Брюксел осъди България заради боклука, открити са едва 33 нови депа срещу 133 действащи стари сметища, община Дупница плаща милион годишно заради протестите на джерманци, Перник обжалва глоба от 2.8 млн. лв.

Инициативният комитет в Самоков доробатно предложение за референдум за промяна местоположението на депото, опасяват се, че ще отрови хората и р. Искър

Съдът на Европейския съюз в Люксембург реши, че България не е изпълнила задълженията си по директивата за отпадъците, като не е предприела необходимите мерки, за да направи нови депа, отговарящи на европейските изисквания. Все още обаче не е ясно какви ще са условията, поставени от съда към страната, и каква ще е цената за забавянето, информира „Капитал“.
Искът срещу страната беше предявен от Европейската комисия на 27 март 2014 г. Проблемът с отпадъците започна пет години и един месец по-рано от съдебното отсъждане – на 16 юни 2009 г. Тогава страната трябваше да е готова с изграждането на 57 модерни регионални депа, които да събират отпадъците на общините. Това означава промяна на схемата за изхвърляне на отпадъците. Регионалните модерни депа трябва да събират отпадъците от няколко населени места, а класическите сметища в покрайнините на всеки град, които към онзи момент са били около 200 на брой, трябваше да бъдат закрити.

Далеч от целите 

Към 16 юни 2009 г. България е далеч от целите. Далеч е и няколко години след това, тъй като поради липсата на нови депа част от старите продължават да функционират. Въпреки това Европейската комисия даде известен толеранс и изпраща официалното си уведомително писмо на Република България, в което я приканва да вземе необходимите мерки, на 30 април 2012 г. Комисията получава отговор на 29 юни 2012 г., в който се казва, че страната има 32 модерни регионални депа, но се признава, че 124 от тези, които не отговарят на изискванията, все още са в експлоатация. През януари 2013 г. картината изглежда така: 33 нови депа и 114 стари, все още работещи. През февруари 2014 г. България представя график за закриването на оставащите към онзи момент 104 стари депа. От декември 2014 г. трябва да бъдат закрити 61, от януари 2015 г. – 9, а последните 34 – най-късно през юли. Целите обаче все още са далеч от постигане, като преди месец екоминистърът Ивелина Василева отчете, че за периода 2012 – 2015 г. са открити едва 7 нови регионални депа, така че до желаната бройка остават още около десетина.

Тъй като комисията не е удовлетворена от отговора, решава да предяви иск. България поддържа, че искът е изцяло недопустим. Доводите са два – според страната комисията е нарушила принципа на лоялното сътрудничество и принципа на защита на оправданите правни очаквания. Страната смята и че твърдението за нарушение е формулирано неясно. Според съда обаче в досъдебната фаза комисията не е заявила изрично, че ще приеме прогнозния й график, и искът е приет. Следват доводите на България по същество.
Трите довода

Република България твърди, че се намира в „абсолютна невъзможност да се съобрази“ със задълженията си по директивата в резултат от обжалването на обществените поръчки и заради нуждата да се преминава през процедури по ОВОС. Второ, заради спрените плащания по оперативна програма „Околна среда“. И трето – заради това, че закриването на старо сметище, преди да бъде изградено ново, би било опасно за здравето на гражданите.
Съдът не приема нито един от доводите. Първо – държавата членка не може да се позовава на вътрешния си правен ред за неспазването на задълженията и сроковете си към Евросъюза. Второ – оперативната програма и директивата за отпадъците не са взаимосвързани и е можело да се предприемат поне временни мерки, за да се предотврати съществуването на несъответстващите депа. И трето: изискванията на директивата за депата има за цел точно защитата на здравето на населението и следователно държавата не може да се оправдава с него, „за да оправдае липсата на предприети мерки“.

Решението на съда беше очаквано, като в края на миналата година тази процедура срещу страната беше окачествена като „най-проблемната“ от екоминистъра Ивелина Василева. Остава само да се разбере какви ще са последващите изисквания към страната и каква ще е цената, която ще се плати, за несвършената работа на кметовете, а и на министерството през всичките тези години.

В Югозапада почти навсякъде строежът на депата е съпроводен с протести. Инициативният комитет в дупнишкото село Джерман воюва срещу всички институции на България с цел да спре изграждането на регионален център за неопасни отпадъци край селото. Бяха направени десетки протести, на които дойде да дере глас даже Мая Манолова. Самото селище обаче е опасано от купища незаконно изхвърлени отпадъци. Миналата година стотици тонове боклуци ограждаха земния път от Е-79 до другия бряг на р. Джерман по посока Блажиево. Нерегламентираното сметище се намира до с. Джерман по посока с. Усойка. Изсипани са десетки товари всевъзможни боклуци – строителни, промишлени и битови отпадъци. В същото време община Дупница плаща милион годишно заради ината на джерманци, санкциите растат, до 2020 г. стават 4 млн. лв.

Самоковци също се вдигнаха на бунт срещу депото, което ще се строи за 9,5 млн. лв. близо до града и до река Искър. Хората се опасяват, че инфилтратите, мръсни отровни води от сметището, преминавайки през малките рекички, ще замърсят и река Искър, а оттам язовир „Искър“. Така те ще се превърнат в потенциална опасност и за София. В депото ще се извозват отпадъците от четирите съседни общини – Самоков, Долна баня, Костенец и Ихтиман, както и курортите, попадащи в тях. В момента Инициативният комитет подготвя предложение за референдум за промяна местоположението на депото.

В разложкото село Баня също се вдигаха на бунтове и дори заплашваха с европейски съд, но кметът Красимир Герчев заяви: „Това депо се оказа най-проверяваният обект. Всички институции, които правиха инспекции на заложените дейности и на жалбите, се произнесоха, че депото отговаря на всички екологични норми на Европейския съюз. Нормално е хората да са притеснени, имаше сериозна кампания срещу този обект. Спекулираше се с тази тема, особено по време на избори. Нека бъдат спокойни, защото проектът е съобразен с всички екологични изисквания”.

Община Перник пък ще атакува наложените санкции за изграждането на регионалното депо за твърди битови отпадъци по административен път. Кметът Иван Иванов се отказал от завеждането на дело заради високата такса в съда и високия хонорар на адвоката. „Когато встъпих в длъжност, заварих сключен договор с адвокат Златомир Орсов на стойност 99 000 лева. Нямаше гаранции за изхода на делото, освен това, че за да бъде заведено то, трябваше да внесем и такса в съда в размер на 127 000 лева. В този момент това бяха непосилни суми за общината. Затова се отказах от завеждането на дело и предприех разговори с министрите на околната среда и водите и на финансите за разрешаване на проблема по административен път“, каза Иванов. Санкциите за депото са наложени от МОСВ и са на стойност близо 2.8 млн. лева. Според общината те са необосновани, тъй като се равняват на 25% от общата стойност на проекта при нормални 5%. В момента се води кореспонденция с управляващия орган, като надеждите на управата са финансовите корекции да бъдат чувствително намалени. За да бъде приключен обаче обектът в срок и да не се налага Перник да връща 22 милиона лева, съветниците единодушно дадоха съгласие за поемането на безлихвен кредит от централния бюджет, равняващ се на размера на санкциите.