Питах Диманков защо той е посочен като купувач на моите дърва, той ми отговори, че бил е МОЛ, аз му казах, че може и да е ВОЛ, но на превозния билет трябва като купувач да пише моето име
Изпращач на дървата е помощник-лесничеят Кирил Цигриловски, на билета само датата е вярна, пише, че дървата съм получил в Самораново
Имам подозрения, че гатерът на моя съселянин Кирил Ангелов е на Диманков, защото е до самата канцелария на горското и не се проверява от никой, купувал съм си дървен материал – не издават документи, а Ангелов беше беден като църковна мишка
„Лесовъдът Георги Соколов и шофьорът на горското Владимир Илиев ми стовариха 16 кубика дърва без документи и ми поискаха пари на ръка, броих им част от сумата. След месеци получих фалшиви документи, според които купувач на дървата не съм аз, а шефът на горското Атанас Диманков и шофьорът”, заяви в редакцията на вестник „Вяра” бившият горски служител Георги Амбарков, който е носител на златна значка „Отличник на Министерството на горите и горската промишленост”.
Съвсем случайно като обикновен гражданин той преживява голям кошмар, след като неволно се натъква на корупционна схема, която може да разкрият само опитни прокурори от Главна прокуратура. Амбарков смята, че местните прокурори както в Дупница, така и в Кюстендил или са пуснали чадър, или изобщо не ги вълнува горската мафия.
Ето какво разкри Амбарков:
„От горското в Дупница си поръчах 16 куб. дърва за огрев за 1040 лв. Лично говорих с помощник-лесовъда Георги Соколов. Той ми докара в 22.00 ч 16 куб. дърва без документ – превозен билет и фактура. Шофьор на камиона беше Владимир Илиев от Бистрица с кола № 2951ВК. Поискаха ми парите на ръка и аз ги дадох на Илиев. Говорих веднага със Соколов от телефона на Илиев.
Соколов обеща, че на другия ден ще ми изпрати превозния билет. Опитах на другия ден да се свържа със Соколов, но той вече не отговаряше на телефона си. Георги Соколов отчита на фирма „Фенерка” ЕООД склад претоварна станция „Евини”. На билета ми трябва да пише купувач Георги Амбарков, а аз чета името на шофьора Владимир Илиев. Георги Соколов отчита на фирма 8 куб. дърва, другите потъват в нечии джобове. На билета ми не пише, че дървата ми са докарани в Бистрица, там е отчетено, че съм ги получил в Самораново. Аз изпаднах в шок, защото нямам никакъв редовен документ и съм поставен на прицел на контролните органи. Няма и седмица от Кюстендил дойдоха на проверка от Държавна инспекция по горите и ми търсят документите за дървата. Аз в този момент още нямах пълния с грешки билет, който получих чак през април тази година. Не знам как се разминах, хората не ми направиха акт.
Казаха ми, че трябва да си намеря документа и да им го представя. За да отърва акта, вече настойчиво си търсих документите от Георги Соколов. Така след 5 месеца се сдобих с превозен билет № КС249251/001677, изпращач на дървата е Кирил Цигриловски, който е помощник-лесничей, купувач и превозвач е един и същи – Владимир Илиев, моето име не фигурира никъде. На билета само датата е вярна, друго всичко е фалшиво. Камионът тръгва от село Бадино и Владимир Илиев ми се обади да си подготвя хора, за да свалим дървата. Часът на превозвания билет е неверен. Пише, че камионът е тръгнал в 15,59 ч.
Откъде е минавал, никой не знае, но при мен дойде по тъмна доба в 22 часа, явно е, за да не се види какво кара, тогава контролните органи почиват. Добитата дървесина по превозните билети КС 249251/001677 няма претоварна станция, камионът пътува директно от Бадино до Бистрица. Имам още по-голям фалшификат – пак превозен билет от 03.03.2015-а, а дървата са ми докарани на 25.02.2015 г. Като час на тръгване е посочено 17,52 от село Крайници, аз получих дървата на 25.02.2015 г. към 21 часа. Собственик Държавно горско стопанство-Дупница, ул. „Саморанска” №35, МОЛ: инж. Атанас Диманков, склад временен „Делибалта”, купувач ДГС-Дупница. Все едно не аз съм купувач, а самият Диманков сам си купува дървата.
