Проф. Александър Чирков: ЕС задели 2 млрд. евро за 55 спешни медицински центъра у нас, само чака да си ги поискаме, синът на Плевнелиев можеше да бъде спасен при ранна диагностика

Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г. Заминава през 1966 г. за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и във Фрайбург. От 1981 г. е професор в университета във Фрайбург. През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинска академия и заместник-министър на здравеопазването. 1986 г. извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“. Публикуваме интервюто на проф. Чирков, дадено за „24 часа“.

• Проф. Чирков, как гледате отстрани на здравната реформа?
• Трябва да я извършим, защото в сегашния вид на здравеопазването и 20 млрд. лева да налеем, ще потънат като в пясък, без да се промени нищо. Но трябва да се залага на същинска реформа, на качествено, модерно и навременно лечение, а не само на икономически рестрикции, на сливания и закривания на болници заради повече икономии.
• Говорите за модерно и навременно лечение. Чухте ли в Германия за трагедията в семейството на президента Росен Плевнелиев.
• Да, ударът да загубиш дете е голям. Искрени съболезнования. Аз съм далеч от България, но говорих с колегите си от Трета градска и началните ми съмнения се потвърдиха, че смъртта може да се дължи на така наречения синдром на Марфан. Той е вроден и характерното при него е наследствено обусловена непълноценност на съединителната тъкан. Видимите белези са хлътналият гръден кош и разширена аорта в горния й край, при изхода на сърцето. Навремето съм оперирал доста деца, въпросът в случая е в ранната диагноза. Детето е можело да бъде спасено, ако му е направен преглед още при първите дори най-малки оплаквания. Сега има модерни компютърни томографии, но и ехографско изследване може да установи диагнозата.
• Как може да намалим смъртността от подобни рискови заболявания?
• Преди доста време написах проект за изграждане на 55 спешни медицински центъра у нас заедно с цялата инфраструктура в региони недалеч от големите болници. Те ще са само с 10 легла за реанимиране на хора с инфаркт, дисекация на аортата, инсулт и т.н., след което ще се транспортират до най-близката голяма болница. Показах проекта на мои приятели евродепутати и на тогавашния финансов министър на Германия. Такъв проект не бе постъпвал в ЕС – перфектен за страната, с изградена инфраструктура, съвременна медицина и т.н. В ЕС харесаха проекта, обещаха 2 млрд. евро. Но бе редно правителството да го предложи, а не частно лице. Премиерът Орешарски тръгна да внася предложението в ЕС, но в края на мандата си и това не стана. А тези 2 млрд. евро България можеше да усвои като субсидия, не като заем. Предвиждаше се тези медицински центрове да се подпомагат и от известно акционерно дружество със западни капитали.
• Актуален ли е още този проект?
• Шефът на еврофондовете е запознат с проекта и имам уверението, че тези 2 млрд. евро стоят все още на разположение за българския проект. Наскоро бях поканен на вечеря в хотел „Радисън“ в Брюксел. На нея бяха комисарят по здравеопазването и комисарят по еврофондовете, както и други политици в ЕС. С мен бе и моят дългогодишен сътрудник проф. Стоян Ранков, специалист по съдова хирургия и четири години посланик на България в Кралство Холандия. С него организирахме влагането на 35 млн. евро, дарени за болничната инфраструктура у нас. Основният спонсор бе холандско-българската компания за подпомагане на страната ни, основана от Пит Майер. Та на въпросната вечеря с еврокомисарите пак стана дума за здравната концепция с 55 центъра за спешна помощ и цялостна диагностика. Моите събеседници заявиха, че отдавна било решено да дадат за изпълнението й 2 милиарда евро на България. И чакат правителството да направи предложение. Президентът на Австрия Хайнц Фишер, мой отдавнашен приятел, запозна с тази история президента Росен Плевнелиев, когато той гостува през март във Виена.
• Защо толкова трудно се правят нещата у нас?
• Вие кажете. На тази вечеря стана дума защо толкова трудно се помага на България. Подхвърлих за Гърция: „Нашата южна съседка дължи 353 милиарда, а пак й се дават пари… А България не създава проблеми на общността, но тъне в бедност и мизерия“. Съгласиха се до един, че това е факт и че България е много скромна в исканията си. Но отбелязаха, че нямаме добре подготвени държавни администратори, които да убеждават западноевропейски политици за проекти. Трябва ни успешна дипломация.
• Здравна реформа, съдебна реформа, социална политика, демография…
• Моите събеседници заявиха, че не може да влезем в Шенген, докато не проведем качествена съдебна реформа. Това и за тях е изключително важно, но и за нас. Удари ли се по корупцията, ще се увеличат инвестициите
• Идват отново избори.
• Трябва да се обединим веднъж завинаги върху избора на кметове и политици, доказали се като добри експерти и допринесли за благосъстоянието на хората. Трябва да избираме не преуспелия в собствената си кариера (независимо от коя партия е), а най-ценния за обществото.
• Докога, професоре, ще живеем в прехода?
• Колективният фашизъм съсипа във Втората световна война цяла Европа, колективният комунизъм върна с години развитието на страните от Източна Европа, а сега имаме индивидуален либерализъм. Той даде свобода на предприемачите, но е много важно да се превърне в колективен, в обществен либерализъм, за да се спре масовата бедност в страната. Сега индивидуалният либерализъм у нас създаде възможност да се свързват водещи политици от различни структури с криминално мислещи олигарси. Днес имаме партийна демокрация, но поради липсата на здрава съдебна система чрез корупцията се създават връзки между влиятелни политици и криминални предприемачи. И тези формирани кръгове превръщат нашата демокрация в мафиотска.
• Добрият политик е предан не само на партията, а преди всичко на страната.
• За мен е много по-важен този политик, който има повече принос за обществото, отколкото за своята партия. Надявам се диалогът с Европа да ни помогне в изграждането на политическа класа, която да не бъде обвързана с групировки с неясен произход и съмнителни олигарси, а да служи на народа и България. Трябва ни спешна реформа на съдебната система. Тогава няма да има пречки да ни приемат в Шенген. Западните политици знаят, че ние не сме лакоми и няма да искаме кой знае колко много средства. Полагат ни се около 30 милиарда евро и те ще ни помогнат за сериозни промени не само в образованието и медицината. Който е умен и знае как да ги поиска, ще остане в историята на България.
• Имате ли отговор за по-бързи реформи?
• Ако не можем сами, не е срамно да вземем както след Освобождението експерти отвън – от Германия, Австрия, Холандия, за да извършим жизненоважните реформи навсякъде. Не се ли мобилизираме и не покажем ли желание за промяна, ще си останем все така най-бедни и най-забравени в Европа.

Снимката: Проф. Александър Чирков