Председателят на адвокатската колегия в Кюстендил Васил Иванов: Искаме по-високи възнаграждения за служебните защитници, на дело по убийство те получават 1000 лв., наетите адвокати прибират 3 бона 

В Кюстендилско сме в стачна готовност, ако новият закон не мине в Народното събрание, настояваме да удостоверяваме документи като декларации за покупко-продажба на МПС, в Израел нотариуси не съществуват

Васил Иванов е роден в Кюстендил, завършил е право в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Той е 52-годишен, има двама синове. Васил Иванов е съветник в дясната коалиция „Кюстендил” на кмета Петър Паунов. Бил е и председател на Общинския съвет.

 

-Г-н Иванов новият Закон за адвокатурата разбуни съсловните организации, какво не разбраха нотариусите и счетоводителите? Какви са измененията, които предлага Висшият адвокатски съвет?

– Последното изменение на нашия закон беше преди 11 години, или 2004 г. След приемане на тези изменения има още 11 поправки през тези 11 години. Те бяха наложени от приемането на европейското законодателство, както и непълноти в самия закон. Затова по инициатива на адвокатските съвети, подчертавам, от цялата страна дойде идеята. Още през 2009 г. в самите съвети започнахме да мислим за едно по-цялостно изменение на нашия основен устройствен закон. През 2014 г.  Висшият адвокатски съвет обобщи всички предложения на съветите в страната за измененията в закона. Направи предложение до Цецка Цачева да внесе същите за разглеждане в Народното събрание и след като законопроектът бе раздаден на всички парламентарни групи, депутатите го разгледаха. Сега той ще мине през правна комисия, после на първо и второ четене. Междувременно след внасянето на закона се появиха и доста критики по отношение на този законопроект от други професионални организации. Те ни атакуваха много остро.

-Какво всъщност искат адвокатите?

– Ние искаме единствено адвокатите да участваме по-ефективно в правораздавателната дейност и да се укрепва независимостта и самоуправлението на адвокатурата. Измененията, на които разчитаме, са в няколко насоки.

– Кои са те?

– Първата насока е новият подход при определянето, съдържанието и обхвата на адвокатската дейност, обусловени от необходимостта на по-детайлна уредба на адвокатската дейност, гаранции за защита на гражданите и юридическите лица от адвокати с висока квалификация, която е част от актуализираната реформа на съдебната система, яснота за лицата, упражняващи адвокатската професия, предоставяне възможност на адвокатите да имат право до регулиран достъп до национална база население и до националния регистър за лични документи. Искаме контролирано предоставяне на удостоверителни функции на адвокатите по ред, определен от министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет с цел улесняване и облекчаване на гражданския оборот, засилване на гаранциите за опазване на адвокатската тайна, както и ангажимент на разследващите органи с оглед гарантирането на опазването й. В една от тези насоки сме атакувани най-често от колегите от съсловните организации. Искам да отговоря по следния начин, без да се старая да атакувам някого. Ние искаме разширяване на удостоверителните функции, които имаме и до този момент. Според сега действащото законодателство всеки един адвокат има право да извършва официални удостоверявания пред съд и пред други държавни органи, като ние по делата понякога заверяваме документи, в които са описани стойности понякога достигащи десетки милиони левове. Това, което искаме, е да разширим тези удостоверителни функции, за да може да облекчим гражданския оборот. Ние не искаме изземваме нотариалните функции на колегите нотариуси, а искаме просто да разширим нашите функции.

– Можете ли да мотивирате и кое налага искането ви?

– Ще го обясня с малко статистика, за да стане ясно за разширяване на тези наши удостоверителни функции. Населените места в България са 5302, от тях 257 са градове и 5045 са села. Общинските центрове, където няма седалища на районни съдилища, са 152. Съгласно сега действащия закон за нотариусите и нотариалната дейност на всеки 10 000 български граждани се полага един нотариус, или около 600 нотариуси за цялата страна. Те обаче са ситуирани само в 113 населени места. Тази диспропорция при разпределяне на нотариусите и малкият брой населени места са принудили законодателя да предостави нотариални функции и на лица, които не са нотариуси. Съгласно закона това са съдиите по вписванията към Районния съд, кметът на населеното място, когато то не е общински център, а ако е такъв – кметът, заместник-кметът и секретарят, кметският наместник, българските дипломатически консулства и посолства, както и капитаните на кораби.

Оказва се, че нотариални функции имат огромен брой лица, или 5589, които в голямата си част са без юридическо образование, а законодателят им е дал възможност да действат като нотариуси и да правят нотариални удостоверявания.

Ние сме 12 000, даже вече вървим към 12 500, вписани официално в адвокатските регистри. Ние искаме гражданите да бъдат обслужвани от лица с юридическо образование и така да бъдем в помощ на гражданския оборот. Искаме да извъшваме официално удостоверяване на документи, които не подлежат на вписване в предвидените от законодателя регистри, като пълномощни, декларации и договори за покупко-продажба на МПС.

– Наясно ли сте каква е практиката в останалите държави от ЕС?

