Ако има вкоренен гняв в теб, Бог ще те подлага на изпитания и провокации, докато лошата емоция не бъде изобличена, помолете се: Господи, окуражи ме да не се връщам назад, а да продължа напред

 Може би ще кажеш: Аз съм просто човек. Колко още трябва да понеса? Няма значение, че си бил предизвикан или пък, че си бил прав. Предизвикването просто доказва, че се нуждаеш от освобождение

Господ вижда отслабващите ни сърца през цялото време. Библията ни дава картина на това смиряващо преживяване в 4 Царе 2:6-7. Самария беше под обсадата на Ванадад и огромната му сирийска армия. Градът умираше от глад, понеже никъде нямаше годна за ядене храна. Магарешка глава се продаваше за 80 сребърника, порция птичи изпражнения – за 5. Но пророк Илия беше пророкувал на царя на Самария, че Бог ще освободи народа по свръхестествен начин. Той каза да задържат – да чакат, да се молят, да се покаят и да вярват на Бог, без значение колко лоши ставаха нещата. Когато царят се качи на стените на града, той трябва да си е помислил: „Колко още трябва да продължава това? Не можем да издържим още дълго. Ако Бог не отговори скоро, ще излезем с бялото знаме и ще се предадем”. След това една жена видя царя и извика: „Вчера съседката ми и аз сварихме и изядохме моето бебе.

Съгласихме се днес да изядем нейното, но тя скри детето си. Царю, не е честно, накарай я и тя да даде детето си!” Това беше. Цартя раздра вретището си и се разкрещя разярен: „Илия, ще ти отрежа главата! Накара ни да повярваме, че Бог ще ти отговори на молитвата. Каза ни, че ще се случи чудо, но вече е твърде късно”. Когато царят намери Илия да се моли сред старейшините, той изкрещя: „За какво още да се надявам на ГОСПОДА?” (4 Царе 6:33). С други думи: „Твърде късно е, крайният срок премина, а Бог не спази думата Си. Молитвата няма да помогне. Време е да вземем нещата в свои ръце”. Докато царят залиташе – спираше да вярва, отговорът беше почти пред вратата. Илия му каза: „Утре по това време при портата на Самария една мяра пшенично брашно ще се продава за един сикъл и две мери ечемик за един сикъл”. (4 Царе 7:1) Жалко, че царят не изчака още 24 часа, преди да провали всичко. Това, което той не знаеше, е, че Бог вече беше направил чудо. Чудотворно жужене изпълни въздуха в самарийския лагер – звукът на огромна армия от колесници, трополяща срещу тях. Паника помете сирийците, те хвърлиха всичко и се разбягаха, за да спасят живота си. Самаряните внесоха в града припасите от сирийска храна. Зеленчуци, брашно и ечемик се изляха през градските порти. Гледайки това, царят трябва да е почервенял, като си спомни как твърдеше: „Бог не спази думата Си!” Възлюбени, това ми се е случвало поне една дузина пъти. Предавал съм се и съм казвал: „Е, това може да не е била Божията воля. Ситуацията е невъзможна”. А понякога отговорът идваше един час след моите думи, казва проповедникът Дейвид Уилкерсън. Точно това може да ти се случва и на теб сега. Предал си се и повече не настояваш. Но Бог вече работи и отговорът Му ще пристигне всеки момент.

Ние сме изпитвани чрез провалите си. Нямам предвид, че тези хора, които се връщат назад към греховете на света, са изпитвани. Не, тези вярващи претърпяват корабокрушение на своята вяра.

Но Петър предупреди: „Пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си“ (2 Пет. 3:17). Петър предупреждава тези вярващи, които израстват в святост и следват Господ.

Някои от вас може би са падали, въпреки всичкия прогрес, който са имали в Господ. Ако ви попитам кое причини провала, може би ще ми отговорите: „Брат Дейв, беше момент на ярост. Бях предизвикан от семейството си и пропилях всичко. Направо не разбирам. Мислех си, че ставам по-сладък, че заприличвам повече на Исус. Но някой натисна неправилния бутон и всичко се провали“. Ако има вкоренен гняв в теб, Бог ще превърне дома ти в опитно поле. Ще бъдеш провокиран отново и отново, докато скритият ти гняв не бъде изобличен и изкоренен от Светия Дух. Може би ще кажеш: „Аз съм просто човек. Колко още трябва да понеса?“ Няма значение, че си бил предизвикан или пък че си бил прав. Предизвикването просто доказва, че се нуждаеш от освобождение. Словото казва: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба (яд) да се махне от вас“ (Ефесяни 4:31). Бог ще продължи да те изпитва, докато не кажеш: „Имам дух в себе си, който трябва да си върви“. Няма да видиш растеж в Христос, нито мир вкъщи или на работа, докато не кажеш: „Прав си, Господи, изкарай този дух от мен!“ Ако си изпитван в тази област или в която и да е друга област, може би си мислиш: „Толкова недостоен се чувствам. Колко ли много територия загубих? Дали Господ все още ме обича?“ Хора, ако наистина сте се покаяли, не сте загубили абсолютно никаква територия. Бог те обгръща с грижовните си ръце и казва: „Аз позволих това да ти се случи, за да видиш какво има в сърцето ти. Но ти напредваш. Каза, че искаш да ходиш с Мен и аз те уча. Знам какво има в теб и ще позволявам да те предизвикват, докато не се отървеш от всичко това“. Подложен ли си на изпитание? Ако е така, просто се помоли: „Господи, сложил си пръст в някои области на моя живот. Изкорени ги от сърцето ми. Окуражи ме, за да не се върна назад, а да продължа напред към Теб!“

Снимките:

Ние сме изпитвани чрез провалите си

Словото казва: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба (яд) да се махне от вас“