За да се излекувате от гнева и завистта, не се оправдавайте, че сте леко развълнуван, а признайте истинската диагноза пред Бог с думите: Готово е сърцето ми, стоя пред Тебе с всичките болки, слабости, страхове…

Filed under: Глас Свише |

Живот, пълен с лъжи и илюзии, може да съсипе здравето ви, затова не се преструвате на това, което не сте, а се обичайте такъв, какъвто сте – точно както Бог ви обича  

84-15-01

„По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Ин.13:35). Колкото по-близо до себе си, толкова по-близо до Бога. Ако не познавам, не чувствам, не осъзнавам себе си, то ще потъна в стремеж към подменяне на множество истини в живота си, към всевъзможни илюзии, към преименуване на нещата и назоваването им не с истински имена. По същия начин ще общувам с другите хора и с Бога – през призмата на изкривените представи, в някакъв вид глухота и слепота. Без истински контакт със себе си и с другите ще продължавам да живея с илюзиите, че моите подмени са олицетворение на истината. Когато сме в състояние от дълбините на душата си да изречем: „Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми, ето, само стоя пред Тебе такъв, какъвто съм, с всичките свои немощи, болки, слабости, страхове, разочарования, униния, може би даже загубил напълно вярата и надеждата си, защото такъв е сегашният ми образ и именно като такъв аз честно принасям себе си пред Тебе, търся Тебе, очаквам Тебе“ – тогава и вероятността за осъществяване на досег с Христа е голяма, защото едно от най-главните условия за него е наличието на искреност, честност, откритост. На пръв поглед това са прости и понятни неща – едва ли някой ще тръгне съзнателно да лъже Бога; очевидно, че молитвата трябва да бъде искрена, животът ни – неподправен, отношенията ни с хората – като начало поне порядъчни. Само че проблемът е в това, че понастоящем човекът е привикнал да се отдава на прекомерно много занимания и на практика държи съзнанието си настрана, не се замисля, предпочита да закрие поглед подобно на щраус или малко дете: щом не виждам дадено нещо, значи то не съществува. Животът на съвременния човек е проникнат от подмени, лъжи, самозаблуждения и прочие изопачения, които толкова трайно са се утвърдили в ежедневието ни, че разпознаването им не е никак лесно. Трудността да осъзнаеш собствените си чувства се явява пречка за честните отношения. Най-прост пример в такива случаи е ситуацията, когато на въпроса как се чувства даден човек отвръща или просто с „не знам“, или с нещо от рода на: „добре съм/зле съм“, „изпълнен съм с отрицателни/положителни емоции“ и др. То е една от причините за различни видове подмени. Човек е в състояние да се гневи, недоволства, досажда, ядосва, притеснява, но при все това да не смята себе си за нервен, а просто за малко по-развълнуван. Подобна неосъзнатост обаче може да се превърне в препятствие за честните отношения с Бога. Когато фарисеят благодари на Бога за това, че не е като другите човеци (срв. Лука 18:11), той искрено вярва в своята праведност, искрено не вижда истинския си образ (за разлика от митаря) и навярно съвсем искрено благодари за това. Причина за неосъзнаването на такива чувства като гняв, негодувание, недоволство, завист, ревност, обида и др. се явява несъвместимостта на тези неблаговидни чувства с всичко онова, което според религиозните убеждения на тези хора се определя като грях. Не са достатъчни човешките сили за понасянето на такъв конфликт, тоест честно и ясно човек да признава пред себе си, че аз, благочестивият християнин, действително изпитвам всичко това. И тогава част от конфликта се изтласква в сферата на несъзнаваното – човек просто не съзнава какво чувства, а щом за съзнанието няма наличен конфликт, значи няма наличен и проблем. Бедата обаче е в това, че дори и тогава тези преживявания не изчезват напълно, продължават да разяждат човека отвътре, само че той вече не ги вижда, утешава се с илюзии, че просто е твърде кротък човек. В случая можем веднага да си припомним за феномена с гневните бабки по храмовете, ревнителки на порядките – те, разбира се, са изпълнени с любов към Бога и ближните, поради което се заяждат с всеки, нарушаващ чинното изпълнение на правилата. Несъзнаването на емоциите може да доведе до вид трайно присъствие на раздразнение, смущение и напрежение. И до сериозни препятствия в отношенията със себе си, хората, Бога. Християнството ни призовава към изключително честни отношения с Бога, една от централните теми в цялото Евангелие е изобличаването на фарисейството – очебийната подмяна на вътрешното с външното. Живот, воден по логиката на подмяната, се явява мощен фактор за възникване на депресия. Тук е мястото да посочим някои неща за безусловната любов – понятие от първостепенна важност, утвърдено в психологията най-вече благодарение на трудовете на известния американски психолог Карл Роджърс. Някои хора смятат: да получа любов е възможно само по силата на някаква конкретна причина, тоест нужни са конкретни условия, които ще позволят да бъда обикнат. Бог обаче  обича всекиго от нас – при това, естествено, Той те обича безусловно, и то такъв, какъвто си. Ние сме прекрасно запознати с тази истина, но дали това наше знание се явява действена и същностна част от живота ни, подплатяваща реалния ни житейски опит? Мнозина ли сме тези, които можем искрено да кажем за себе си, че неведнъж сме преживели чувството, че Бог ни обича, и че имаме усещане за Неговата любов, макар и не постоянно, но все пак сме я познали от опит, не само чрез ума си? Противоречието между думи и дела, мисли и чувства – това в наши дни е един често срещан психологически и духовен проблем. Обикновено човек искрено си вярва, че представя действителността такава, каквато е. Подобни несъответствия са основна причина за множество видове подмени. Прочее, сами по себе си думите за любовта и дори вярата в истинността на тези абстрактни слова се явяват далеч не същото, както реалното усещане, че получавам същата тази любов, независимо от всички мои низости. По наше мнение, именно липсата на такъв опит представлява централната причина за безрадостния дух у много християни, подчинен единствено на безкрайното съблюдаване на норми, предписания и правила. Случва се човек да загуби целия си живот, стремейки се да открие същата тази безусловна любов и едновременно с това търсейки да постига всевъзможни предпоставки за осигуряване на подобна любов. Професионална кариера, пари, успехи… И в добавка към всичко това – пластични операции според пожелаваната външност, за да ти бъде предоставена любов.

Сериозността на проблема е в това, че докато не обикнеш себе си, не се приемеш такъв, какъвто си, няма да можеш да обичаш и другите. Влюбеността е нещо просто, изобилна илюзия за любов. Но тези подмени ще намират място не само в отношенията към самия себе си, а и в отношенията към другите. Налице са илюзии, житейски роли, заблуждения, маски, къде точно се намира у мен онзи, който може да бъде истински? И който да може, също както йеромонах Роман, да възкликне: „Боже мой! Дори капка истина няма у мене!… Ето, само стоя пред Тебе“, а после да намери у себе си поне малко островче на доблест и мъжество, за да принесе себе си на Христа, така както донесоха пред Него разслабения и го сложиха на постелка, за да получи изцеление. И тогава за нас ще стане възможно да схванем по-ясно словата на пророк Исая: „…горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота“ (Ис. 6:5).

Spread the love