Демоните се нуждаят от покана, за да влязат в човека – входният им билет е агресията, гневът, страхът, заяждането, авторът Ян ван Хелсинг съветва: Бъдете спокойни, следвайте интуицията си, не емоциите и прощавайте

Ако гледаме филми за демони, вампири и полтъргайсти – те се чувстват привлечени. Следователно можем да бъдем обсебени и чрез тях заради предизвиканите от екрана емоции

 Ако човек желае да се откъсне от обсебването, трябва да заличи емоционални енергии като агресия, омраза и т.н., които са храна за тъмните същества

 Бог не наказва, напротив – вероятно тъжи, когато усети болката и самотата на съществата извън светлината. Той винаги е протегнал ръка към тях и само трябва да я поемат, т.е. трябва да проявим неговата любов

Безсветлинните души, наречени демони, набавят нужната им енергия от хора, с които влизат в резонанс — такива, в чиито мисли, чувства и действия има тъмнина — т.е. безсърдечие и липса на светлина. Никой демон или каквото и да е било същество на мрака може просто така – само защото няма какво друго да прави, да нападне човек. Ако обаче аурата ни, т.е. подобната на пашкул енергийна защита на душата ни, е дефектна, към нея моментално ще се залепи някой демон, вследствие на което говорим за обсебване. Демоните ни плашат, защото страхът е една от най-мощните емоции, която предлага енергия за безсветлинните същества. В книгите си баща ми нарича това енергиен вампиризъм. Но иначе тези същества не могат да ни направят нищо. Обсебен в случая означава, че към нас се е прилепило някакво чуждо същество. То вероятно се е намирало близо до нас и е чакало подходящия момент — когато губим присъствие на духа — но това понякога се случва в живота. Ако се отворим, т.е. изпаднем в резонанс с тъмното същество и започнем да се държим като него — агресивно, гневно, заядливо, опиянено, страхливо, изпълнени с омраза, търсещи отплата… — то, така да се каже, получава входен билет. Законът е „Подобното привлича подобното“. Виновен е не демонът, а обсебеният, защото съзнателно или не, го е пуснал в себе си. Едно дете медиум веднъж ми разказа какво ставало в дискотеките и при хората, употребяващи наркотици. В списъка влизат и филмите на ужасите. В Холивуд често се случва артистите, участващи в подобни продукции, да починат внезапно по време на снимки или малко по-късно. Най-известният пример е „Полтъргайст“. Не е „случайност“, а резонанс — подобното привлича подобното. Ако гледаме филми за демони, вампири и полтъргайсти, няма нищо нередно, че те се чувстват привлечени. Следователно можем да бъдем обсебени и чрез тях, т.е. заради предизвиканите от екрана емоции. През последните си години актьорът от „Дракула“ Бела Лугози спи в ковчег — т.е. той не само напълно се идентифицира с ролята, а вероятно е влязъл в резонанс с чуждо същество, което го е тласнало към това. И обратното: ако човек желае да се откъсне от обсебването, трябва да заличи онова, от което то се нуждае — емоционални енергии като агресия, омраза и т.н., които са храна за тъмните същества. Когато спрат да я получават, те търсят друг източник. Не забравяйте: тъмните същества винаги имат нужда от покана от наша страна, за да влязат. За съжаление това понякога става и несъзнателно, тъй като не сме наясно с този тип природни закономерности. Човек би могъл да се откъсне от неприятните същества още по-бързо, когато се обърне към светлината. Но как? Ами например като се извини на човека, с когото се е скарал. Или като се моли за себе си или другите и им прости. Човек може да прости! По това учението на Христос се отличава от всички други учения. Разликата е в практикуването на любовта, което включва прошката, дори правото да е на наша страна. Поговорката гласи „По-умният отстъпва“. Съветвам ви да промените начина си на поведение и да бъдете по-спокойни, невъзмутими и преценяващи, да избягвате крайностите, да търсите решение в себе си и повече да следвате интуицията отколкото емоциите. И естествено — да пуснете в действие междучовешките ценности и да бъдете по-весели, по-досетливи, по-доверчиви, по-откровени, по-правдиви. Разликата винаги е в степента. Понякога наистина е по-уместно да ударим по масата и да заявим мнението си, но след това отново идва ред на хармонията. Знаете какво имам предвид. В т.н. никакъв „ад“ в отвъдното има нисковибриращо и същевременно тъмно ниво на съществуване, където се срещат душите на тези, които са стигнали дъното: убийци, измамници, крадци, изнасилвачи… Събрани заедно, те са всичко друго, но не „рай“, а по-скоро истинска преизподня, създадена от самите тях по закона на резонанса („Подобното привлича подобното“). Това не е божие наказание, а резултат от техните действия… Шестгодишният Флавио ни го описва още по-образно: „Всички ние имаме в себе си магнити за любов и за омраза. Магнитът за любов привлича всичко, което съдържа любов. Ако знаем как, тя би могла да огради злобата като в капсула. Любовта е подредена като буквите и думите в една книга. Омразата е хаос, бъркотия, при нея всичко е смесено. Човек е лош, когато отвори своята кутия на омразата, вследствие на което се случват лоши неща. Заради привличането на магнитите на омразата, хората се карат, държат се лошо един с друг и се обичат по един неясен, объркан начин. Любовта от своя страна ни дава възможност да разбереш нещата не с разума, а със сърцето. Тогава човек привлича тези, които също притежават магнити на любовта.