Управляващите ревизираха частично спорните изборни промени

 

Изборният ден вече ще може да продължава до 21 ч.

Народното събрание прие, че ЦИК трябва да обявява края на изборния ден не по-късно от 21,00 часа, а не до 20 часа, както е сега. Това стана с промени на второ четене в Изборния кодекс, предаде „Фокус”. От гласували 149 народни представители 101 бяха „за”, „против” бяха 34-ма, а „въздържал се” – 14.

По време на дебатите Чавдар Георгиев от БСП заяви, че избирателният закон се обърква и вместо да бъде направен по-ефективен, се приемат правила, които водят към извода – „на вас ви харесва да има централен контрол, да извършвате изборите в потайни доби, за да може да има изборна манипулация“.

Петър Славов от Реформаторския блок също каза, че това изкуствено удължаване на времето ще затрудни работата на избирателните комисии най-малкото защото членовете им ще са много изморени.

Депутатите приеха още номерата на партиите и коалициите в бюлетините за местните избори да са еднакви за цялата страна. Това стана с промени, според които жребият за номерата на партиите в бюлетините да се тегли на централно ниво – от ЦИК, а не както досега – от общинските избирателни комисии по места. Обявяването им ще бъде не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Преди това партиите, подкрепящи правителството, обявиха, че са се договорили за частична ревизия на приетите спорни промени в Изборния кодекс. На среща на Бойко Борисов с ГЕРБ, ПФ, РБ и АБВ бе обсъдено в чужбина да се разреши частично гласуване не само в посолства. Това са основните отстъпки в спорните поправки в Изборния кодекс, за които се договориха партиите, подкрепящи правителството след намесата на премиера. Те бяха обявени на брифинг след разговорите, продължили два часа, от председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

По повод задължителното гласуване – другият текст, който провокира силно недоволство, бе потвърдено категорично, че гражданите ще бъдат заличавани от избирателните списъци едва след като не изпълнят „гражданския си дълг“ на два последователни избора от един тип (парламентарни, президентски – б.р.). Първото предложение беше санкцията да се налага още при първо негласуване. Възстановяването в списъците ще става след подаване на специална молба.

Във връзка с гласуването в чужбина от РБ са предложили да се разкриват максимум до 50 секции в конкретна държава по преценка на Министерския съвет.

„Смятаме, че това е балансирано решение, защото е въпрос на сигурност, за да може държавата да обезпечи тези секции със служители, които да гарантират честността на вота. Освен това въпросът е финансов“, заяви Найден Зеленогорски, съпредседател на ПГ на РБ. Той подчерта, че всички държави, с изключение на Турция, разкриват не повече от 50 секции. В САЩ например на последните избори са били разкрити 36 секции, а във Великобритания – 40, уточни депутатът.

От ПФ, чието беше спорното предложение да се гласува само в дипломатически представителства, обаче пак изразиха резерви, като подчертаха, че ще обсъдят предложението на РБ и си запазват правото да направят свое.

Предстои да се доуточни съпътстваща разпоредба, с която се дава възможност за гласуване на някои места, очаква се тя да бъде приета в четвъртък, уточни лидерът на НФСБ Валери Симеонов.

„Говори се, че това е едва ли не задкулисие, за да се ограничат правата на българите в чужбина. Моля да няма импровизации, целта е да гарантираме националната сигурност, защото има фактори, които влияят върху политиката в България и това е над всякакви други амбиции и емоции“, мотивира се пък лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Той подчерта, че не се притесняват от вота на българи, които живеят в Европа, Нова Зеландия или Австралия, а от „едни други хора, които гласуват под диктовката на чужда държава“.

За референдумите, за които беше прието да се провеждат отделно от избори, управляващите партии са се договорили в преходните и заключителни разпоредби да бъде записано, че ще бъде в правомощията на президента да решава. Той ще преценява и ще може да насрочи допитването както отделно, така и заедно с избори. Решено е още машинното гласуване да бъде въведено за не по-малко от 500 секции и да има машинно преброяване на бюлетините. Също така отпада идеята предизборната кампания да бъде намалена на 21 дни, тя остава 30 дни.

Местните коалиции ще се запазят, но ще носят само имената на партиите, които ги съставляват, без възможност за корпоративни обединения от сорта на „Бъдеще за Несебър“, „Коалиция за Бургас“ и т.н., заявиха още управляващите.

Няма да се забранява и публикуването на социологически проучвания по време на кампанията.

И от РБ, и от АБВ изразиха задоволство от постигнатите решения.

Самият Бойко Борисов не излезе пред медиите след срещата. Предния ден премиерът даде знак, че е готов да препоръча на депутатите от ГЕРБ да ревизират задължителното гласуване, орязването на изборните секции в чужбина само в посолства и консулства, липсата на район „Чужбина“, който позволява преференциален избор на депутати, и разделянето на референдумите от изборите.

„Не само съм склонен, но ако беше правителство на ГЕРБ, въобще нямаше да ги приемем“, заяви премиерът в отговор на въпрос дали би поискал преразглеждане на спорните поправки.

 

 

Снимка:

Бойко Борисов се закани, че няма да издържи дълго ГЕРБ да бъдат обвинявани за всяко решение на управляващите.