Преговорна глава 32 – „Показни убийства“: Може да залъжем ЕС с „нов“ НПК, но трудно ще укрием нашата шумна, видима и безскрупулна организирана престъпност, с която никой не се бори

Filed under: Искам думата,Последни |

 Рязането на опашки не спаси нито създалия финансовата империя „Мултигруп“ Илия Павлов, нито мащабния концесионер на софийската чистота Дмитрий Минев-Руснака, нито петролния бос Стоил Славов, нито мениджър-консултанта Милчо Бонев – Бай Миле. Нямаше как да спаси и Георги Илиев

107-10-01-Bai Mile

Изобщо не трябва да има съмнение, че всички живи лидери от бившите силови групировки са потенциални мишени. От низините на сенчестия бизнес и престъпния свят идват нови, амбициозни и още по-безкомпромисни играчи. Политическите кукловоди рано или късно озаптяват по-големи бизнесамбиции на своите протежета, пише в. „Сега” година и половина преди влизането ни в ЕС.

България затвори всички 31 преговорни глави по договора за присъединяването към Европейския съюз, но по всичко личи, че е на път да създаде и отвори нова, 32-ра – „Показни разстрели“. Разговорите по нея ще са тежки, а резултатът е непредвидим. Шегата настрана, честотата на показните разстрели и взривове от последните месеци и нагнетяването на напрежението след всеки от тях със сигурност няма да се приеме добре нито от Еврокомисията, нито от страните – членки на ЕС, които трябва да ратифицират договора за присъединяване.

И тук изобщо не става дума само за разстрела на боса на бившата силова групировка ВИС и президент на настоящата легална „ВАИ холдинг“ Георги Илиев. Макар че е емблематична фигура за престъпния свят и посегателството срещу него да не е изненада, той е само щрих,

107-10-01-Dimata Rusnaka

поредна, а не последна жертва на една война без правила.

 

Истина е, че Илиев направи и невъзможното да изчисти името си. Той създаде нова икономическа групировка, занимаваща се с легална дейност, включваща най-разнообразни дейности – от счетоводство през хотели, заведения, търговия с бързооборотни стоки, хазарт, магазини за луксозно облекло, строителство и дори сложни финансови операции. Стана президент на футболен клуб, беше на път да бъде основен спонсор на националния отбор по волейбол. Това обаче не помогна. Рязането на опашки не спаси нито създалия финансовата империя „Мултигруп“ Илия Павлов, нито мащабния концесионер на софийската чистота Дмитрий Минев-Руснака, нито петролния бос Стоил Славов, нито мениджър-консултанта Милчо Бонев – Бай Миле. Нямаше как да спаси и Георги Илиев.

107-10-01-georgi-iliev

Няма никакъв смисъл да се гадае защо точно той, защо точно сега, кой е поръчал убийството и кой е натиснал спусъка. И не защото не е важно разкриването на такъв показен разстрел, а версиите и враговете са много. А защото никога нищо няма да се разбере със сигурност. Още отсега може да се прогнозира, че убийството скоро ще бъде записано в графата „разследването е спряно поради неизвестен извършител“ или ще чуем лайтмотива „знаем кой е, но нямаме достатъчно доказателства“.

За някои Георги Илиев ще си остане човек от родния ъндърграунд, за втори – обикновен побойник, за трети – персонаж от вулгарен роман на Христо Калчев, за четвърти – благодетел и работодател, пети ще потриват ръце за освободената от него територия. За огромна част от обществото това ще е

107-10-01-Ilia Pavlov-2

просто поредният разстрелян продукт на прехода,

 

който ще бъде забравен след няколко дни медийно внимание.

Неговото убийство е симптоматично и е поредното доказателство, че има нещо сбъркано в България. Иначе как да си обясним, че веднага след разстрела изпълзяха някакви политици, бивши и настоящи високопоставени представители на правоохранителните и правозащитните органи, които започнаха да обясняват колко много са знаели за Георги Илиев, че той е един от босовете на организираната престъпност, че се е занимавал с наркотици, проституция, трафик на хора и оръжие и какво ли още не. И никой от тях – поне от кумова срама – не повдигна въпроса защо тогава срещу него не е приложена цялата строгост на закона. А сред говорещите имаше бивши премиери, министри, главни секретари на МВР. Нещо повече. На този човек бе позволено да купува и строи хотели, да изгражда финансови и счетоводни къщи, да управлява хазартни фирми… Освен това той се разрастваше с равномерни темпове при управлението и на БСП, и на СДС, и на НДСВ. Понякога за него се говореше дори като за политически спонсор. Но явно и това не е спасителен пояс. Нещо, което трябва да е за урок и за куп други подобни добре облечени „бизнесмени“.

 

Убийството на Илиев бе като кървава честитка за новото ръководство на МВР,

 

чието представяне бе обявено няколко часа по-рано и се състоя няколко часа по-късно. Беше повече от ясно, че разстрелът ще стане удобен повод за поредните политико-полицейско-магистратски показни акции и операции. Веднага бяха обявени съвместни мерки на финансовото министерство, прокуратурата, следствието, данъчните, митниците за тотални проверки на финансите и състава на българската организирана престъпност. Звучи ви познато? И как не. То не бяха „Комар“-и, „Белезници“, „Конфискация на престъпното имущество“, „Нулева толерантност“… Нещо повече. През последните години и месеци подобни операции следват не само създаването на ново правителство и назначаването на нов вътрешен министър, но и всяко по-значимо показно убийство. Така например след адския взрив срещу Иван Тодоров-Доктора и особено след появата на яхтените снимки МВР, МФ и прокуратурата пак се кълняха, че този път ще смачкат организираната престъпност и нейната финансова мощ. Може би малцина си спомнят и какво се случи точно преди една година – след убийството на Асен Петров-Шаки и полицая Кирил Живков в „Княжево“. Тогава за по една нощ бяха прибрани ключови фигури от бившите силови групировки. Дори и застреляният сега

 

Георги Илиев бе арестуван и прекара една нощ в полицията.

 

И тогава пак имаше клетви за финансови проверки на групировките и т.н. И какво се случи? Нищо.

Затова е трудно да се повярва, че сега ще е по-различно. Дано да бъдем опровергани. Ще е добре за държавата, а и за нас.

Всъщност именно резултатът ще е истинският тест за новото управление, за това колко е силна мафията в България и доколко тя е свързана с политическата, полицейската и магистратската класа. Защото цялата безнаказаност досега за съжаление прави съмненията за „крепка дружба“ основателни.

Много грешна и опасна е и тезата, лансирана след всеки подобен разстрел – че мафиотите се избиват помежду си, че са заслужили смъртта си и т. н. Първо, защото не всички снайперисти и бомбаджии са достатъчно добри и се случва покрай престъпниците да загиват невинни, дори деца. И второ, защото страна, в която вместо съд, присъда и затвор има кървави саморазправи по оживени улици и препълнени заведения, не е държава, а зоопарк. Защото с бездействието си държавата волно или неволно става съучастник в убийствата. Ситуацията е такава – едно държавно „Публични разстрели“ ЕАД „стреля“ по „Ходещи мишени“ ООД.

И още нещо. Време е целият държавен и политически елит да разбере, че може и да успее да залъже ЕС с „нов“ НПК, но със сигурност не може да покрие тази шумна, видима и безскрупулна организирана престъпност.

 

 

Снимки:

1 Милчо Бонев – Бай Миле

2 Дмитрий Минев-Руснака

3 Георги Илиев

4 Илия Павлов

 

Spread the love