Хиляди пъти гласче във вас е шепнело: Няма да се справиш, няма да се промениш, няма да ти потръгне! Тези помисли не са от Бог, помислите от Бог носят надежда

И човек какво трябва да прави? Да отвори сърцето си за Бога и да каже: Искам!

Молете се: Аз окаяният не се отчайвам за своето спасение, Бог е богат с милост и любов

Бог, богат с милост. Св. ап. Павел подчертава, че Бог направил това поради голямата Си любов. Бог обича човека и когато Бог обича нещо, Той не го обича с мярка. Той не обича само една група хора, конкретни лица или конкретни слоеве хора, а обича всички хора еднакво. Бог не може едни да обича, а други не. Защото ако обича едни, а други не, тогава това означава, че този бог има слабости, има страсти, не е неизменчив и абсолютен в своята любов. Но както разбирате и както много пъти сме казвали, именно ние не обичаме Бога по един и същ начин. Един Го обича 30%, друг 50%, друг 70%, друг 99%. 100%… Бог е Бог богат на милост, Бог е богат, не е беден, не е злочестив, нито скъперник, нито окаян. Той е истински богат  –  защото съществуват много богати хора, които имат много пари, но не им се радват, не им се наслаждават, а ги пазят. Разбира се, те са нужни, за да живеят банките. Бог има безкрайно богато „сърце”, казано по човешки. Той няма скъперничество, дава щедро на човека Своята благодат, стига човек да търси тази благодат, да я иска, да я преследва. И човек какво трябва да прави? Да отвори сърцето си за Бога и да каже: Искам! И аз искам да придобия тази Божия благодат! Искам да имам общение с Бога, да живея заедно с Христос. Всъщност единственото, което можем да направим и ако можем  да го направим, е да кажем искам! За съжаление нашата воля и ипостас е толкова слаба, че много пъти сме пленници на наши страсти и грехове и не можем да направим почти нищо. Но  търсим Божията милост и трябва да я търсим. Както не спираме да съгрешаваме, да правим всички онези неща, които всеки прави, които раняват нашата връзка с Бога и ни отдалечават от Него – нашия Баща, така  не трябва да спираме да търсим Божия милост, милосърдие, любов, прошка. Трябва да помним това. И кой от нас може да каже, че няма страсти? Затова трябва да помним това тези от нас, които сме пленници на много страсти и работим за тези страсти, техни роби сме и много пъти помисълът идва и ни казва – ама, колко пъти да правиш това, колко пъти да казваш на Бога, че аз няма да го направя отново! И в същия момент го повтаряш, не утре, не вдругиден, да кажеш, е, казах го вчера, днес го забравих. Много пъти го чувам и всички си го патим, още преди да излязат думите от устата ни, забравяме това, което сме казали на Бога, и повтаряме същите неща, същите падения.  Тогава донякъде  естествено се появява и помисълът на разочарованието и отчаянието, който ти казва: нищо не правиш, след като не можеш да се изправиш на нозете си, след като хиляди, милиони пъти каза, че ще се поправиш, покая се, плака, отврати се от себе си за това, което правиш, но въпреки това в същия момент повтаряш същите неща. Тоест какво правиш, подиграваш се на Бога, на себе си, лицемер ли си? Какво правиш? Тези помисли, колкото и да изглеждат правдоподобни, не са от Бога, защото крият в себе си отчаяние, безнадеждност, обезсърчение, докато помислите от Бога може да са помисли, които ни смиряват, но ни носят  надежда. Както казваме в молитвата – аз окаяният не се отчайвам за своето спасение. Защо? Не защото делата ми са такива, че ми дават дръзновение да кажа: виж, този грях го правих 50 пъти на ден, сега го правя 49 пъти. Е, имам една придобивка. Не поради това. За съжаление там, където вчера сме ги правили 50  пъти, днес ги правим 60 пъти, а утре 70  пъти и след това 80 пъти. Тоест имаме вертикално изкачване. На какво се надяваме? Не на нашите дела. Както се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали“. (Ефес 2:8, 9)