Бивш гард на боса на ВИС-2: Изчезна мобилният, с който Жоро Илиев говореше, преди да го разстрелят

Filed under: Искам думата,Последни |

Главния имаше много пари, разполагаше с големи суми в брой, виждал съм го да вади торби с левове и евро, споделя охранителят

110-10-01-V.Iliev

Най-верните бодигардове на покойния бос от ВИС продължават да живеят с мисълта за покойния си шеф. Повечето от тях напускат редиците на групировката след смъртта му през 2005 г. За Мая Илиева остават да работят няколко души, които са били от най-близкото обкръжение на Георги Илиев, разкриват близки до боса от ВИС. Днес бодигардовете на Главния са се разпръснали из цялата страна, някои са заминали за чужбина. Всички до един обаче продължават да си спомнят за него.

През 2010 г. бивш охранител на Георги Илиев даде интервю за Plovdivmedia. Изданието не разкрива самоличността на гарда, но мъжът разказва твърде интересни моменти за боса на ВИС-2, за убийството му и за работата си за него.

 

110-10-01-Buda bar

Как получи предложението да работиш за боса на ВИС-2?

– Имах приятел, който бачкаше за Жоро Илиев. Когато е станал въпрос, че трябва да се наемат още хора, той ми се обади и след това ме е препоръчал на Жоро. Все пак минаха месеци, преди да започна официално там.

– Защо толкова време е било необходимо?

– Преди да бъда назначен, с мен разговаряха различни хора от йерархията. На два пъти се срещах за по половин час и със самия Георги Илиев. Той ме разпитва за доста неща. Пита ме за какви пари искам да работя. Обясни ми точно условията и изискванията, за да му стана гард. След това преминах специално обучение за около две седмици в Боровец. Там имаше голяма вила, където аз и още десетина души бяхме обучавани в спецификата на охраната на Георги Илиев. След това вече бях включен в групите.

– Какви ти бяха задълженията в началото?

– Логично бях в по-периферните отговорности. Стоял съм отцепка, когато Жоро е в някое заведение, и съм наблюдавал района. По време на мачове на „Локомотив” (Пд) съм следял за автопарка и за съмнителни лица около ВИП ложата. Бил съм част от ескорта, когато той се е придвижвал нанякъде. Претърсвал съм външни посетители, когато са идвали на среща с него в различните му жилища и хотели. Обикалял съм и нощем дискотеките, когато е искал да се забавлява, но съм бил винаги външна отцепка. В последните месеци бях допуснат по-близо до него, но в интерес на истината не успях да стигна до най-близкото му обкръжение, което беше непосредствено до боса.

– Колко ти плащаше?

110-10-01-Gardove-1

– На тази тема никога не съм искал да говоря, макар че са ме питали много пъти. Все пак вече мина доста време и ще кажа, че сумата варираше в зависимост от ангажиментите и смените, които съм давал. Взимал съм и по 1800 лева, но съм стигал и до 2500 лева. Да ти кажа честно, за онези години това си бяха хубави пари. Освен това, докато сме били с Жоро, винаги той е плащал сметките по заведенията. Когато седне и се разположи, той винаги пита гардовете какво ще искат. Дори когато съм бил в отцепки по паркингите, са идвали сервитьорите и са ме питали: „Г-н Илиев каза да ви питам какво ще желаете!”. Напитки, храна – винаги той е плащал. Така че, докато съм бил на смени, аз не съм имал други разходи. Даваше ни по 100 литра на месец бензин за личните автомобили. Често, като е на кеф, е казвал на шефа на охраната да ни раздаде премии. Така е давал и по 500 евро на човек, като е доволен от нещо.

– Колко богат беше Георги Илиев?

– Трудно ми е да отговоря. Имаше много пари. Разполагаше с големи суми в брой. Виждал съм го да вади торби с левове и евро. Но е невъзможно да се каже колко е имал като богатство. Жоро Илиев притежаваше много фирми с различни дейности, имаше и много търговски обекти и заведения. Контролираше и други бизнеси, които му носеха свежи пари. Според мен обаче той и много пари е давал, за да се отчита на политици и ченгета. Чувал съм, че годишно е плащал по 30 милиона лева, за да не бъде безпокоен.

– Ти виждал ли си на кого плаща?

– Казах ви, че не съм бил допускан толкова близо до него. Освен това и да съм видял нещо по този въпрос, няма да ви кажа. Нещата са много деликатни. Ще ви кажа само, че в България всички звена са свързани – политици, съд и т.нар. престъпни групировки. Сега ми е смешно, като гледам напъните да се покажем пред Европа, че борим престъпността. Нищо не борим. Това са само фойерверки и нищо повече. Малко мускули и нищо повече.

– Занимавал ли се е Георги Илиев с наркотрафик, проституция и т.н.?

– Аз лично не съм виждал такова нещо. По времето, когато работех за него, бизнесите му бяха повечето напълно легални и той дори смяташе да инвестира и в чужбина. За Жоро работеха над 3000 души на различни нива. Имаше и над 20 адвокати, които движеха юридически делата му. Така че ми е трудно да кажа дали е поддържал бизнеса си в ъндърграунда. Дори и да е било така, той го е правел много фино чрез поне пет-шест посредници бушони и е било невъзможно при едно разследване да се стигне до него.

