Алпинистът веган Атанас Скатов: След време всички ще се срамуваме, че сме яли месо, в Папуа Нова Гвинея все още има човекоядци, хора от интелигенцията масово спират с животинските продукти

Не можем постоянно да правим прасетата по 2 тона и половина. В Америка правят бикове от по 1400-1500 килограма, но и генното инженерство си има граници

Атанас Скатов е роден в Сливен, завършва висше образование в Аграрен университет-Пловдив, следва докторат в Берлин, Германия. Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор на България и Германия. От няколко години се занимава активно със спорт, в това число туризъм, алпинизъм, катерене, колоездене, плуване, йога, бягане, ски, танци, мотори и др. Алпинистът веган говори пред списание ”8”.

 

– Атанасе, преди дни се върна от Антарктида, а наскоро там имаше и други новини – от българската експедиция на остров Ливингстън, която за първи път стъпи на местен връх… В кръга на шегата – покоряваме ли малко по малко Ледения континент? 

– Всъщност тези български експедиции, които ходят в Антарктида, нямат много общо с нея – островът е на цели 2000 километра от същинския континент и на 1000 км от Южна Америка. Покореният там връх е висок 1200 метра, а при мен дори базовият лагер беше на 2000. Само разликата в температурата между 1200 и 4900 метра е допълнително минус 25 градуса. А и станах вторият българин там, един-единствен наш сънародник го беше изкачвал преди 10 години – Димитър Тодоров, който отдавна живее в Африка.

– Защо са толкова малко българите, стигнали дотам? Прекалено труден ли е, или е твърде скъпо? 

-По принцип от целия елит на алпинизма в България в последните 30 години всеки се стреми да направи 7-те континентални първенеца, но доколкото знам, никой у нас не е успял за момента  – само още един алпинист е изкачил 6 от тях, но няма Антарктида. Там е наистина много студено, експедицията е скъпа и е много трудно, затова се радвам, че успях.

– Не е ли малко скучно човек да върви из такова огромно пространство без никакъв живот? 

– Наистина няма абсолютно никакъв живот, той е по крайбрежието. Но изобщо не е скучно – там е невероятна тишина, във всички посоки всичко е бяло до синьо, какъвто става ледът на много векове. И за секунда не ми е било скучно, дори след като толкова бързо се качихме и слязохме, трябваше на Юниън Глетчер да чакаме повече от седмица, защото самолетът „Ил-76″, с който ни водят от изходната точка, идва веднъж на две седмици. На глетчера всеки ден карах арктическо колело, правех разходки. Районът наоколо е пълен с високи планини като Елсуорд, чиято най-висока точка е Винсън масив. Такава красота! От глетчера до базов лагер се стига с малки самолетчета за 7 човека, които са със ски вместо колела – там няма друга възможност. Това, което се вижда отгоре, е изумително! И от Винсън гледката беше уникална, все едно че съм на друга планета. Всичко е бяло, бяло… Преди си представях, че Антарктида е едва ли не като плато, нищо подобно – в този район са само планини, и то високи над 3-4 хиляди метра.

– Колко тежеше багажът ти? 

– От базов лагер до Лагер 1 има възможност да теглиш шейна отзад, носиш 25-26 кг, а в шейната слагаш още 26-30 кг багаж. По принцип се ходи до Лагер 2, носиш храна, багаж, връщаш се в Лагер 1 или базовия лагер, почиваш си, събираш сили, после обратно. Докато аз им казах, че няма смисъл, като е хубаво времето и се чувстваме добре, трябва да качим върха. А това рядко се случва, нашият водач каза, че не е правил такова нещо. Аз и по принцип не обичам да ходя с водачи, защото те са се качвали няколко пъти, това работят и искат всичко да е сигурно, за тях не е важно да се качат на върха, а на първо място е сигурността, и то най-вече тяхната.

– Кога идва ред на последния континентален първенец – Маккинли? 

– При първа възможност. Наричат го също и Денали. Намира се в Аляска и се изкачва също само два месеца в годината – май и юни.

