Борис Станимиров във фейсбук: Ако униформите не създават сигурност на границата, ще я раздават анцузите

Filed under: България |

Boris Stanimirov

От границата започва всяка идея за сигурност. Който преминава границата на друго място, освен на КПП, върши престъпление и се дава на съд, който го праща в затвора. Без значение дали е афганистанец, българин или френски командос на учение. Има разлика между нарушение, за което се плаща глоба и престъпление, за което се ходи на съд и после в затвор. Минаването на границата през гората е второто – престъпление.

Границата трябва да се охранява безусловно.

Миналата година променихме закона и вече за каналджийство се лежи до 12 години, конфискува се колата, понякога и цялото имущество, като съставът беше разширен и до цялата територия на страната, а не само по границата.

Охраната на границата е първата работа на държавата, с която трябва да се справи на всяка цена.

В съвременния демократичен свят всички дейности, свързани с насилие или насилствено задържане са изключителен и безусловен монопол на държавата, с изключение на хипотезата неизбежна отбрана. Който върши насилие без да е полицай или военен на работа, върши престъпление, при това изключително тежко престъпление (много по-тежко от незаконно преминаване на границата например).

Ако щатните униформени служители не са достатъчни, трябва да се уеличи броят им дотолкова, че да станат достатъчни. Ако държавата не иска да увеличи броя им, трябва да организира временно своите граждани, под свой закон, командване и правилник. Дали ще се казва Национална гвардия (САЩ), Домобран (Хърватия), Сили за териториална отбрана, Опълчение (Княжество България), ПВХЗ(Царство България), ЯБХЗ, ДОСО (НРБ) няма никакво значение. Общото е, че са структури под държавно командване, с униформа, устав, защитени, но и отговорни през закона.

Ако държавата едновременно няма потенциал да се справи, но и не иска да организира гражданите, тогава неизбежно настъпва самоорганизация – хайдушки чети, мутренски бригади и други клубове по интереси, действащи по свой закон, командване и инициатива. Това е белег за дълбок разпад на държавата. В Османската империя има цял период на такъв разпад и самоорганизация – нарича се кърджалийско време.

Ако се докараме дотам, че едни хора да вършат тежко престъпление (насилствено задържане на хора) за да осуетят друго тежко престъпление (незаконно преминаване на границата), това е провал на държавата и обект на гнева ни не трябва да са нито динковците, нито афганистанците (такива ще има винаги и никога няма да свършат), а държавата.

Едно е сигурно: вакуум няма. Сигурността е най-базовата потребност в обществото. Ако не я осигуряват хората в униформи, ще я раздават хора в анцузи. Миграционната вълна по границата и битовата престъпност по селата са две изключително тежки предизивикателства и провалът на институциите в тези сфери ще има дълбоки и ужасни последствия за цялото общество.

Снимка:

Борис Станимиров

Spread the love