Милена Янинска: По дискотеките в Радомир малолетни пият и се друсат, има ли полиция в този град?!

Filed under: Искам думата,Общество |

Амфетите подариха на селото маска на щастлив живот, която скоро ще даде дефект с оттенъци на пагубност

101-09-01

„И не прекалявайте с шмъркането, за да нямаме проблеми.“ Вярвате или не – хора от град Сеново, Разградско, твърдят, че това е цитат от новогодишното обръщение на кмета към своите съселяни. В общината за празника са се събрали всички – с децата си. Следва масово чертане и яко парти до зори. Семейна Нова година, пише авторката на lentata.com Милена Янинска. Засегнатите радомирци да не се чувстват дискриминирани – те са само малка част от пейзажа на глупост и безсмислие. Пейзаж от хора със скучен, неграмотен, безцелен живот, чието разнообразие идва в петък вечер с една черта. И с втора. И с трета.

„Не се притеснявай, че всички жени са на половината на твоите години“, каза моят приятел с влизането ни в радомирската дискотека. Но нямаше как да не се притесня. Около нас бълбукаха 14-годишни, както бълбукат мехурчета в джакузи. Тясно джакузи. Мръсно джакузи. Нещо такова. Но нека оставя децата на джакузито. Аз, ако можех на 14, също щях да ходя на дискотека и да стоя до сутринта. Колкото си по-млад, толкова е по-хубаво. Колко си по-малък, толкова е по-задължително. Имам друг въпрос – кои са тези родители, които спят спокойно, кои са тези бармани, които снабдяват малолетни с алкохол и какъв е този DJ?!?!? (за DJ-я след малко). Значи! Цигарите няма да ги коментирам. За да се налива с бира или долнопробно уиски един 14-15-годишен организъм, той трябва да е мутант. Или ако не е – ще мутира. Няма друг начин! Но оставете това, аз на 14, ако можех, сигурно също щях да пия каквото ми дадат. То си е въпрос на чест и зрялост. Имам друг въпрос – няма ли полиция в този град бе, хора?! Проверки не се ли правят?! Кой си плаща, за да си вее мелницата за непълнолетни и на кого плаща? Важно е да се знае. И не е трудно да се разбере. Ако ги питате онези малките – и на 5 уискита да са, пак ще ви кажат. Ако не ви заподозрат в злонамереност де. Че мисията в живота им на този етап, естествено, е да укриват владетелите на тийнейджърската си империя. „Искате ли амфетамини?“ Моля?! На кого ги продавате тези неща?! И се оглеждам – и виждам как две лели се опитват да се правят на тийнейджърки и става болезнено ясно, че тяхната грамотност едва ли стига до значението на тази дума. Остават малките. С изграждащите им се тепърва мозъци и недоразвити тела. Като нищо ще сложат край на всичко с няколко порции лайна, след които ще разберат не какво е да си Бог, а какво е да си в ада. Имат си „сергия” за наркотици в Радомир. Няма да ви кажа къде е. Забравих вече. Имат си и магазин за дрехи. Помня, че нямаше разлика… И в този ред на мисли! DJ-ят! Toзи връх на селската еволюция. Този бик в човешко тяло, това гигантско недоразумение с ураганни способности, този надрусан дебел селски персонаж, който крещеше, все едно са го дали по телевизията и са му казали: Ти си. Вие разбирате ли как той надвкиваше всяка песен с разсъждения и възклицания по текста и околните. Вие разбирате ли как той ревеше на микрофона с екзалтацията на изчадие… И накрая каза: „Оооо на DJ-я много му личиии…“ Личи ти – чалга-токсичен отпадъко…

101-09-01 big

Поздрави на DJ-я! След статията DJ-ят е крещял, че е най-скандалният и че „вместо да им избодем очите, сме им изписали веждите“. Искам хонорар за реклама, приятелю! Но няма как да ти избода очите – ти отдавна не ги използваш по предназначение – иначе щеше да видиш заразната и ужасяваща табиетлийщина, която пръскаш наоколо. И дано наистина си най-скандалният DJ, защото повече от това, което си сега – никога няма да станеш. А ти, диджей, планираш ли да имаш деца? На какво искаш да научиш детето си?

Поздрави.

Но това не е Радомир. Това е всичко и навсякъде

Преди десет години на село не знаеха какво са наркотици – това беше градският порок. Уверявам скептиците – така е, защото отговорът на въпроса какво правя аз по такива места няма друго значение освен евентуално злорадство. Важното е, че присъствам и съм присъствала. И когато казвам – преди десет години на село нямаше наркотици, можете да ми имате доверие. Имаше ракия и пак мъжете биеха жените си. И не само своите.

В смисъл – не беше много по-добре. Алкохолът беше основно развлечение и удоволствие. Сексът се извършваше нечистоплътно и некомпетентно. Отчаянието и ниската култура взимаха своите жертви. Но не отнемаха шанса им. За работа в съседен град, емиграция, истинско влюбване и… щастие… Сега. Амфетамините. Взимат всичко. Изсмукват, изтискват, убиват. Мисълта, желанието, което може да ги тласне към действие, което да ги изтласка от царевичака.

Амфетите подариха на селото маска на щастлив живот, която скоро ще даде дефект с оттенъци на пагубност. Гейм оувър.

Как, кога и защо ракията спря да върши работа на селските труженици, не знам, но сте много прави, когато казвате, че не трябва да делим нещата на град и село – вече сме равни. По права и възможности. Всички отиваме на кино.

За младите хора животът на село отдавна не е удовлетворителен – нуждата от свят и авантюри измести Йовковата романтика. Стайнбек е казал – „трябва ли ти помощ – отиди при бедните“, но неговите бедни не са родени в България.

У нас е друго – „сиромах човек – жив дявол“. Ще те купи и продаде, ще те убие и изяде. Ще те изшмърка на закуска. Интернет им показа другия живот, а градът намери нови клиенти. Може би не трябваше да затварят толкова много селски училища. Така, освен да гледат снимки с голи жени и наркотици около тях, хората на село щяха да прочетат и разберат и защо това е вредно и опасно.

И ПОНЕ ДА НЕ ГО ПРЕДЛАГАТ НА ДЕЦАТА СИ

101-09-01 g

Моля ви, не омаловажавйте казаното с тръшкане на тема „селска дискриминация”. Бъдете по-умни и се обидете от упреците към интелекта и културата ви. Всички вие, които цяла седмица очаквате петък вечер, отделяте пари за амфети и си мислите, че сте голяма работа и много отворени. Всички вие на 15 години. С къси поли и тъжни деколтета – и мъжете, които могат да ви бъдат бащи. И бащите ви. Вашите родители – които какво по дяволите си мислят, че правят… Само това казвам – простотията е по-вредна от амфетамините. В „Майсторът и Маргарита“ става ясно, че „страхът е най-големият порок“, в българското село става още по-ясно – това е простотията.

Защото Бегбеде пише „Разкази под екстази“ и прави шедьовър. Защото не е прост. Но единственото постижение, което може да произведе неграмотен човек с бонбон в ръце, е артистичен сблъсък със себеподобен (артистичен, разбира се, е силно преувеличено). Представете си (ако не сте го виждали вече или пък преживели лично) – как родители шмъркат с децата си. И не смейте да затваряте очите си пред тази сцена. Не смейте да отричате достоверността й. Не падайте по-ниско от масата, на която се случва всичко това.

Българийо, за тебе те умряха.

Spread the love