 

• В много от страните членки е разрешен такъв вид дейност от адвокатите. Тези функции са предвидени в законодателствата на Германия, Италия, Унгария, Словакия, Холандия, Финландия, Швеция и Ирландия. Другото важно, което искам да подчертая, е обстоятелството, че адвокатите от ЕС имат право да извършват нотариални удостоверявания на територията на България, като има директива в тази връзка на Европейския парламент и на Съвета на Европа. Аз познавам и законодателството в Израел. Там например не съществува нотариус, всеки адвокат, регистриран по реда, обявен от техния министър на правосъдието, може да извършва нотариална дейност.

-Какви са другите промени в закона?

 

• Това са детайлизиране на критериите за допускане за упражняване на адвокатска дейност. Броят на адвокатите се разшири неимоверно много, тъй като по сега действащия закон Съветът на адвокатската колегия е длъжен да впише юрист, отговарящ на изискванията за вписване. Ние искаме да ограничим възможността всеки юрист да се вписва като адвокат, като се въведе единен критерий за изпит на адвокати. На изпит няма да бъдат подлагани само хабилитираните лица и лицата, които са били с адвокатски стаж 10 години, преустановили са адвокатската дейност и желаят отново да се впишат. Всички останали лица според нас трябва да бъдат подлагани на изпит, за да могат да влязат в адвокатурата. В отговор на упреците, че така искаме да ограничим адвокатската професия, ще кажа, че за да влезе юрист в съдебната система, той бива подлаган на изпит. За да стане всеки юрист нотариус, пак бива подлаган на изпит. За да стане юрист частен съдебен изпълнител, пак минава през конкурс и през изпит.

Единствено при нас критериите за вписване са формални. А с изпита ще видим кои колеги след завършване на образованието си са достойни да влязат в българската адвокатура. Искаме да не са адвокати лицата, които са изпълнителни членове на Съвет на директорите на дадено дружество, а също така и лишен от права нотариус или частен съдебен изпълнител не само в срока на лишаването, но и до две години след това. Защото сега се заобикаля законът, тъй като колеги юристи, за да се водят адвокати и за да получават възнаграждения от бордове на директори, биват вписвани и извършват регламентирана адвокатска дейност.

-Какви нови изисквания поставя законът към адвокатите, за да си изпълняват те задълженията качествено и добросъвестно?

– Въвеждат се нови основания за търсене на дисциплинарна отговорност, удължават се сроковете за налагане на наказанието за лишаване от право да се упражнява адвокатска професия и при първо нарушение. Увеличаване на сроковете, при които може да се образува дисциплинарно производство, защото по сега действащия Закон за адвокатурата едногодишен е срокът за търсене на дисциплинарна отговорност при нарушение от съответния адвокат. Много често гражданите, пишещи жалби до адвокатските съвети, не се съобразяват и подават сигнали една година-година и половина по-късно след извършване на нарушението, ако има такова. Така ние сме длъжни да прекратяваме тези преписки, тъй като е изтекъл давностният срок за търсене на дисциплинарна отговорност. Ние искаме да премахнем тази порочна практика и да въведем едни по-дълги срокове.

За първи път сега с измененията пък се предлага уреждането на търсене административно-наказателна отговорност към упражняващите адвокатска професия, без да са вписани като адвокати. Предвиден е ред, в който членове на адвокатските съвети, определени с решение, ще могат да съставят актове за извършване на такава нерегламентирана дейност от лица, които не са вписани като такива. При такива случаи председателят или неговият заместник ще има право да налага наказания по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Тези наказателни постановления ще имат право да бъдат обжалвани по реда.

Поправката е необходима, тъй като по досега действащия закон няма предвидени санкции за лица, упражняващи адвокатска дейност.

Искаме и възможност адвокатските съвети да могат да се самосезират при извършване на дисциплинарни нарушения, в случай че констатират упражняване на нерегламентирана дейност от лица, които нямат функции на вписан адвокат.

 

-Какво ще стане, ако законът не бъде приет?

– Адвокатите от колегията в Кюстендил оставаме в стачна готовност, ако новият Закон за адвокатурата не бъде приет във вида, в който е представен в парламента от Висшия адвокатски съвет. Ние имаме решение от предишното Общо събрание още от миналата година. Решението си стои. Имам чувството, че между първо и второ четене в НС може да се направи опит за промени в текстовете, които да променят замисъла на закона. Ще помоля народните представители – юристи от Кюстендилски избирателен район – Мая Манолова и Кирил Калфин, да дадат своето становище по законопроекта, защото се надявам двамата да се обединят – така, както се обединиха за решаване на проблемите със сградата на прокуратурата в Кюстендил. Защото досега не съм чул тяхно становище.

 

-След като се преборите за нов закон, какво ще правите?

– Ще искаме промени в Закона за правната помощ и Наредбата за плащане на адвокатските възнаграждения. Сега възнагражденията за служебните защитници са няколко пъти по- малки от тези на договорните адвокати. Например за наемане на адвокат по дело за убийство минималната тарифа е 3000 лв., а по наредбата за служебните защитници – 1000 лв., или възнаграждението е 3 пъти по-ниско.
Увеличават се исканията за назначаване на служебен защитник, защото е по-изгодно да се попълни една декларация пред съдия, че лицето няма доходи, за която информация то не носи отговорност, и да се поиска служебна защита. Но тя никога не е била безплатна.

Снимката :Васил Иванов