“(31, S. 90) Бог не наказва, напротив – вероятно тъжи, когато усети болката и самотата на съществата извън светлината. Въпреки всичко това е тяхно решение. Той винаги е протегнал ръка към тях и само трябва да я поемат, т.е. трябва да проявим неговата любов. Да проявим любовта, означава да сме едно с Бога, да живеем, да обичаме и да творим чрез него. Вероятно знаете всичко това и затова бих искал да дам своя принос и да ви подтикна да направите още една крачка напред — да се потопите още по-дълбоко. Според мен има две възможности за подход към тези тъмни, отрицателни, демонични същества: 1) „О, Боже, тъмната страна не спира да ме изтезава. Постоянно съм обект на черномагьоснически атаки. Никога не те оставят на мира. Как да се съпротивляват? Защо не се махнат? Защо винаги аз?“ или 2) „Днес е прекрасен ден, защото при мен идват много тъмни същества, които искат да бъдат освободени и да усетят вкуса на светлината. За мен е чест, че са ме избрали от толкова милиарди хора, че са ми обърнали такова голямо внимание.“ Обикновено мухите летят там, където е светло. Така е и с тъмните същества. Те проявяват най-голям интерес към тези, които светят най-силно. Нали разбирате какво искам да кажа? Може би това е най-важната част на книгата: относно тъмните сили, както и страха от промяна, конфронтация и нови ситуации е от значение как ще подходим към тях. Човек би могъл да се приема за незначителен, да скромничи, да страда, да се бои от отговорности, да вижда живота като безкраен низ от задачи и изпити или да обърне копието и да се прояви: „Окей, утре трябва да се явя в полицията, в съда, пред шефа… и се страхувам. Въпреки това всичко ще е наред.“ Като духовно пробудени същества трябва да виждаме подобни възможности като шанс да постъпим различно от другите в дадена ситуация. Например да обезсилим аргументите на полицията или съда, като вместо да се страхуваме, проявим ведрост, учтивост и спокойна увереност. „Окей, приятели, значи искате да се срещнем? Ще се наложи да ме видите в най-добрата ми светлина. Трудно ще забравите нашата среща. Аз ще проявя моята и божествената светлина и няма да гледам на вас като на полицай, съдия, шеф или опонент, а като на духовно същество, като душа, която почива в прилежно работещото тяло и чака да бъде събудена. Днес ще направя нещо малко в тази посока.“ Виждате ли възможностите при промяна на мисленето? Това, което можем да направим на нашата планета и преди всичко с нас самите, е фантастично. Всичко зависи само от нас. Светът се променя, доколкото се променяме ние (гледна точка…)! Но искам да кажа и още нещо. Говорихме за тъмната сила, за тъмните същества, които някога са решили да се отделят от светлината. Те действат и се прикачат към хората, за да изсмукват енергия. Както вече споменахме, има различни начини на защита. Подчертах, че трябва да използваме възможността да им покажем пътя към светлината и да ги допуснем до нашата любов. Бих искал да ви напомня, че тези същества са древни колкото нас, че са наши братя и сестри, които са взели решение различно от нас. Научихме, че те са се потопили още по-дълбоко в безсветлинната материя и напълно са изчерпали дадената им от Бога свободна воля. Ето защо имат нужда от нашата помощ. Те се нуждаят от съчувствието и любовта ни, защото така им помагаме да се освободят от собствените си чувства на вина. В книгата си „БОГ е ВСИЧКО“ баща ми пише следното: „Всеки от нас живее с един ангел пазител и един демон, които ежедневно ни шептят по техния си начин — най-общо ангелите чрез чувствата, а демоните чрез Егото и неговите емоции. Когато след напускане на грубото ниво на познание поставим душевно-духовната си идентификационна карта във великия компютър на живота и се заредят нашите опитности, демоните винаги ликуват. Или защото достатъчно пъти са ни водили за носа, или ако резултатът за ангела пазител е 1:0 — защото най-накрая са се «освободили», тъй като са приети и са станали част от безкористната ни любов.“ Любовта е над всички неща. Всеки е свободен да се бори, да се съпротивлява или да се защитава. Смелите могат да изберат опасността и въпреки всички съвети да вървят по най-висшия път на любовта, от който никой не знае какво ще спечели. Ако отблъсна едно тъмно същество, то се връща в мрака. Ако обаче му позволя да стане част от моята любов и не се боря, а говоря с него и му позволя да ме съпътства в ежедневния ми живот, ще му покажа колко силни са любовта и респектът и евентуално ще предизвикам промяна, а ако е само – дори ще докосна сърцето му. Какво бихме загубили? Какво бихме загубили (естествено в случай че наистина е необходимо), ако опитаме? От хилядолетия се борим срещу нещо. Нима настъпи промяна? Отново се борим срещу. Дошло е време да постъпим по друг начин. Христос вече го е направил, той се е отнасял еднакво с проститутките, обсебените, богатите и бедните — с абсолютна любов, респект и сърдечност. Задачата ни е да последваме примера му и да извършим необходимото. Всеки от нас е правил глупости и се е провалил. Но не сме ли ликували, че поне един е останал до нас и въпреки всички предразсъдъци и обстоятелства не ни е оставил? Лично аз така виждам нещата с безсветлинните същества, както и със земните им представители (!) и всичко останало…

Из „Децата на новото хилядолетие“, Ян ван Хелсинг