Пернишката Райна Княгиня – певицата Ива Давидова: Кметът Церовска управлява добре Перник, зареждам се с енергия от живата вода в Боснек

Ива Давидова

Ива Давидова е сред най-младите народни певици. Тя е родена на 10.12.1988 г. в София, но израства в Перник. Още на 4-годишна възраст проявява интерес към музиката. Като солистка на детски хорове, изпълнява автентични народни песни и печели много първи награди и дипломи от конкурси и фестивали. През 2006 г. младата изпълнителка издава първия си самостоятелен албум „Слънце“. Като млад и положителен човек, тя има за цел чрез песните си да приобщи младото поколение към българската народна музика. Потърсихме я, за да я попитаме дали ще участва в „Пирин фолк“ – Сандански 2016, за прозвището новата Райна Княгиня, за курбана, който се състоя в Перник преди седмица, и за приятелството й с миската Антония Петрова, пише „Всеки ден”.

Антония Петрова

Вяра Церовска

• Ива, в последно време ви определят като новата Райна Княгиня, защото ходите по участия, облечена като нея, докато изпълнявате песента „Кой уши байрака“. Как възприемате тези сравнения?
• С този тоалет, облечена като Райна Княгиня, се чувствам истинска българка. Идеята ми да бъда облечена като този исторически образ беше свързана именно с това – да покажа и докажа своя патриотизъм. Чела съм много история, свързана с Райна, и изключително й симпатизирам.
• Имате награда от Министерството на културата за изпълнител от фестивала „Пирин фолк“ – Сандански. Възнамерявате ли тази година да вземете участие в надпреварата?
• Тази награда я получих още при първото си явяване на фестивала и е изключително ценна за мен. През годините обаче и за вече почти 15-годишната ми професионална история на сцената наградите нямат значение. Имам желание да участвам в „Пирин фолк“ – Сандански 2016, но не го приемам като надпревара. Бих взела участие с идеята да продължавам да творя хубави български песни, да се срещна отново с прекрасната публика в Сандански и да съм малка част от този фестивал. Всички знаем, че в последните години за фестивала почти не се чуваше, но сега с новия организатор е в добри ръце и съм сигурна, че отново ще се превърне в онази сцена – празник за всеки изпълнител, която беше преди години.
• Песента ви „Щом не си до мен“, изпълнена именно на фестивала в Сандански, посветена ли е на някой мъж и има ли човек до вас?
• Тази песен е особено скъпа за мен, защото Катя Кирянова написа един текст наистина от сърце, Сашко Митковски пък извая невероятна музика и аранжимент. Често в авторските песни ме вдъхновяват и мои лични, но и истории на мои приятели. Почти не познавам човек, който не се е припознал в текста на песента „Щом не си до мен“, искат ми я и винаги по участия. Доста е силна… „Любовта не е красива, щом е някой наранен, мога ли да съм щастлива, щом не си до мен…“ А за мъже не обичам да говоря. Личният ми живот е зад кулисите на концертите ми, а не като на много мои колежки, които си правят пиар с мъжете си на показ. Единственото, което ще кажа, е, че съм една щастлива жена.
• „Рада радомирка“ стана емблематична за вас песен. От радомирци или от перничани се харесва повече?
• Тази песен ме направи популярна в цяла България. Много скъп подарък ми е от моя колега и приятел Георги Гьолски, който е от Радомир. Не мога да преценя дали там, или в Перник песента се харесва повече, но категорично мога да кажа, че се харесва навсякъде из цяла България.
• Преди години бяхте удостоена със специален плакет в знак на благодарност, че сте допринесли за развитието и издигането на престижа на град Перник. Как се почувствахте?
• Чувствам се изключително признат творец на първо място и човек. Да бъдеш оценен в собствения си град и област и толкова обичан от съгражданите си, е най-голямата награда. Преди години Перник беше в много труден период, случиха се ужасни неща, а аз се опитвах да докажа на всички, че въпреки случващото се Перник е един добър град за живеене, с прекрасни и колоритни хора. И успях именно с тази песен, защото е много силен местният ми патриотизъм. Сега обстановката е доста по-нормална, защото към настоящия момент градът се радва на особено добро управление от кмета г-жа Вяра Церовска и нейния екип. Като перничанка се чувствам обнадеждена, защото виждам наистина развитие за града и загрижени хора за него.
• На 3 юли в миньорски град направихте курбан срещу земетресения. Вие присъствахте ли и ще ни разкажете ли малко повече?
• На курбана не можах да присъствам поради лични ангажименти.
• Вие в Перник ли бяхте на 22 май 2012 г., когато трус от 5,8 по Рихтер удари града ви?
• Не искам да си спомням този момент, нито да го припомням на всички от Перник и областта, които са изживели ужаса от земетресението.
• Преди време организирахте благотворителен бал, на който присъства и миската и ваша съгражданка Антония Петрова. Приятелки ли сте с нея и как се запознахте?
• С Антония Петрова и семейството й се познаваме от много години. Завършили сме езиковата гимназия в Перник през няколко години разлика и още оттам се познаваме. Гордея се с нея и постиженията й и наистина се радвам, че взаимно се подкрепяме в попрището на всяка една от нас.
• Вярно ли е, че пиете „жива“ вода от родното село на баща ви Боснек?
• Да, често ходя до Боснек, за да се зареждам с енергия от извора. Селото е особено специално за мен, защото е родното село на баща ми, с когото безкрайно силно се обичахме, светла му памет.