Атанас Панайотов: Карамански вкара Мето Илиянски в затвора

Filed under: Искам думата,Последни |

Кръстника бил доносник на ченгетата – като гребец от “Левски Спартак” имал карта на старшина, пред комарджии често вадел картата, викал: “Народна милиция” и прибирал парите

89-10-01-Karamanski-Ivo

Атанас Панайотов разказва в този брой за Мето Илиянски и Иво Карамански, за Жоро от Стара Загора, който прекарал телефон в килията си и вземал по 1 златен пръстен на Цар Киро за разговор.

– Наско, през 70-те години ти си движел известно време и в наркоманските среди. Какво представляваше това “общество” по онова време?

– След световния младежки фестивал през 1968 г. в България се появиха хипарите и наркоманите. Сега всеки втори пуши марихуана, всеки трети шмърка, но тогава това беше една отделена от обществото група, за която никъде не се говореше. Едни от най-известните наркомани бяха баба Ася, Асен Цайса, Шики, Биба, Коко, Вуцата, Питъра… Най-често те се събираха на Попа, на кръстовището на бул. “Патриарх Евтимий” и “Графа”, и на Шапките на “Солунска”.

89-10-01-car-kiro

На Шапките се събираха и чейнчаджии, обикновени тарикати, баш тарикати. Наркоманите обаче не седяха в заведението, а в градинката отстрани, която се казваше “Такев”. Отиваха към 6, а към 8 часа вечерта вече се заминаваше на терен по разни апартаменти и вили. “Друсането” ставаше с лекарството против кашлица кодеин. Всеки поглъщаше по една или две опаковки, лягахме по пода, едни вълни започваха да минават през тялото ти, сърби те, чешеш се и тем подобни глупости. По-сериозните наркомани купуваха с жълти рецепти морфин и лидол или нощно време се разбиваха аптеки и се крадеше морфин. Също така по аптеките и в болниците имаше банки с течен синтетичен кокаин. Наркоманите си го биеха венозно, а за спирачка си слагаха морфин или лидол. На морфина му викаха “морков”.

89-10-01-Greta Gancheva

Веднъж на едно такова събиране в “Ръфо” на ул. “Горски пътник” в “Лозенец” беше дошла една много хубава мадама. Един от тези, които идваха на наркоманските сбирки, се казваше Ради Табаков-Джек. След като си взех агентурното досие, се оказа, че той е бил агент Камо и най-много ни е топил. Бил е вербуван още в 1971 година от Държавна сигурност. А той се изявяваше като най-големия бунтар – все носеше забранени книги, песни на Висоцки… Той е основоположник на сектата на Кришна в България.

Сред наркоманите имаше младежи от заможни семейства. На Вуцата баща му – Йордан Вучков, беше зав. отдел в МВР. Това е човекът, който е определял по това време кои певци и състави да се пускат в чужбина.

Всички се разпръснаха…. Биба се хвърли и се самоуби от 9-ия етаж, баба Ася умря, Питър умря, Асен Цайса и той…

89-10-01-Tzar_Ferdinand

Имаше едно момче тарикатче, Жоро Чвора, пак от тези компании, което през 1991 година реши да бяга в Германия. Качва се във влака и попада в едно купе с Галя – съпругата на Иво Карамански. Като стигат в Прага, тя му казва: “Ела тук да те запозная с мъжа ми, той работи в Чехия”. Момчето вика: “Аз си помислих, че ще дойде някакъв човек с костюм и вратовръзка, а пристигна един брадясал пич по анцуг, развързани маратонки и обърната наопаки бейзболна шапка…” Иво Карамански ги взел с едно БМВ. Цанил го като момче за всичко да им помага в квартирата. Чвора ми разказва: “Аз не бях отворен какво правят, но гледам – всеки ден се носят едни торби с пари!” А те „бръмчат” на един мотел близо до Прага, където правят грабежи. Бригадата на Карамански се състояла от 5 човека. Чвора започнал да моли Карамански: “Абе, Иво, дай ми и на мен някаква работа в бригадата!” Но той му казал: “Твоята работа е само да развеждаш Галя по бутиците!” И бъркал всеки ден и му давал пари. Колкото иска, толкова му давал. Чвора изкарал почти месец като Крез.

