Екл. 12:14: Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо

В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. Притчи 19:21

В днешните времена на материални и морални терзания погледите на мнозина са устремени в очакване на помощ и надежда, на утеха и спасение, към Бог. Тази утеха можем да намерим в Светото писание. С настоящия малък труд спираме вниманието, измежду безбройното множество жизнеуказания в светата Библия, на мъдрите пословици в старозаветните книги, чийто автор е св. пророк и цар Соломон, казва йеродякон Петър Граматиков. Това са мъдрите изречения на цар Соломон.

I. Раздел: Страх Господен. Божий промисъл и вездесъщие. Суетност

1. Страхът Господен води към живот и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне. Притчи 19:23
2. Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя. Прем. 8:13
3. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот. Притчи 22:4
4. Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. Притчи 15:3
5. В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. Притчи 19:21
6. Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо. Екл. 12:14
7. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета. Екл. 1:10
8. В честити дни ползвай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него. Екл. 7:14
9. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал. Екл. 12:7
10. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе. Екл.5:14
11. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то вече е било, – и Бог ще повика назад миналото. Екл. 3:15
12. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст и всичко ще се върне в пръстта. Екл. 3:20
13. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето. Екл. 3:1
14. Кривото не може да стане право и това, що го няма, не може да се брои. Екл.1:15
15. Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето. Екл. 1:9
16. Суета на суетите – всичко е суета! Екл. 1:2
17. Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа. Притчи 29:26
18. Суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай – храни ме с насъщния хляб. Притчи 30:8

II. Раздел: Праведност и неправедност. Благочестие и нечестие

9. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши. Екл. 7:20
10. А преведникът, и да умре рано, ще бъде в покой. Прем. 4:7
11. Благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му. Прем. 4:15
12. Ако някой обича праведност, плодовете й са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота. Прем. 8:7
13. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха. Прем. 1:4
14. Жените им (б.р. – на нечестивците) са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им. Прем. 3:12
15. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто и вълнението на страстите развратява незлобливия ум. Прем. 4:12
16. Надеждата на нечестивеца изчезва като прах, отнасян от вятъра, и като ситен скреж, разнасян от бурята, и като дим, развяван от вятъра, и преминава като спомен за еднодневен гост. Прем. 5:14
17. Нечестивецът бяга, когато никой не го гони; а праведникът е смел като лъв. Притчи 28:1

III. Раздел: Благотворение и милосърдие

8. Радост за човека е неговата благотворителност. Прем. 19:22
9. С милосърдие и правда се грях очиства и със страх Господен се зло отклонява. Притчи 16:6
10. Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си. Притчи 11:17
11. Не отказвай да сториш добро оногова, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. Прем. 3:27
12. Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги на скрижалите на сърцето си. Прем. 3:3
13. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш. Екл. 11:1
14. Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклет. Притчи 28:27
15. Не казвай на приятеля си: “Иди си и дойди пак, утре ще ти дам”, кога имаш при себе си, защото не знаеш какво ще роди утрешният ден. Прем. 3:28
16. Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу и Той ще му отплати за неговото благодеяние. Прем. 19:17
17. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван.) Притчи 17:5
18. Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. Притч. 31:8
19. Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния. Притчи 31:9
20. Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; ако е жаден, напой го с вода. Притч. 25:21
21. Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, ще осиромашее. Притчи 22:16
22. Един раздава щедро и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. Притчи 11:24

IV. Раздел: Разум и мъдрост. Глупост и безумие

3. Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране); само глупаци презират мъдрост и поука. Притчи 1:7
4. Премъдростта е светла и не повяхва и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я. Прем. 6:12
5. Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото. Прем. 3:7
6. Мъдростта е по-добра от бисер. Прем. 8:11
7. Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си. Притчи 1:8
8. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властници в един град. Екл. 7:19
9. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави. Екл. 9:17
10. Думите от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват. Екл. 10:12
11. Думите на мъдреците са като остени и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир. Екл. 12:11
12. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят. Екл. 7:4
13. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави. Екл. 7:5
14. На мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина. Екл. 2:14
15. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината. Екл. 2:13
16. Голяма мъдрост – голямо страдание, който трупа познание, трупа тъга. Екл. 1:18
17. Слушай съвет и пиемай изобличения, за да станеш отпосле мъдър. Прем. 19:20
18. Премъдростта отвори на неми устата и направи разбрани детските езици. Прем. 10:21
19. Многото мъдри са спасение за света и разумен цар е добруване за народа. Прем. 6:26
20. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са накрай земя. Притчи 17:24
21. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето. Екл. 7:7
22. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време? Екл. 7:17
23. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за града. Екл. 10:15
24. Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си. Екл. 4:5
25. Бич – за кон, юзда – за осел, а тояга – за глупци. Прем. 26:3
26. Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да се не помисли за мъдър. Прем. 26:5
27. Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци. Прем. 26:9
28. Глупав син е съкрушение за баща си и свадлива жена е като неспирен капчук. Прем. 19:13
29. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. Притч. 17:12
30. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. Притчи 18:2.