100-годишната баба Еленка от Говедарци признава: Не сме се любили хич, вземахме се у темното, омъжих се за по-млад мъж и командвах всички
С домашно сирене и извара колоритната столетница докара един век на гърба си
Снаха й Еленка: От нея съм научила да готвя с 3 лъжици мазнина, никога не е яла кренвирши и не е пила лекарства, надживя две от децата си
Баба Еленка Шуманова от самоковското село Говедарци е почти на 100 години и никога не е носила очила, не е пила лекарства, никога не е имала високо кръвно налягане, дори не знае какво е това холестерол. Тя е дребна, вече прегърбена, с помътнели очи. Тя е почти стогодишна и се казва Еленка Шуманова от самоковското село Говедарци. Разбира всичко, което я питаш, отговаря на всички въпроси. Не може да обясни каква е причината за дълголетието й, живяла просто живота си такъв, какъвто съдбата й е отредила. На младини е работила на полето, в ТКЗС-то, вкъщи с децата и семейството. Родила е три деца, като е преживяла две от тях. „Живяла съм си хубаво. Имахме всичко, живеехме в разбирателство и спокойствие. Родена съм в добро семейство. Татко беше много добър, уважаван човек. Ако видеше на пътя книжка, ще я вземе и ще я прочете”, простичко разказва баба Еленка. Не е учила много – баща й я спрял от училище, когато била във второ отделение, защото майка й се поболяла. Училището било до аязмото, а учителят й се казвал Иван Попов. Помни младостта си, а с усмивка казва за любовта си: „Не сме се лъгали (любили) хич, вземахме се у темното”. Омъжила се на 20 години, а мъжът й бил по-млад от нея. Отишъл в казармата, след като се оженили, но семейството, в което отишла, било голямо и сговорно: три зълви, един девер, свекър и свекърва. „Всичко съм работила – и съм косила, и жънала, и копала. И децата си гледах, и внуците. Свекър ми беше много упорит човек, но аз много го слушах. Знаех всичко да работя и си поех работата”, споделя жената. Свекърът оценил това и й подарил биберно палто, каквото никой нямал в селото. Това палто и сега понякога го облича едната от снахите й, при която живее. Не се е притеснявала за децата си, не се е тревожела какви бележки получават в училище, оставила ги сами да избират живота си.
Баба Еленка е яла всичко, но винаги спазвала всички пости през годината. От дете. Казва, че това е било закон в тяхната къща. Много се тревожи, че тази година не могла да пости за Великден за първи път в живота си.
Снаха й Еленка, с която живее 40 години, разказва: „Първо, дълголетието си е ген. Второ, си е взела много добър мъж и командвала всички. В къщата, в която се омъжила, имала 3 зълви. Тя била най-възрастна и всички я слушали. Винаги е работила това, което й е приятно. „Това ми е приятно, това ще работя. Другото – друг път”, обичала казва баба Еленка. Трето, като каже, че нещо трябва да се изпълни, ще напомня, ще повтаря, докато се изпълни всичко. Тя обича да седи навънка, там се зарежда. Навънка си работи, на слънцето, близо до земята. Тя е природно умен човек. При готвенето винаги слагаше малко мазнина. Учила ме е да не готвя с повече от три лъжици мазнина. Слагаше олио и мас – мешано. Подправки – само класически, чубрица, магданоз и всичко от двора. Нищо купешко не ядеше. Никога не е яла салам, кренвирши. Казваше, че това не е ядене. Обича много да яде картофи, печени, варени, но винаги ги вари необелени. Яде много сирене, много извара, но домашна, а млеко, както тя казва, е яла ”колкото душата й е искала”. Кашкавал и сега не яде. Всеки ден почти яде сирене, но пак само домашно. Яде си и хляб, по три филии на ядене, но никога не е била пълна, беше хубава жена, изправена, а моят син и викаше: „Бабе, да си сложиш ръцете на кръста, за да не станеш крива”. Обича много да пие чай и да яде ябълки. Аз сега й правя чая от всички възможни билки, но никога от купешкия”.
На въпроса до кои години е имала зъби, снаха й отговори: „Никога не си е показвала нито зъбите, нито ченето. Кога ги мие, какво ги прави, никой не е разбрал”.
Опитахме се със снаха й Еленка да обобщим каква е тайната на това дълголетие. Тя е категорична: „Да командваш, да работиш каквото ти е приятно и да ядеш само каквото обичаш и си го произвел сам, но вкъщи всички да те слушат”.
На леглото в стаята на баба Еленка и двете й снахи, също Еленки, бяха подредили прекрасните произведения на стогодишната жена: плетива, сукна и тъкани. „Каквото видеше, веднага го започваше”, казват те. Може би прекрасните плетива и тъкани, сътворени от ръцете й, и удоволствието от този творчески труд е също част от рецептата за този дълъг живот.
Да е жива и здрава баба Еленка! Тя не може да формулира философията на своя живот и причината за дълголетието си, никога не се е опитвала да го стори. Но мъдреците са го сторили: „За да живееш дълго, трябва да живееш обикновено, бавно и щастливо”.
Снимки:
1. Еленка Шуманова
2. 100- годишната баба Еленка с двете си снахи които също носят името Еленка