Забравям онова, което е зад мен, и правя всичко възможно да достигна това, което е пред мен (Филипяни 3:13)

Filed under: Глас Свише |

 

16-09-03Добрата памет е нещо много хубаво, ако помним добрите неща. Но понякога да забравим, също е добре. Струва ми се, че второто го правя по-често. И ето тук е проблемът. Странно защо хората помнят това, което трябва да забравят и забравят това, което трябва да помнят. Има твърде много неща, които ни носят само притеснение и болка, такива, за които нямаме отговор и обяснение. Те се натрупват твърде много като боклук, измествайки полезните неща, които насърчават и назидават. Старозаветният разказ за Йосиф е един добър пример. Неговата история съдържа много скръб – лична и във взаимоотношенията. Една част бе причинена от липсата на мъдрост, но повече от болката му бе причинена от други хора. За да оцелее и да запази надеждата си, Йосиф трябваше да се научи как да изхвърли боклука от своето несправедливо и болезнено минало. Йосиф прости и забрави. Да простиш, без да забравиш, не е така освобождаващо, както Бог предвижда. В Египет на Йосиф му се родиха двама синове (Битие 41:51, 52). Първия си син той нарече Манасия, което означава: „Бог ми даде да забравя всичките си злочестини и целия си бащин дом“.

Да забравим – много често това е мястото, от което започва изцелението. А втория нарече Ефраим, което означава: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми“. Да помним това, което ни дава повод за празнуване. Продължавай напред и забрави някои неща – това е добре. Помни добрините – това е още по-добре.

 

Снимката

Продължавай напред и забрави някои неща – това е добре

Spread the love