Който изпълнява Божията воля, живее вечно (1 Йоан 2:17)! Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога (Колосяни 1:9, 10).

„Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му“ (по 1 Йоан 5:14). Бог ни е дал свободна воля и уважава решенията ни, но няма да им бъде подчинен. Животът рядко се развива според нашите желания. Понякога ни се иска да не е така, но ако настояваме на своето, животът ни може да стане доста самотен. Егоцентричността убива взаимоотношенията. Както е казала комедийната актриса Лили Томлин: „Не че искам да се налагам, просто моите идеи са по-добри“. Това не е подходяща стратегия за общуване с околните. За известно време може би ще успееш да караш другите да се съобразяват с желанията ти, но взаимоотношенията не процъфтяват в нездравословен климат. Философия от типа „или ще стане по моя начин, или няма да стане изобщо“ не е ефективна, освен ако мислиш да прекарваш времето си сам. Нека сега да помислим каква връзка има това с взаимоотношенията ни с Бога: „Който изпълнява Божията воля, живее вечно“ (1 Йоан 2:17). Понякога настояваме на своето дори във взаимоотношенията си с Бога. Можем да се опитаме да поискаме Божието одобрение за желанията си и Бог ще уважи нашата свободна воля. Той ни е дал тази свободна воля, но това не означава, че ще й бъде подчинен. Започваме да растем и да узряваме духовно, когато Божията воля стане за нас по-важна от собствените ни желания. Библията казва: „С увереност можем да пристъпим към Бога, защото Той ни слуша, когато Го молим за нещо, което е по волята Му. Щом знаем, че Бог ни слуша, за каквото и да Го помолим, знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“ (1 Йоан 5:14, 15). Често ни се иска този стих да звучи така: „Когато Го молим за нещо… Бог ни слуша… и знаем, че получаваме това, за което сме Го помолили“. Звучи вълнуващо, нали? Но в този прочит има един огромен пропуск, едно много важно определение „нещо, което е по волята Му“. Няма ограничения за нещата, които можеш да поискаш, но само когато Божията воля е поставена над собствените ти желания. „Ако останете в Мен и Моите учения останат във вас, каквото и да желаете, поискайте го и ще го имате“ (Йоан 15:7, 8). Когато стоим в Него, всичко друго минава на заден план. Важно е да забележим, че молбата ни трябва да е подчинена с желание и доверие на Неговата благосклонна воля. „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1-2). Добро, угодно на Него и съвършено. Това убеждение е основополагащо за доверието и покорството ти. Бог приветства това, че Му казваш нуждите си (Филипяни 4:19). Трудността идва от объркването на желанията с нужди. Желанията ни винаги са повече от нуждите. Бог иска нуждите ни да бъдат посрещнати, но наша е отговорността да пресеем желанията си и да ги подчиним на Неговата воля във всеки един момент. Как можеш да знаеш каква е Божията воля? Тя винаги е в съгласие с Божието Слово и с Неговия характер. „Не спираме да се молим за вас, като искаме да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща; да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да Го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога“ (Колосяни 1:9, 10).