Актьорът Мариан Вълев разчувства хиляди с фейсбук история: Приятели, ценете хората до вас! Ценете семейството си! Ценете приятелите си! На никого не му е обещано, че ще е жив и утре!

Ние често предпочитаме да се оплакваме и ядосваме от хората до нас… Но рядко се замисляме какво би било, ако повече нямаме възможността да ги видим!

Актьорът Мариан Вълев, който нашумя с ролята си в сериала „Под прикритие” с ролята на Росен Гацов-Куката, разпространи във фейсбук профила си разтърсваща история, която бе харесана от над 4000 души и споделена от хиляди. Ето какво гласи тя:

„Загледах се днес през прозореца на фитнеса… А там, през него все се виждат едни и същи – мрачно студени сиви плочи (централните гробища)…
Но днес, както си поглеждах по навик, освен мрачното време сякаш окото ми съзря нещо по-различно… Загледах се по-внимателно и там, сред нищото, видях нея! Едно младо девойче, което на пръв поглед, когато я види човек, би си помислил:
-Е, то това е дете, какво е видяла от живота?
Но май не беше така… тя вървеше бавно, с наведена глава и карамфил в ръка…
Огледах се набързо и не съзрях прясна земя, нито нов гроб. Не след дълго въпросното младо момиче в старото гробище просто спря до един гроб, погледна го, поклони се, остави цветето,след това погледна земята и просто седна… Явно не й пукаше, че това е пръст, че ще се изцапа и че все пак срещу входа на гробищата се намира „Гранд мол Варна“ и че там може да я види някой познат…
Седеше си с наведена глава и само от време на време помръдваше, за да си махне сълзите от лицето… но не, не спираха…
Гробът не беше нов, дори въобще… видях само, че на плочата има три снимки…
Нямам представа каква беда беше се случила на това семейство… Само замръзнах от факта, че малко по-късно, когато заваля дъжд, момичето дори не помръдна от мястото си… валя, валя… всичко се намокри, но тя просто си седеше и си плачеше, сякаш беше изключила околния свят…
По едно време надигна глава и ме погледна, видя как я гледам от прозореца…

И просто пак наведе глава… След още няколко минути под дъжда тя стана, погали паметната плоча и тръгна по пътечката бавно, но смело напред…
Приятели, ценете хората до вас! Ценете семейството си! Ценете приятелите си!
На никого не му е обещано, че ще е жив и утре!
А ние често предпочитаме да се оплакваме и ядосваме от хората до нас… Но рядко се замисляме какво би било, ако повече нямаме възможността да ги видим! Животът е подло нещо! Никой не го е победил!
Обичайте и ценете това, което имате и притежавате, докато то е с вас, защото после, когато го загубите, тогава и да осъзнаете колко е било ценно и колко ви липсва, то винаги просто е прекалено късно!“

Ето и коментарите:

Лилия Маркова: За 5 години изгубих 5-има скъпи човека за мен. Всеки път си повтарям, че трябва да ценим човека, докато е жив. После… после е нищото! Не обичам да ходя на гробища. Там няма нищо… Ако има, те са винаги около мен! Обичайте се, хора! Завист, скарване, сръдни… просто животът е един, и то много кратък!

Георги Косев: Обърнете внимание на хората до вас, които не са известни, а са просто хора! Стига с тези лайкове и харесвания, които се постват от не знам кой си или коя си… Вместо лайк ходете на гробища, както правеха майките и бащите ни, и почетете паметта на ближните реално, а не виртуално. Много сте милосърдни, а тези до вас утре може да ги няма! Не мисля, че това е хейт, защото и аз изгубих и брат си, и баща си, за 2 години – двама обични за мен хора. Хората са пленени от фалшиво милосърдие, когато „трябва“…

Николй Николов: Темата е такава и аз ще кажа няколко думи! Почина близък човек в къщата ми, човек от семейството ми! За първи път ми се случи и е ужасно, но трябва да бъдем силни! Често минавам покрай едно село – Големо Бучино, Пернишко. Един ден валеше дъжд продължително, гробищата там са на главния път, пак минавам и що да видя – две жени, може би майка и дъщеря, седнали на земята с чадъри в ръце до прясно заровен гроб и си плачат тихичко, ей така – под дъжда!!! Толкова беше силна гледката, че се разплаках на момента! Исках да направя снимка и да напиша тези думи още в същия момент, но реших да не ги безпокоя, достатъчно проблеми си имаха тези непознати за мен хора!!!

Стойчо Господинов: Много хора са изгубили близки и познати, този пост не мисля, че е за това кой кого е изгубил за него си, а да оцените хората до вас. Болката никога не отминава, но тя ни кара да се борим и да продължим напред заради хората, които сме изгубили, за хората, които са до нас, и заради самия себе си и никога да не се предаваме.
Ценете какво имате до вас, а не ламтете за това какво нямате

Виргиния Николова: За девет години изгубих шестима човека от семейството си, нямам думи за това колко трудно ми беше, но трябваше да се справя заради децата, моето и на сестра ми, не мога да кажа, че съм успяла да свикна с болката и липсата им, безкрайните въпроси, на които никога няма да мога да дам точния отговор, но нали трябваше да съм силна… Затова те са в сърцето ми и до мен винаги, да почиват в мир.