Дупничанинът Мартин Васев: В Сингапур наказват със смъртна присъда за наркотици, дъвченето на дъвка е забранено със закон, в ресторантите не се дават бакшиши

 Възхищавам се на Сингапур, но България много ми липсва. Уча до 1-2 часа през нощта, за да смогна с домашните, казва студентът по политика, философия и икономика в Yale-NUS College

Обикнах Китай за 2 месеца, в Пекин всеки ден никнат строежи на свръхмодерни небостъргачи, по улиците препускат коли, за които можем само да си мечтаем в България

Дупничанинът Мартин Васев завоюва пореден успех. Наскоро отличникът на Випуск 2014 на СОУ ”Св. Паисий Хилендарски” в Дупница спечели конкурс и стипендия, благодарение на които прекара известно време в Китай. В страната на Конфуций учи китайски. Мартин Васев е сред децата на България, с които можем да се гордеем. След много изпити – IELTS и американските матури SAT, и диплома за средно образование с пълно 6 той бе приет в университета Yale-NUS College, Сингапур, специалност „Политика, философия и икономика”, с пълна стипендия. Той е единственият  български студент в престижения университет в Сингапур. 20-годишният Мартин е син на учителка и електротехник. Майка му Елза Иванова e уважавана педагожка в ЦДГ „Калина” в Дупница. След дълги години работа по професията си в Испания баща му Марио Васев отскоро е в „Енергоремонт”-Бобов дол. С Мартин Васев разговаряме за пътя му до Сингапур и Китай, за постиженията в обучението в Азия и за перспективите на дупнишкото момче.

-Здравей, Мартине, какво те отведе в Китай? Разкажи повече.

-През изминалия семестър изучавах китайски език, литература и философия в университета ми Yale-NUS College. Произведенията на Конфуций и Лю Шун, древната история и обаятелна култура на Китай запалиха у мен желанието да видя с очите си достиженията на тази хилядолетна цивилизация. Затова и участвах в конкурса за стипендията на фондация „Тан Чин Туан”, предоставена от Центъра за кариерно развитие към университета ми – за да спечеля участие в интензивен курс по китайски език. Благодарение на стипендията имах възможността за два месеца да се потопя напълно в китайската култура и история. Самият езиков курс беше изключително динамичен – само за 8 седмици успях да покрия 5 нива по китайски. Интересното за програмата е „езиков обет”, т.е. за продължителността на програмата не ми беше позволено да говоря на никакъв друг език освен китайски. Никакъв английски, никакъв български! Първоначално беше изключително трудно, признавам. Преди заминаването ми в Пекин бях учил китайски само един семестър, можех да боравя само с основни понятия. Въпреки това с помощта на учителите, които са китайци, успях да преодолея първоначалния страх и постепенно да свикна да разговарям с местните. Часовете ни понякога излизаха и извън класната стая – имахме задача да питаме за посоки и след това да напазаруваме дрехи, участвахме и в дебат за китайското образование с местни ученици.

-Видях твои снимки на различни забележителности, какви са впечатленията ти от Китай?

-Използвах времето да посетя всички най-интересни забележителности в Пекин и областта – Великата китайска стена, Забранения град, Храма на небето, Олимпийския стадион „Птичето гнездо”. Посещението ми на Великата китайска стена беше незабравим момент – тя е прекрасно олицетворение на величествената мощ и вековната мъдрост на Китай.

Макар Пекин действително да е пренаселен с хора и автомобили, градът излъчва някакво магическо обаяние. На всяка крачка те очаква среща с хилядолетна култура и традиции, зад всеки ъгъл се подава история за велики императори и китайски дракони. Аз, а предполагам и повечето българи имаме доста погрешна представа за Китай.

