в истинския смисъл на думата. Под мъжкар разбирам всеки, който ако се скара с някого, излиза на улицата и се бие с него. Да кажем – и двамата обградени от охраните си. Така правеше – отиде и наби Карамански в „Тримата мускетари”, едно от заведенията на СИК, наби го сам, като каза на другите да не се месят. Беше по-различен от останалите… Повечето са долни човечета.

 

Уж си стискат ръцете, ядат, пият заедно, прегръщат се на вратата, а отвън вече го чакат.

 

Освен това Жоро беше страхлив, не беше онзи тип престъпник, който може да поеме отговорност и да нареди да убият някого. И затова искаше да се оттегли. Имаше много удари по него и по близките му, но винаги си правеше пас. Мислеше си, че като не им отговаря със същото, ще го оставят на мира. След убийствата на Кюлев и Илиев дойде арестът на Маргините. Остана само една групировка и властта моментално директно я атакува. В една от моите книги митичният генерал от ДС казва: ”Сам борът не е бор!” Това предупреждение е абсолютно вярно, но не го послушаха. В случая Маргините са и един вид жертва – те са обвинени, не само защото са виновни, но и защото останаха сами. Вече няма кой друг да ударят”, обяснява законите на опасната игра преди да бъде застигнат от куршум до хотел „Плиска” писателят на мафията. Така истината за убийството на Жоро Илиев остава обречена на митовете, които създадоха империята му и превърнаха непознатото никому момче от Кюстендил в Главния.

 

Снимките

1 Георги Стоев

2 Георги Илиев

3 Иво Карамански

Spread the love