Питах Диманков защо той е посочен като купувач на моите дърва, той ми отговори, че той е МОЛ. Аз му казах може и да имаш ВОЛ, но на превозния билет трябва като купувач да пише моето име. Според билета съм купил зимен дъб 8 куб., отбити с контролна горска марка 5844, превозен с камион с № 2412АН и превозва се от Светослав Димитров, а дървата ми докара отново Владимир Илиев и по същата схема ми иска 520 лв. на ръка, които да предаде на Георги Соколов. Аз не му дадох парите. Той се обади веднага на Соколов. Аз обаче бях категоричен, че няма да платя, преди да си взема документа. Соколов започна да ме убеждава по телефона, че още на следващия ден ще ми изпрати превозния билет по Владимир Илиев. На сутринта дойде Владимир Илиев и пак ми поиска парите, но аз пак отказах да му ги дам. Той се оплака веднага на Соколов. Соколов и Цигриловски ми се обадиха къде да се срещнем, за да им дам парите. Срещнахме се в заведението край механотехиникума в Дупница и започнаха да ме заплашват, че ще ме набият и ще ми вземат дървата. Заплашиха ме, че ще ми пратят бивша барета – небезизвестния Александър Радков-Ключаро. Не познавам този човек, а и не вярвам да направи такова нещо спрямо мен и много бих искал да се запознаем, защото, ако наистина фирма „Фенерка” е негова, той трябва да знае как го цакат неговите хора, защото те не му дават цялата сума. Поисках да ми дадат неговите координати и адреса на фирмата, за да му занеса парите, но те ми отказаха. Аз им заявих: няма да ви дам пари, докато не ми дадете билета, вие не можете да докажете, че сте ми докарали дърва, а на мен парите са ми нужни за актовете. Така приключихме разговора, пари не съм им давал. Отидох при Диманков и му казах, че се разкарват дърва и се събират пари, без да се дават превозни билети. Той обеща да провери случая и да ми даде документите за дървата, но това така и не се случи. В началото на април Георги Соколов ми се обади, че ме чака в заведение в жк „Бистрица”, за да му дам парите и да си получа билета. Пихме по кафе и безалкохолно, дадох му 520 лв. и той ми даде два фалшиви билета.
Аз не забелязах веднага какви билети ми дават, видях превозни билети и се успокоих. Установих, че са фалшиви чак след една седмица, като ги проверих, останах втрещен. Нямаше го моето име, фигурираше името на Диманков, такова чудо не съм и предполагал, че е възможно. Веднага му се обадих и му казах „как е възможно така да ме злепоставиш, ако дойдат пак на проверка в дома ми от Кюстендил и ме хванат пак с дърва без документ, аз какво да правя?”. Той ми каза „не се притеснявай, мога да ти издам 50 такива билета”. Аз не искам 50 билета, искам такъв, на който да пише моето име. Диманков ми се оправда, че не познавам новите разпоредби. Той ми каза „законът се е променил, аз мога да съм собственик на твоите дърва”.
През ноември 2014 г. взех 5 кубика букови дърва също от Георги Соколов за Таня Петрова, която ми е съседка, но живее в момента в Плевен. Тя ми остави 325 лв., за да платя дървата. Дървата бяха докарани от Георги Соколов. Дадох парите на Владимир Илиев, отново не ми дадоха документ за дървата. Пак Владимир Илиев се свърза по телефона със Соколов и му каза, че аз искам документ за дървата, защото иначе не желая да ги платя. Аз пак говорих със Соколов, който ми обеща, че на другия ден ще изпрати документа по Илиев, но и до ден днешен няма нищо.
През май, след като подадох жалба до министър Танев, ми върнаха обратна разписка, че е назначена проверка и очна справка с двамата горски, директора на горското от ЮЗДП-Благоевград. Събраха ни в горското в Дупница. Проверяващите не дойдоха да разследват случая, а за да адвокатстват на горските и на Диманков. Казаха ми, че аз не съм грамотен и пиша глупости. Поисках да ми върнат оригинала на изпратената до Благоевград жалба, за да видим дали се чете или не, за да видим колко съм грамотен. Те отказаха. Тогава Диманков ме нарече неграмотен писач и драскач и каза, че още трябва да ходя на училище. Проверяващите се оказа, че не са чули тези обиди към мен. На следващия ден аз отидох в Благоевград и исках среща с Дамянов – директор на ЮЗДП-Благоевград. Каза ми, че той е в София и няма как да говоря с него. Отидох при Сираков, който беше един от проверяващите, които бяха в Дупница, и си поисках жалбата, той каза, че жалбата е при министър Танева. След два дена отново бях в Благоевград и бях при зам.-шефа на ЮЗДП Димитров. Той ме прие, обясних му ситуацията и превозните билети. Той каза, че още при получаването на дървата е трябвало да се обадя, за да се уволнят веднага горските. Нямам отговор нито по жалбата, нито от Димитров.
