Ако донесем на Бог несбъднатата мечта, обърканите планове, разбитото сърце – Той знае как да превърне най-голямата ни загуба в най-великата печалба

  Можеш да размениш най-лошото преживяване за нещо по-добро, което винаги си искал

Не всяко време е добро. Не всичко има щастлив край. Има моменти, в които ни изглежда не лесно, а трудно, не спечелено, а загубено, отминало безвъзвратно. Даваме най-доброто от себе си и пак не е достатъчно. Опитваме с всички сили и пак не се получава. Стараем се прилежно и нещата се объркват още повече въпреки усилията ни. Понякога това се случва дори и на най-добрите хора, на тези, които работят най-много и най-много заслужават почивка. В такива моменти изглежда, че всичко, което сме правили, се е изпепелило.Тези ситуации са трудни. Може да ни се иска да се откажем, да оставим всичко, да си тръгнем и просто да се опитаме да го преживеем. Премисляме всяко взето решение отново и отново, а въпросите „преливат“ в ума ни, обмисляме всяко действие, събитие и обстоятелство. Но така и не намираме причината, не можем да намерим смисъла. Развалено приятелство, затворена възможност, заслужена, но неполучена награда, очаквано, но неполучено повишение, несбъдната мечта – и така всичко ни се струва безнадеждно. Бог ни дава друга възможност. Ако донесем несбъднатата мечта, обърканите планове, разбитото сърце, разочарованието и всичко останало, което ни тежи, пред него и Му се доверим – Той знае как да възстанови онова, което считаме за напълно загубено и загубило стойност. Можеш да размениш най-лошото преживяване за нещо по-добро, което винаги си искал. Бог казва: „Ще наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух“ (Исая 61:3). Идеята тук е размяна – великата размяна. Даваме на Бог онова, което не сме искали и от което нямаме нужда, а Той ни дава онова, за което копнеем, и не е имало начин да го постигнем с наши усилия. Разменяме всичко, което няма стойност, останките от вчерашна реалност, а Той ни дава красотата на новото начало. Полагаме пред Него с доверие нашата скръб и разочарование, а Той излива в нас мир и успокоява душата ни, твърди животът. Даваме Му онова, което тежи в сърцето, а Той лекува наранените места в душата ни.

Най-голямата ти загуба да се превърне в най-великата печалба.

Да разгледаме проказата – това е била много тежка болест – тя е ограбвала живота на болния малко по малко. Първо атакувала външността на човека, а след това и жизненоважните вътрешни органи. Не е имало лек за нея, а смъртта е била бавна и сигурна. Малко по малко смъртта си проправяла път в живота на отделни хора и семейства. Прокажените били отделяни от своите приятели и роднини, за да не заразят и тях. Малко по малко – не е ли така и с греха в живота ни? Грехът не идва грандиозно, а с нещо малко, което никой не забелязва. Първо е желанието да имаме нещо, което не е наше. Ако го искаме, трябва да го опитаме. Мислим си колко малко е това и как няма да ни навреди изобщо. Така започват много неправилни неща. Първо идва мисълта: „Какво би било?“ След това желание, което казва: „Защо не?“ А накрая губим малко по малко от себе си всеки път, когато правим компромис с това, което знаем, че е правилно. Библията е много ясна и категорична: „Ако някой знае да прави добро и не го прави – това е грях“ (Яков 4:17). „Апетитът“ за неправилното става все по-силен всеки следващ път и така заблуждаваме себе си: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:13-16). Съвсем скоро след това „апетитът“ е заменен със заблудата, че „аз съм изключение“. Лесно се убеждаваме, че малко от непозволеното няма да има значение. Мислим си: „Кой може постоянно да бъде добър?“ Яков, братът на Исус, пише, че злите желания водят до зли дела – нека не се лъжем. И с всеки следващ компромис губим малко по малко от себе си. Мисълта „аз съм изключение“ не след дълго води до действия, които изглеждат неустоими. Те стават такива по-късно. И така губим още малко от това, което сме, и това, което е важно за нас. Злите дела водят до смърт, не се заблуждавайте! Има отговор. Той е същият, който откриха десетте прокажени. Неговото име е Исус: „Извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, Наставниче, смили се над нас!“ (Лука 17:13). Винаги трябва да се обръщаме първо в тази посока. Историята за прокажените завършва с тяхното пълно изцеление от болестта, която ги унищожаваше малко по малко (Лука 17:14-19). Твоята история също може да има щастлив край: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).