Химикът Тодорка Стоянова от Дупница подари стихотворение на съучениците си от гимназия „Хр. Ботев” половин век след абитуриентския бал

 

Инженер-химикът Тодорка Падалска Стоянова от Дупница посвети стих на своите съученици 50 години след абитуриентския бал. Половин век след завършването на набор 1948 г. в Първа политехническа гимназия, днешната гимназия „Христо Ботев”, Стоянова къта като съкровище спомените за дните в училище с приятелите.

„След толкова време всички сме се пръснали в различни посоки. Няма да може да се съберем, за да отбележим заедно годишнината. Затова написах това стихотворение, за да си спомним и да отбележим по някакъв начин годишнината”, разказа в редакцията на вестник „Вяра” Стоянова, която показа, че освен със забъркването на сложни химически формули се справя добре и с реденето на рими.

 

През живота преминахме

с усмивки, с мечти.

Половин век се трудихме,

за да не ни днес боли.

 

Вървяхме, летяхме

към трудни цели,

но все пак оцеляхме –

за човека няма предели.

 

Спомени пълнят нашите сърца,

Помагаме, учим нашите деца.

Животът е труден, животът е лек,

Когато си винаги добър човек.

 

Градихме Родина –

Бе китна градина,

Но днес е в разруха

и стяга ни мъка.

 

Имаме вяра, имаме сила –

Родина е мила.

И пак се вричаме –

България да обичаме.

 

Коси се белеят,

ръцете болеят.

Сърца се вълнуват,

за младост тъгуват.

 

Очите се смеят –

вдигнете главите!

Животът е хубав!

Ние пак сме с мечтите!…