Преди заминаването ми мнението ми за Китай беше моделирано от картината, която медиите ни представят, а именно – изолирана, авторитарна и враждебна страна. Още първите ми дни развенчаха тази заблуда. Китай се развива със скоростта на светлината – в Пекин всеки ден никнат строежи на свръхмодерни небостъргачи, до традиционните базари се нареждат търговски центрове със западни марки дрехи, по улиците препускат коли, за които можем само да си мечтаем в България. А китайците, с които разговарях, бяха повече от учтиви. В метрото малките деца често ме поздравяваха с английското “хелоу”, на което аз уверено отговарях на китайски с „ни хао”. Изненадани и объркани, че чужденец говори китайски, те бързо търсеха родителите си, които от своя страна ми се усмихваха и ме поздравяваха за доброто владеене на езика. Същевременно моите китайски учители – Янг лаошъ, Лио лаошъ и Чънг лаошъ („лаошъ” значи „учител”), се превърнаха и в мои най-добри приятели. При заминаването ми, съпроводено с доста въздишки и сълзи, те настояха оттук насетне да не ги наричам „учители”, защото аз вече бях техен „по-малък брат”. Тези два месеца бяха напълно достатъчни, за да обикна Китай.

Часовете по китайски, съчетани с уроците по калиграфия (краснопис на китайски знаци), тай чи (китайско бойно изкуство), невероятно вкусната китайска храна – всичко това допринесе за едно незабравимо лято. С най-голямо нетърпение очаквам да се завърна в Китай някой ден – сигурен съм, че има още толкова много приключения, загадки и тайни за откриване!

–По какво си приличат и се различават българите и китайците?

-Несъмнено българите и китайците са носители на различни бит и култура. Няма как и да бъде иначе – разделени са от повече от 10 000 километра разстояние. Същевременно откривам доста прилики във възгледите и разбиранията на двата народа. И за китайците, и за българите семейството е от първостепенно значение. Домът е издигнат в култ, а синовният дълг е качество, което се цени страшно много. Въпреки всички превратности на времето и съдбата семейното огнище остава главна опора и извор на подкрепа. От друга страна, квалификации от сорта на „българите са мързеливи” или „китайците са трудолюбиви”, които доста често ни се повтарят, не отговарят на реалността, а пък и са напълно ненужни.

– Разкажи за университета, в който учиш?
– Няма да е преувеличено, ако кажа, че Yale-NUS College е един от най-амбициозните проекти в сферата на образованието в регионален, а даже и в световен план. Това е първият университет в Югоизточна Азия, следващ американския тип система на обучение liberal arts. Това означава, че Yale-NUS College е мястото, откъдето излизаш не само прекрасен професионалист в дадена специалност, но и съвестен гражданин с по-широко разбиране за света. За това спомага програмата, по която учим, а именно съчетание на традициите на Изтока и Запада. Например миналия семестър по философия наред до Аристотел, Платон, Ницше изучавах и китайска философия, персийска литература, индийско кино. Програмата е допълнена от студентската общност в университета – в часовете седя редом до ученици от над 100 националности. Професорите ни също идват от едни от най-добрите университети в света – Харвард, Йейл, Оксфорд.

–Какво представлява Сингапур, ние знаем малко за тази страна. Има ли неща, с които не можеш да свикнеш – храна, порядки и т.н.?

-Често ми се случва да се възхищавам на Сингапур. Определено е държава, от която можем да се поучим. Сингапур се управлява с „твърда ръка” – притежанието или употребата на наркотици се наказва със смъртна присъда, нещо толкова тривиално като дъвченето на дъвка е забранено със закон, за да се запази чистотата в градския транспорт. Удивителното в случая е, че обществото отдавна е възприело тези порядки и не ги намира за странни. Напротив – осъзнава, че всичко това е в името на общото благо и просперитет. Дисциплина, толерантно съжителство и справедливост – може би това са думите, с които бих характеризирал Сингапур.

Отначало ми беше трудно да свикна с храната в Сингапур – изключително пикантна. Въпреки това разнообразието е голямо – китайска, малайзийска, индийска, японска, корейска. Другото нещо вероятно е перфектната дисциплина – стоенето отляво на ескалаторите, забраната на храни и напитки в метрото, бакшишите в ресторантите. Но в крайна сметка мога да кажа, че бързо преодолях „адаптационния период” и сега се чувствам „в свои води”.

-Как минава един твой ден в Сингапур?

