Историята на мутрите: Силовите структури станаха емблема на българския преход

Filed under: Искам думата,Последни |

 „Бригадите на борците“ диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха данък „рекет“ с правото на бухалката

04-izrezki-bratya Ilievi

През тези 23 демократични години така наречените мутри бяха повече от всички други обсъждани, описвани и… обстрелвани в България.

Техните действия предизвикваха скандали по върховете на МВР и сериозни политически трусове – дотам, че силовите структури станаха емблема на българския преход. Самите те преминаха през най-много трансформации – от спортния тепих, хазарта, чейнджа на „Магурата“ през грабежите и измамите около мотел „Божура“ по пътя за Драгоман, мотел „Изток“ до луксозни офиси в центъра на столицата. От класическите „врътки“ по магистралата и обирите, през кражбите на коли, рекета, охранителните фирми, силовото застраховане стигнаха до най-оборотните сфери на икономиката. Къде са те сега – някои са мъртви, други се скриха, защото направиха пари и избраха терминал 2 на летище София, трети препраха силовото си минало и са правят на бизнесмени…

04-izrezki-Karamanski

В далечната 1994 г. МВР обяви за издирване няколко младежи във връзка с нападението на спортния център „Дескрим“. Между издирваните лица бяха Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака (убит през 2005 г.), Димитър Джамов, Пело Пелов. Те бяха обвинени във въоръжен грабеж. По същото време Младен Михалев лекуваше раните си, защото беше прострелян от хора на Карамански пред казино „Севастопол“. Групата е известна като

 

Бригадата на борците

04-izrezki-Krasimir-Marinov-Golemiya-Margin-3

Тогава към тази група са още братята Васил и Георги Илиеви (убити съответно през 1995 и 2005 г.), гребецът Иво Карамански (убит през 1998 г.), Поли Пантев (застрелян през 2002 г.), Димитър Димитров-Маймуняка (взривен през 2002 г.) и др. Повечето са съученици от училището „Олимпийски надежди“. Към онзи момент МВР преброи над 6000 души, които са включени в борческите охранителни структури. Бригадите на борците диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха данък „рекет“ с правото на бухалката. Така наречената „гангстерска война” в края на 1993 и началото на 1994 г., която започна с отвличането на шефа на „Дескрим“ Слави Бинев (сега евродепутат от партия „Атака“), беляза развитието на т.нар. „бригада на борците”. Бинев тогава беше учредител на асоциация „Защита“ – сдружение, в което участваха прокурори и общественици с идеята така да се конкурират охранителните фирми на борците.

След гангстерската война

 

структурата се раздели, като се оформиха три основни организирани групи – на Васил Илиев, известна като ВИС 1, на СИК и на Иво Карамански.

04-izrezki-Slavi Binev

Малко след това се създаде и друга силова група – на бившите барети.

Когато през 1994 г. МВР не даде охранителен лиценз на ВИС 1, Васил Илиев регистрира застрахователна компания. СИК го последва няколко месеца по-късно. След тях се включи Димитър Джамов със „Зора“, а след като излезе от затвора, Карамански направи своята „Корона“. Методите на застраховане не се различаваха по нищо от принудата за защита при охранителните фирми. Застраховането се превърна в символ на силовия бизнес. През 1995 г. и бивши барети основаха застрахователна компания „Аполо и Болкан“, като акционери в нея бяха и Алексей Петров, станал известен по-късно като секретен сътрудник на НСС и ДАНС, понастоящем обвиняем за рекет в затвора на следствието, и Златомир Иванов – Златко Баретата, сочен за един от хората, които контролират хероиновия пазар, осъден на първа инстанция на 8 години затвор.

Въпреки че борците станаха известни с кражбите на автомобили, рекета и контрола на проституцията в началото на 90-те години, първите големи пари дойдоха от

 

Нарушаването на югоембаргото.

 

През 1994 г. в доходното начинание се включиха хората на СИК, но и висаджии имаха своите удари. Създателят на „Мултигруп“ Илия Павлов (убит през 2003 г.) е човекът, който вкара бившите си съотборници борци при големите пари. Борците и бившите барети поеха охраната на керваните с цистерни, а накрая сами започнаха да въртят далаверата през границата.

В края на 1994 г. Маджо, Румен Николов-Пашата и Венцислав Стефанов регистрираха фирмата „Интерпетролиум енд партнерс“, която стана икономическата структура на СИК и най-големият търговец на горива в България в края на XX век. После към тях се включиха Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Милчо Бонев – Бай Миле (убит през 2004 г.) и Стоил Славов (взривен през 2003 г.). По-късно беше регистрирано и акционерното дружество „Интергруп“. После хората от групата се изпокараха и изпозастреляха.

По същата схема застрахователната компания ВИС2 регистрира фирмата „ВАИ холдинг“, която пое финансовите дела на висаджии и започна вложения в различни начинания. Освен всичко останало тогава застраховането беше и удобен начин да се легализират мръсните пари от рекета, кражбите на коли, проституцията.

Когато през 1997 г. правителството на СДС превърна дебеловратите момчета в основен враг и символ на мафията, буквално ги изрита от легалните застрахователни форми, като им постави непреодолими условия за регистрация, верни на инстинктите си, борците предприеха други стъпки.

Иво Карамански също е една от знаковите фигури в годините на мутренското начало на прехода. Той беше наричан от медиите Кръстника от улица „Раковска“, преди да бъде застрелян на 20 декември 1998 г. в пиянска свада. Основната причина за титулуването му беше, че през 1993 г. стана съдружник в казино „Севастопол“. То беше създадено на същото място, където беше дискотека „Севастопол“, за която пише в донесенията си агент Андрей. През 2010 г. МВР разпространи информация, че Иво Александров

 

Карамански е сътрудничил на Софийско градско управление на МВР,

 

отдел „Криминален“, за периода 1985 – 1992 г. Бившият шеф на Софийско градско управление на МВР преди 1989 г. о.р. полк. Григор Вълков разказва, че Карамански е бил изключително способен сътрудник на криминалната полиция. С негова помощ са били разкрити редица престъпления, включително и убийства. Карамански е бил вербуван от тогавашния служител на криминалната полиция Иван Иванов. Офицерът става съдружник на Карамански в казино „Севастопол“, което е открито с участието на сръбската звезда Лепа Брена през 1993 г. Съдружник там беше и бившият директор на полицията Христо Величков.

 

 

Снимки:

1 Васил и Георги Илиеви

2 Иво Карамански

3 Красимир Маринов-Маргина

4 Слави Бинев

 

Spread the love