Първия си голям удар бригадата на Карамански прави в Унгария, „палят” някакъв арабин и го „щавят” със 100 000 марки, с тези пари отиват в Чехия.

Познавам Иво още от времето преди да емигрирам. Карамански беше човекът, който навремето „изпържи” Рамончето и Мето Илиянски да ги заключат куките за кражбата на златните монети. Мето Илиянски и Рамон проникват в апартамента на един доктор от Разград, който е колекционер нумизмат, и крадат монетите му. Искат да ги продадат и попадат на Иво Карамански, който е доносник на ченгетата и ги „пържи”. По тази причина Мето Илиянски лежи за кражба в затвора по комунистическо време.

Карамански като гребец от “Левски Спартак” е имал карта на старшина. Често се е случвало да влезе там, където се играе комар, да извади картата “Народна милиция” и да прибере парите. Това ми го е разказвал лично Савата – Сава Бабаидов, който е наследник на големия фабрикантски род Бабаидови. Карамански го вика от Канада тук да стане негова дясна ръка. Бабаидов твърди, че Иво не е бил колегиален с хората си. Мога да кажа само това, на което съм бил свидетел.

Имаше концерт на Иво Карамански в НДК, на който той пя песента от “Кръстника”, на този концерт пя и с Грета Ганчева. Празнува после рождения си ден в един ресторант в НДК. На масата имаше уиски, водка, ракия и салати. Но ако поискаш да си поръчаш нещо за вечеря, трябваше да си го платиш. Това е много странно, защото Карамански винаги е бил ларж, не е давал на други да плащат. Явно този рожден ден е в момента, в който излиза от затвора и затова е „скъсан”, няма пари. Другото, което ми направи впечатление, е, че той не покани момчетата от охраната да седнат на масата. Карамански за мен беше интелигентен, начетен и комбинативен човек.

Но след като се прошмърка и пропи – пропадна.

 

Веднъж заведох поетесата Надежда Захариева в неговия офис на “Корона инс”, който беше на бул. “Васил Левски” и “Аксаков”. Искахме спонсорство да издадем една книга на Дамян Дамянов. Карамански каза: “О, госпожа Захариева, вашият мъж е българският Робърт Бърнс!” Тя остана много учудена от поведението му. Говориха си на културни теми и той беше много в час.

– Ти си лежал в Централния софийски затвор с доста интересни персони. Разкажи за твоите съкилийници.

– Лежал съм във Второ отделение на Софийския централен затвор, в 64-та килия, в която е лежала Цола Драгойчева. В това отделение бях с Евгени Трайков, сина на Георги Трайков, с Цар Киро, но там всички от уважение му викахме бай Киро… С него дори работехме в една бригада. С Владо Позива и с бай Киро правехме електрически инсталации за зъболекарски столове. Това беше най-привилегированата бригада във Второ отделение. Там два дни работа ти се брояха за три. Можеше не само да си изпълниш нормата, но и да я преизпълниш и да вземеш премия. При нас работеше и един милиционер – квартален отговорник, който беше гепил парите от едни чейнджаджии…

В нашето отделение имаше и един – Евгени Великана, който излежаваше втора 15-годишна присъда за изнасилване. Този човек беше изнасилил над 150 жени. Беше висок 2 метра, с гола глава, от Карлуково. Много обичаше по време на “тегелите” по коридора да си разказва историите.

Имаше един Жоро от Стара Загора, който ни беше кмет – всяко отделение си имаше кмет. Заедно с телефонния техник, също пандизчия, бяха прокарали телефон в килията. Това беше първият случай, фрапантен, по комунистическо време да си имаш телефон в килията! Не беше като сега – всички затворници да си имат джиесеми в пандиза! Имаше опашка пред килията и всеки плащаше!