-Денят ми започва сравнително рано – с часове по съвременна социална мисъл и китайски език. След обилен обяд в столовата на университета се отправям към нова порция от часове – основи на науката и международна сигурност. Часовете са изключително интересни и продуктивни – всеки един ученик участва със своето мнение и въпроси, за което спомага и малкият брой на ученици в класа (около 16). Следобед следват тренировка по тенис, както и занимания в Асоциацията за международни отношения и политика и Клуба по инвестиции. След вечеря е ред на домашни, есета и задачи. Обикновено това изисква доста време, като денят ми приключва едва към 1-2 през нощта.

–Какво обичаш да правиш в свободното си време?

-При наличие на свободно време се отдавам на продължаващи с часове разговори със семейството и приятелите си в България. А иначе интересите ми са в рамките на обикновените неща за един млад човек. Обичам да слушам музика и да сърфирам в нета. Същевременно, когато ми се удаде възможност, не пропускам да разпускам край басейна на университета с книга в ръка – особено при постоянната жега в Сингапур.

-Липсва ли ти България?

-Да, много! Липсват ми родителите, близките и приятелите ми. Тяхната непрестанна подкрепа и разбиране ми дават енергия и възможност да следвам мечтите си. Липсва ми българската реч, българската храна и традиции. Като оставим настрана материалните неща, липсва ми онова чувство на комфорт и топлина, което само у дома може да се усети. Чувствам го всеки път, когато се прибера. Но същевременно зная, че ме очакват още толкова много пътешествия, че вълнението от предстоящите приключения надделява над носталгията по дома.

-Често ли се сещаш за родния си град?  Какво си спомняш?

-Да, доста често се сещам за България, за Дупница, за моите близки и приятели вкъщи. Все пак за мен Дупница си остава роден град и мястото, което мога да нарека „дом”. Почти всяка седмица се чувам с родителите и приятелите си, които ми разказват в подробности за промените у дома. Аз се прибрах в България миналия декември, за да празнувам коледните празници със семейството. Истина е, че когато човек заминава в чужбина, си мисли, че вкъщи обстановката и хората ще си останат същите – непроменени. Когато се прибрах за Коледа, всъщност открих, че градът ни всеки ден се модернизира – случват се нови проекти, изграждат се детски площадки, паркове. За мен най-важното е, че взаимоотношенията ми с моите близки и приятели си остават същите. Времето и пространството не са способни да застрашат граденото с години доверие и разбирателство.

–Смяташ ли да се завърнеш в България, след като завършиш?

-Много хора ми задават този въпрос. Някои възприемат заминаването ми като един вид бягство от реалността, изоставяне на България. В действителност аз съм в Сингапур да получа първокласно образование, което същевременно да ми позволи да посетя прекрасни места, да опозная чужди култури и народи. Вероятно след завършване на мастърска степен или докторантура възнамерявам да се прибера в България и да приложа получените знания и умения. Това е и мой родов дълг – към Родината, която ме е формирала като личност, чиято култура и идентичност нося. В Сингапур, Китай или България  – навсякъде си оставам българин.

–Като какъв се виждаш след дипломирането си?

-Майка ми често обича да разказва историята, когато в детската градина на въпрос „какъв искаш да станеш, като пораснеш?” без замисляне съм отговорил „дипломат”. Следвайки политика, философия и икономика в университета, може би именно натам съм се запътил. Преди това ми се иска да пътувам, да откривам нови светове, да срещам интересни хора, да не спирам да се удивлявам на многообразието на света. Пък после… знае ли човек?

-Какво е според теб разковничето на успеха?

-Едва ли има универсална рецепта на успеха. В личен план смятам, че най-важното е човек да бъде амбициозен, последователен и концентриран при преследване на целите си. Колкото големи и „непостижими” да изглеждат мечтите, съм убеден, че с непрестанен труд и постоянство всичко може да бъде постигнато. Същевременно човек трябва да притежава и социални качества като умение за работа в екип, толерантност към чуждото мнение и разбиране за различията с другите.

Снимките:

1 Мартин Васев

2 и 3 Мартин с приятели от университета в Сингапур

4 Великата китайска стена. Още една мечта – отметната, е записал под тази снимка дупнишкият студент.

5 и 6 Васев по време на престоя си в Китай