Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне

Човек, който не се владее, е като разрушен град без стени,  уместно казана дума е златна ябълка в сребърна кошничка

И това са притчи Соломонови.

Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.

Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.

Отдели примеса от среброто и ще излезе съд за златаря;

отдалечи неправедния от царя и престолът му ще се укрепи с правда.

Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;

защото по-добре е кога ти кажат: „дойди тука по-нависоко“, отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.

Не бързай да влизаш в тъжба: инак какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?

Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,

за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)

Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.

Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.

Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва

утеха за душата на своя господар.

Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.

Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.

Намериш ли мед, яж само колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.

Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.

Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелства против ближния си.

Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.

Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее

песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей – дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)

Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.

Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.

Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.

Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.

***

Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.

Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.

Бич – за кон, юзда – за осел, а тояга – за глупци.

Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;

не отговаряй на глупеца според глупостта му *, за да се не помисли за мъдър.

Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.

Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.

Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.

Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.

Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.

Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.

Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.

Врата се върти на куките си, а ленивец – на леглото си.

Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.

Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.

Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.

Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,

тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: „аз се само пошегувах“.

Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва.

Въглищата – за жар, и дървата – за огън, а свадлив човек – крамоли да разпалва.

Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.

Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.

С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.

Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.

Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.

Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.

Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.

* Според превода: „не възразявай на глупеца срещу глупостта му“.