Умората изтощава душата и изнемощява тялото, но Бог те кани да споделиш с Него бремето си: Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и аз ще ви успокоя…

Filed under: Глас Свише |

Понякога нямаме енергията да извършим всичко, което трябва да се направи. Може да сме изправени пред огромни отговорности или пред чудесни възможности, но едва имаме достатъчно сила, за да продължим…

Не се изморявайте да вършите добро – Галатяни 6:9-10

133-15-01 robot 133-15-01 (2)

Винс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, поведение, решения и взаимоотношения. Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка. Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено, пише jivot.org. Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си. Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога. Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога. Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

133-15-01 sag

Не се изморявайте да вършите добро – Галатяни 6:9-10

Да не ни дотяга да вършим добро; защото, като се не уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а особено на ония, които са от домочадието на вярата. Има един дух, който ще дойде върху тялото Христово, върху всеки вярващ, точно преди Господ да дойде отново. Исус каза, че ще има голямо “отстъпление”, точно преди Той да дойде отново, което означава, че хората ще станат студени, обезсърчени и ще се предават. Изглежда като че ли отслабването или изморяването, за което Павел говори, е същото като отстъплението, което Исус описва. Понякога ние просто нямаме енергията да извършим всичко, което трябва да се направи. Може да сме изправени пред огромни отговорности или пред чудесни възможности, но едва имаме достатъчно сила за да продължим. Ние сме изморени, крайно изморени. Понякога може да се наложи да починем от товара на преумората; или да се нуждаем от медицинска помощ за тялото, което не е добре; но понякога нашата енергия е била изразходена от тежкото бреме на печал и отчаяние. Бог те кани да споделиш твоето бреме с Него. Той дава почивка на изморените и сила на обремененото сърце.

 

 

Spread the love