Школската шефка на дупнишкото СОУ „Св. П. Хилендарски” Виолета Инкьова: Синът на шефа на 3S СОТ Борис Христов – Боби е с насинено око след боя със съученика му Тодор, двамата се разбраха 2 часа след инцидента

 

Бащите на момчетата също са разговаряли, Тодор призна вината си и изрази съжаление за постъпката, макар че и той беше пострадал, каза още директорката

Директорката СОУ „Св. Паисий Хилендарски” – Дупница, Виолета Инкьова разкри в писмо до вестник „Вяра”, че 2 часа след сбиването между сина на шефа на 3S СОТ Борис Христов и съученика му Тодор по време на междучасие двамата са били видени да разговарят спокойно помежду си. След боя Боби е отишъл при баба си, не бил в училище, както твърди баща му Борис Христов.

Тя обаче пропусна факта, че синът на шефа на охранителна фирма 3S СОТ е прекарал няколко дни в хирургично отделение, където го хранели със сламка, след като челюстта му била разбита, изпаднал е и в комоцио.

Ето какво написа в писмото до редакцията Виолета Инкьова: „На 25 ноември около 13,45 ч. по телефона ми се обади г-н Борис Христов, баща на Боби, ученик от ХІ клас в СОУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Дупница. Той ме уведоми, че синът му е бил пребит от негов съученик и поиска съвет дали да вземе медицинско удостоверение и да заведе дело. Отговорът ми беше, че той сам ще прецени какво да направи, а аз като директор, веднага ще се заема с изясняване на случая. Изразих недоволството си, че не сме уведомени своевременно. Съгласно училищния правилник учениците и родителите са длъжни при какъвто и да било инцидент веднага да информират някого от педагогическия колектив – класен ръководител, дежурен учител, психолог, помощник-директор, директор или когото и да е от персонала. Това в случая не е изпълнено нито от учениците, участници в инцидента, нито от съучениците – свидетели.

Оказа се, че Боби е отишъл у баба си, откъдето го е взел баща му. Това противоречи на твърденията, че е взет от училище, закаран е в „Бърза помощ“ в тежко физическо състояние и е настанен в болница. Ако сме знаели, че ученикът е в болница, щяхме да го посетим там, което сме правили при подобни случаи. В статията пише, че Боби е бил в комоцио в тежко състояние. Не сме го потърсили на следващия ден, тъй като бяхме уведомени от баща му, че той си е у дома.

Когато дойде на училище, установихме, че няма особени травми, освен леко насинено око. При разговора с него и с класния ръководител, Боби каза, че е добре. Категорично не съм съгласна с вменената ми проява на „безхаберие“.

Тъй като разбрах, че Борис си е у дома, потърсихме заедно с помощник-директора Н. Василиева другия участник –Тодор. Той обясни, че сбиването е станало по време на междучасие след едномесечни словесни атаки между двамата в социалната мрежа и в разговори. Тодор призна вината си и изрази съжаление за постъпката си, макар че и той беше пострадал – ударен в корема и, както се изрази: „Изкара ми въздуха, но нямам видими последствия“. Разбрахме се, че когато Боби се върне на училище, ще разговаряме с двамата.

По своя инициатива дойде на разговор г-н Желко Пръпич, баща на Тодор, заедно със сина си и сподели, че двамата бащи са се срещнали, разговаряли и са се разбрали. Той уточни, че е получил заплаха за изгонване от България. За нас беше важно да изясним какво се е случило и как се отнасят един с друг двамата ученици, които са заедно от първи клас и са били приятели. Насрочихме среща с двамата. На 2 декември преди часовете сутринта се установиха подробностите във връзка със случилото се, момчетата се извиниха един на друг, споделиха, че са сбъркали, стиснаха си ръцете и обявиха случая за приключен.

Обвинени сме в безразличие, но в същото време сме предприели всички действия за изясняване на случилото се във възможно най-кратки срокове, изслушали сме и двете страни, включително учители и ученици, и г-н Христов е уведомен за това.

Не е вярно, че учители са свидетели на инцидента и не са реагирали. Цитираният в статията учител не е бил свидетел на случката, защото всичко е станало в рамките на секунди по думите на двете момчета. Два часа след случката двамата са били видени да разговарят спокойно помежду си. Учители в училище са разговаряли с групата непосредствено след инцидента и момчетата са си говорили спокойно, без видими признаци за конфликт между тях. Всички разговори съм провела със свидетели. Г-н Христов си позволява да дава квалификации за педагозите на училището, без да ги познава. В училището работят 82-ма педагогически специалисти, отговорни и добре подготвени професионалисти. Такива инциденти в СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ са изключително рядко явление. Когато се е налагало, сме предприемали адекватни действия за разрешаването им.

Ние, педагозите в училище, не приемаме за възпитателна мярката на г-н Христов синът му да получи „обезщетение за причинените вреди в размер на 1000 лв.“ от бащата на другия ученик. Според нашите морални норми такова поведение е недопустимо. Направеното дарение на спортен клуб „Патриот“ е вид самореклама на семейството и фирмата, която г-н Христов оглавява. Благотворителността по правило не се афишира.

Приемаме предложенията в статията за овладяване на агресията в училище, ние самите непрекъснато работим в тази посока. Трябва да се работи съвместно с всички институции, касаещи възпитанието на учениците, като основната роля е на семейството. Доброто взаимодействие на училището с родителите има първостепенно значение. Най-често обаче родителите нямат време за децата си и упреците са към нас, „така наречените педагози“.

Снимките:

1  Виолета Инкьова

2   Борис Христов със сина си Боби, дъщеричката Калина и съпругата си