Имам подозрения, че гатерът на моя съселянин Кирил Ангелов не е негов, а на г-н Диманков, защото е до самата канцелария на горското и не се проверява от никого. Засичал съм там дървесина без контролна горска марка, без да е упомената фирмата, която продава дървата. Предоставям снимки на гатера с банцига. Предоставям снимки и на още една унищожена гора в местността Дългата ливада, отдел 236-и. Там насаждението е от зелена догласка, внесен от Канада, който е защитен вид. На Дългата ливада са изсечени над 2 декара. Там засякох 5 цигански каруци и ги питах дали не ги е страх от горските. Те ми отговориха: „Ние работим за Георги Соколов, правим палета и ги пращаме за Гърция.” Казаха ми още, че има цех. Въпреки че подадох сигнал, никой не е отишъл да провери.
В понеделник ходих в полицията и исках да говоря с началника на полицията в Дупница, влязох при заместника му, но той ми каза, че полицията не може нищо да направи, препрати ме към прокуратурата. Аз смятам, че горските работят точно с прокуратурата в Дупница, освен това Георги Соколов ме заплаши, че ме е дал на прокуратурата заради уронването на престижа му като държавен служител и за закана за убийство. Аз не съм се срещал с него, откакто ми даде фалшивите билети.
Цялото село Бистрица иска общоселско събрание, на което Диманков и Дамянов да дадат обяснение защо гората се намира в това състояние, тъй като горските не идват в Бистрица. За нашия район отговаря Бойко Попов, но негов крак не е стъпвал в Бистрица. Кметът на селото Васил Бански ни възпрепятства и отказва да се направи общоселско събрание. Затова входирах заявление в община Дупница кметът Чимев да назначи събрание, като покани и ръководството на предприятието.
Знам, че Соколов и Цигриловски са уволнявани дисциплинарно за кражби и неизпълнение на служебни задължения от бивши директори. Как така ги връщат след подобен провал, за мен е необяснимо.
Шефът на ЮЗДП инж. Дамян Дамянов изпрати писмо до редакцията, с което потвърди дума по дума разказа на Амбарков и накрая уточни: „Нередовният превозен билет е издаден от Георги Соколов, като са сгрешени реквизитите. На мястото на купувача е изписано името на МОЛ Атанас Диманков – директор на ТП „ДГС Дупница”.
Г-н Георги Амбарков предоставя същия превозен билет като доказателство в жалбата.
За неправилно попълнени реквизити при издаване на превозен билет с наше писмо е разпоредено на директора на „ДГС Дупница” да наложи дисциплинарно наказание съгласно Кодекса на труда на служителя Георги Соколов – пом.-лесничей в ТП „ДГС Дупница”. На г-н Георги Амбарков е изпратен отговор по жалбата.
По отношение на твърденията в публикацията за укриване на съставени актове на Георги Соколов, ЮЗДП ДП-Благоевград не разполага с такава информация.
По информация на РДГ-Кюстендил през 2012 г. има съставени два броя актове на лицето Георги Соколов, като за единия има издадено наказателно постановление, а другият е прекратен с резолюция. За повече подробности по случая редакцията на вестник „Вяра” може да се обърне към РДГ-Кюстендил.
В хода на проверката е констатирано и нарушение (сеч на 39 броя немаркирани дървета от дуглазка ела). За това нарушение с наше писмо е разпоредено на директора на „ДГС Дупница” да наложи дисциплинарно наказание, съгласно Кодекса на труда, на горския надзирател от ТП „ДГС Дупница” Йордан Гущеров.
При необходимост ЮЗДП има готовност да предостави копия на документите от извършената проверка!
Оставаме в готовност да реагираме при всеки сигнал за нарушения в горите.”
Подробности четете по-долу
Снимките:
1 Георги Амбарков
2 Георги Соколов
3 Атанас Диманков
4 Жалбата от Георги Амбарков
5 и 6 Превозните билети
7 Васил Бански
8 Борислав Костадинов
9 Дамян Дамянов
Bravo Георги Амбарков,podkrepiam te sega i predi tova za nezakonnata sech.Bravo i na vestnik „Viara“ Chepkaite za da zamerische.
Sacho
2015/юли/04 at 21:23 PM