Солта също поскъпва – високият прием повишава също риска за рак на стомаха, остеопороза, усложнения на бъбречни заболявания
Вредните храни вече ще костват повече на портфейла. За да ги произвеждат, внасят и продават, производители и търговци ще трябва да плащат такса „нездравословност“. Министерството на здравеопазването поведе война срещу тях чрез поправка в закона за бъркане в джоба на тези, които печелят от опасна храна. Вече са ясни кои точно видове хранителни продукти попадат на практика в забранителния списък. На първо място съдържащите прословутите трансмазнини – най-типичният пример е палмовото масло. Следват храни с много сол и тези с много захар и заместители на захарта. Като №4 под ударите на закона попадат т.нар. енергийни напитки и други подобни с „ободряващи“ съставки. Който иска да ги произвежда и продава, ще трябва да се бръкне с между 3 и 10% върху цената им, които пари заминават в бюджета за здраве като такса „вредност“. Размерът ще се определя в зависимост от риска за здравето. Като и крайният потребител – купувачът в магазина, ще плаща повече – с около 10 на сто, ако иска да яде от вредните неща. За да си хапва по-соленко, българинът вече ще си плаща по-скъпо, защото солта категорично води до „масови болести“, всичките с пари по здравната каса – като високото кръвно, атеросклерозата, мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт, опасното затлъстяване. Високият прием на сол повишава също риска за рак на стомаха, остеопороза, усложнения на бъбречни заболявания. Многото захар удря по същия начин, като обаче масовите потребители на „по-сладичкото“ са децата. А най-често повечето напълно излишна сладост влиза през напитки и храни с високо съдържание на добавени захари – разни газирани безалкохолни, сокчета, десертчета, бонбонки. И продавачи, и купувачи ще плащат по-скъпо за храните с трансмазнини заради риска от сърдечносъдови болести. Това са хидрогенираните растителни масла, които се използват в хранителната промишленост за огромен брой продукти – и сладки, и солени. А сега в летните горещини човек си ги вкарва директно и със сладоледа. Няма сладолед без растителни мазнини, без палма, предупреждават специалистите по храненето. Трансмазнините са резултат на истински промишлен процес, при който се добавя водород към течни растителни масла, за да ги направи по-твърди. На етикета в магазина може да се разпознаят и като хидрогенирани масла. Купешки чипс, понички, печени сладкиши, пайове, бисквити, дори тестото за пици и много, много други са блъскани с опасните за здравето мазнини. Както и всичките видове маргарин и съответно всякаквите готови баници и други закуски, солети, царевични и други пръчици, доста от шоколадите, растителната сметана, пуканките за микровълнова печка и т.н. Енергийните напитки пък попадат под ударите на новите законови поправки, от една страна, заради също голямото количество захар в тях, но и заради многото стимуланти като кофеин и таурин. Заплахата отново е за високо кръвно налягане и поражения на сърцето. А експерти подчертават, че кофеинът е единственият психостимулант, който се продава законно и на деца, като се включва в състава на храни и напитки, пише „Всеки ден”. Особено при подрастващите – основният контингент любители на енергийните напитки, те предизвикват нарушения в съня, изместват приема на полезни неща за ядене и пиене. Редовната практика за смесване по барове и дискотеки на енергийните напитки с алкохол, освен че води до по-бързо напиване, качва в пъти и преките здравни рискове за организма. Дори и купешкият хляб може да попадне в списъка със забранените храни, за които ще се плаща такса. Оказва се, че и пресоляване на самуните е в основата на повечкото сол в храненето на българина. Но поне засега налагането на задължителната такса „вредна храна“ върху основни хранителни продукти, какъвто е хлябът, не се предвижда. Точно защото за много хора е главна храна в ежедневното меню и трябва да се предпази от поскъпване. У нас новият налог ще бъде съобразен с многото по-бедно население поради увеличаване на цените на основни храни и намаляването на тяхната достъпност за хората по финансови причини. А за намаляването на солта в хляба и в други важни храни се правят опити първо за доброволно, а после и задължително вкарване в здравословни рамки, без обаче това да се отразява на цената.