– Е, съдейки по успехите ти, явно веганството е добро решение.

– Рано е да се каже – трябва да минат поне 7-8 години, сега са минали само 3, рано е за съществени заключение. Аз харесвам планината, за мен е изключително важна, но много по-съществено е, ако мога да допринеса нещо за науката. Целият ми проект е свързан с идеята за веганството в световен мащаб, за намаляване на консумацията на животински продукти, защото по-голяма част от обработваемата площ на планетата се отделя за храна за животните. А площите ни са ограничени, докато ние нарастваме постоянно. След 20-30-40 години, като станем 20-30 милиарда, мислиш ли, че всички ще можем да ядем месо?

– То и сега не е възможно – ако всеки жител на света приемаше калории например колкото средния американец… 

– Това е моят проект – не искам да се надпреварвам с никого, като качвам върхове, просто съм избрал планината, защото височинният алпинизъм е най-натоварващият тялото и психиката спорт.

– По образование си агроном, имаш ли време да се занимаваш и с тази професия покрай катеренето? 

– В момента за мен е изключително важен експериментът, защото такъв не е правен досега в света и нямам възможност да работя друго. Но и на всяка експедиция гледам растенията, тяхното здравословно състояние, болестите, неприятелите. Толкова силно съм свързан с професията си, че ми правят силно впечатление, снимам ги, изследвам ги, картотекирам ги. Аз като агроном съм загрижен за прехраната на човечеството. Но повечето агрономи не катерят върхове, за да търсят решения. Населението на Земята нараства бързо, площите са ограничени, не можем постоянно да вдигаме добива от пшеница, царевица за фураж, не можем да правим прасетата по 2 тона и половина. В Америка правят бикове от по 1400-1500  килограма, но то не може да стане динозавър – колкото и да са напред генно инженерство, ГМО, има биологично ограничение. Докато при нас, хората, с размножаването няма такова – затова мисля в тази посока и трябва да се знае какви са опасностите, плюсовете и минусите на веганството.

– Какви са негативите му от впечатленията ти дотук?

– Трябва да е разнообразна храната, да е богата и на въглехидрати, и на протеини. Най-трудното е да можеш всеки ден да си набавяш тази храна, защото в момента например, ако излезем навън по заведенията, е почти невъзможно. Но виждам, че светът върви в тази посока и все повече и повече хора ми пишат, че спират да ядат месо, намаляват животинските продукти – тенденцията е в тази посока, особено в развитите страни и сред интелигентните хора. Аз имам много поддръжници, хиляди хора, които вярват в това, което правя, но има и някои, които са скептично настроени. Но съм убеден, че ще дойде времето, когато хората ще се срамуват, че са яли месо. Преди хиляди години сме били човекоядци, в Папуа-Нова Гвинея, където бях наскоро, все още се ядат. В момента нали се срамуваме, че преди хиляди години сме се яли един друг?! Ще дойде времето, когато хората ще се срамуват и че са яли месо и никой няма да го прави, сигурен съм.

– Справяш ли се без хранителни добавки – може ли човек да си набави с веганска храна пълната палитра от вещества? 

– Точно това изследвам в момента. Допълнително пия само витамин В12, понеже той се съдържа в животинските продукти. Обаче какво се получава – В12 се произвежда от едни бактерии, които са на почвената повърхност и по растенията. Всички животни, които ги гледат в затворени ферми и никога не са излизали на полето, го получават изкуствено – В12 им го бият под формата на инжекции или с храната и по същия начин пак изкуствено идва до хората, които ядат животински продукти. Аз единствено това пия като добавка, мултивитамини, магнезий, съвсем нормални неща като за спортуващ човек. Даже спортистите, като съм говорил с тях, казват, че се пие много по-сериозна химия, докато аз никога не съм вземал дори протеини или аминокиселини. Не пия нищо специално за енергия, казвам, че планината ми е достатъчен стимулант. И се чувствам добре.