Цар Киро за всяко обаждане даваше по един златен пръстен.

 

Като го разкриха Жоро, го качиха горе в Седмо отделение, наказателното, на смъртните, при най-зловещия надзирател Боян Мечката. Любимото упражнение на Боян Мечката беше “операция варел”. Събличат те чисто гол, връзват те за една стълба и с палките – бой, бой, бой, докато посинееш, после те хвърлят във варел със студена вода, за да се заличат белезите от побоя. По време на стачка на затворниците Мечката ги стреляше с “Калашников”, имаше убити хора…

През зимата влизаше през прозореца в килиите, лискаше кофа леденостудена вода върху някой пребит от бой пандизчия, за да го ликвидира. От какво си умрял? От бронхопневмония, не от побой! Като се върнах през 1991 г. от емиграция, научих, че Боян Мечката нещо заболял, ампутирали му и двата крака и починал. Може и Господ да го е наказал!

– Ти си останал добър приятел до ден днешен с Цар Киро…

– Бай Киро е с много тънко чувство за хумор, широко скроен човек. И е коцкар! Дори на тези години сега. Веднъж в хотел “Радисън” влиза той със синовете си и охраната. Викам силно: “Господин Рашков!” Той не се обръща. А аз продължавам: ”Докато бяхме в затвора, не се правеше на толкова важен!” Охраната наскача. А бай Киро като ме видя, започна да ги успокоява: “О, Наско! Ние сме били заедно с Наско в пандиза!” Бях с една много хубава жена от Пловдив. И бай Киро вика: “О, какво хубаво момиче, дай да го водя малко в Турция на почивка!” А тя: “Е, какво ще правим сега в Турция?!” А той вади една пачка евро и й вика: “Дай да ти ги дам, че няма какво да ги правя, да ги вземеш!” На нея очите й изтекоха. После ме покани в Катуница да купува от моите африкански фигури. Купи някъде за 4000 евро. На тръгване му казвам тихо: “Абе, бай Киро, дали са харабийски тези пари?” А той изригна: “Ти ми е… майката! Повече няма да работя с теб!”

– Казвал си ми, че познаваш най-добрия български шивач в света, който като млад е бил любимец на цар Фердинанд.

– Да, синът му Кольо държеше кръчма на Пети бецирк (район) във Виена. Там се събираше голяма част от емиграцията. Боби Бец обичаше да ходи при Кольо, Боян Радев – също, Анжел Вагенщайн, който беше по едно време на музея „Витгенщайн”, Румен Каратиста, който беше наркотрафикант от ранга на Кузман Гуслеков…

Много интересна е историята на бащата на Кольо – бай Сашо от Коньовица. Той наистина беше най-добрият български шивач в света. Хубав, висок и строен, бил в личната гвардия на Фердинанд. А князът е бил бисексуален. Обичал да се люби с жените на всичките си приятели и офицери. Същевременно не отказвал ласките и на момчетата от националната гвардия… В тяхното семейство има и други такива случаи. Принц Умберто, братът на царица Йоана, също е бил обратен. Та цар Фердинанд изпраща Сандо в Париж да учи при Коко Шанел. Той прави огромна грешка, че се връща после в България. По комунистическо време обаче, когато вече е на 50 години, бяга за Виена. 40 години изкарва в емиграция, живее до 96. През цялото време работи при Книжи, чието ателие е най-скъпото за костюми. Понеже бай Сандо не знае немски, към него непрекъснато е прикрепен един сърбин, който да превежда между него и Книжи, толкова го ценели. Шил е на най-богатите хора във Виена, на почти всички благородници…

 

Снимки:

1 Иво Карамански

2 Цар Киро

3 Грета Ганчева

4 Цар Фердинанд

Spread the love