Създателката на 2 породи овце и кози Венета Очипалска от Кюстендил остава без великденски бонус: Не е честно да ме лишат заради 90 лв. от покойния ми съпруг

Направих стадо в Сапарево и произвеждахме пръчове за Югозапада и кочове в дупнишкото село Бистрица, работила съм 33 г. в тази насока, разказа бившата шефка на отдел „Овцевъдство“

Венета Очипалска    

Пенсионерката Венета Очипалска от Кюстендил остава без великденска добавка заради това, че към личната пенсия е включена добавка от пенсията на покойния й съпруг. „Според мен не е редно да не получа, защото на останалите семейства пенсионери, при които са живи и двамата съпрузи, не им усредняват дохода. Примерно ако мъжът получава тавана на пенсията, а съпругата взима под 300 лева, то тя ще получи и великденска, и коледна надбавка за празниците. Моята пенсия е 225 лева и още 90 лева от мъжа ми, който почина много млад, и така стават 315 лева, надхвърлям обявените до 300 лева за празнични добавки. Лишена съм от всичко, без помощи, без подкрепа, отделно от това, че съм сама. Децата са ми по София, нямат намерения да ходят по чужбина и не могат да ми помагат финансово“, споделя Венета Очипалска.

Тя се е пенсионирала от Окръжния селекционен център по животновъдство в Кюстендил. Работила е като началник-отдел „Овцевъдство“. „Отговарях за целия окръг, имам създадени и признати две породи – овце и кози. Изобретател съм, имам две авторски свидетелства, за които нищо не получавам“, обясни кюстендилката. Тя е селектирала овцата от порода „Цигай” за Северна и Югозападна България, другата порода се казва българска млечна коза. „Преди да ги измисля, ползвахме разплодници от Чехия и Германия. Въз основа на това създадохме стадо в Сапарево и произвеждахме пръчове за Югозападна България и кочове в село Бистрица, Дупнишко, отново за Югозападна България. 33 години съм работила в тази насока“, казва пенсионерката. В момента тя не отглежда животни, тъй като живее в града. „Родното ми село е Блатец в Балкана, високо в планината, и нямам подходящи условия, защото съм самичка. Там всичко се разпадна, защото няма кой да го поддържа“, споделя жената. Да се направи селекция на животно, не е лесна работа, а се изискват години усилия. „Трябва много прецизна работа и индивидуално се работи с всяко животно, овца, коза. Това е научна работа, аз извън служебните си задължения съм била в пет научни колектива в София, Троян”, обясни пенсионерката. Според нея сега младите не оценяват селскостопанския труд, а животновъдството е изключително трудоемко. „Моята професия е мъжка, няма кътче в окръга, няма махала, където да не съм отишла, и то по много пъти. В Балкана, Осогово, Рила са моите дестинации в продължение на 33 години. Пенсионирала се е на 55 години, а на 23 години завършила висше образование.