– Вярно ли е, че е правел страхотни ексцесии в заведения, когато пийне?

– Случвало се е да се стигне до въргал, но той не се е месил. Пускал е винаги гардовете си да се разправят. Когато влезеше в дадено заведение, за него винаги са били вече ангажирани най-добрите места. Поне пет сервитьорки са се заемали с обслужването на групата му. След това обаче си е плащал наистина щедро. Когато е доволен, е оставял бакшиши и по 1000 лева на сервитьорките.

– Разправят, че бил много агресивен, когато си хареса някоя жена?

– Не мога да кажа, че е бил агресивен в познатия смисъл на думата. Наистина обаче, когато харесаше определена дама, директно пращаше при нея човек, който й казваше, че Жоро Илиев иска да прекара нощта с нея. Това означаваше, че тя наистина трябва да е с него. В случая беше без значение тя дали е с мъж, или не. Щом Жоро я иска, значи трябва да е с него. Така са ставали спречквания, но в повечето случаи дамите сами се съгласяваха да спят с него. Той обаче винаги се е държал галантно с тях. И в повечето случаи на другата сутрин си е плащал. Обикновено им даваше по 2000 евро за прекараната вечер.

– Много неща се говореха за фолкпевици, с които той е бил?

– Повечето неща са верни. Жоро е преспал с почти всички фолкзвезди от онова време. Като ви го казвам, че е така, наистина е така. И в случая интересното е, че те си лягаха с желание с него, без да им плаща. По едно време с колегите се шегувахме, че те се надпреварват да преспят с Жоро. Буквално сами му се натискаха в ръцете.

– С колко автомобила се движеше Георги Илиев?

– Поне с пет. Неговият и още четири. Два отпред и два зад него. Той се движеше с много добре брониран мерцедес, който издържаше дори и стрелба с гранатомет. В общи линии ескортът му беше като на държавен глава.

– Колко гардове работехте при него?

– В последната година – 2005-а, бройката стигна 60 души. Той се промени в месеците преди убийството. Нае още хора за охрана. Мои колеги ми казваха, че постоянно говорел за някакви непознати имена и твърдял, че искат да го очистят. Държеше се подозрително. В последните месеци смени всички мобилни телефони на близката си охрана и раздаде нови с нови номера. Подозирам, че е уредил да бъдат подслушвани. Беше станал много подозрителен, макар че външно живееше като преди.

– Ти беше ли на работа на фаталната дата 25 август 2005 година?

– Бях на работа. Имаше мач. “Локомотив” (Пд) играеше в Бургас. Петнайсет души отговаряхме за външния кръг на охраната на Жоро. Следяхме с бинокли какво се случва на покривите около стадиона. Бяхме и около колите и бдяхме за подозрителни лица. Разбрах, че той е бил много нервен и подозрителен. До последно се е колебаел дали да дойде на мача. В крайна сметка е решил да го гледа. Тогава “Локо”-то победи. Веднага след срещата Жоро е отпрашил за Слънчев бряг. Ние останахме още малко в Бургас. Тъкмо смятахме да тръгваме, когато разбрахме за убийството.

– Какво се случи после?

– Отидохме на място до „Буда бар”, но там вече беше пълно с ченгета. Момчетата, които са били близо до него при изстрела, бяха много разстроени и нервни. Дойдоха и журналисти. Пълна лудница. Ние обикаляхме и се чудехме какво да правим. Всичко беше като в сън. След това го закараха до Бургас. После ни разпитваха поне по десет пъти. Но нищо. Така и не се разбра какво е станало.

– Ти имаш ли какво да кажеш по този въпрос?

– Какво да кажа. Има неща, които ме озадачават. Например защо след като се е безпокоял толкова много, е станал от масата и е говорил пред „Буда бар” десетина минути. По този начин е бил идеална мишена. Защо е оставил гардовете си вътре, докато е разговарял? Защо въобще е отишъл на такова място като Слънчев бряг? Има и една друга подробност, която досега не е казвана. Той разговаряше с много луксозен мобилен телефон “Верту”. Виждал съм го. Струваше поне 12 000 евро. След убийството му този апарат изчезва. Няма го. Никой не го е намерил, нито знае нещо за него. А самият телефон е можел да разкрие доста неща. Разговори, телефони и куп други подробности. Разбира се, после е била направена разпечатка, но в самия телефон е имало според мен важна информация, която е можела да помогне на разследващите. Така и обаче телефонът не е открит. Това е странно.

– Какво стана след убийството му?

– Всичко се разпадна буквално за седмици. Цялата структура беше разпарчетосана и поделена. Разбира се, Мая взе своето, но неговата империя нахрани доста хора. Що се отнася до нас, дадоха ни по 3 заплати и ни освободиха.

 

 

Снимки:

1 Георги Илиев

2 Мястото на разстрела на Георги Илиев – „Буда бар” в Слънчев бряг

3 Гардове на Георги Илиев на погребението на Главния

Spread the love