Ексшефът на „Общински имоти” в Сандански Веселин Смилков на сладка раздумка на Попина лъка с единствения каменар в региона Спас Илиев: Не Котев ме уволни, ВМРО прави чистката

Илиев: Мраморът в Пирин свърши, гранит има много…

Росица Ноцкова: Зеленчуците на баба Митра са най-вкусните, полива ги с изворна вода

Веселин Смилков, Спас и Митра Илиеви и Росица Ноцкова

Уволненият шеф на дирекция „Общински имоти” Веселин Смилков избяга от горещините на Сандански и се скри в гората на Попина лъка.

Смилков, който минава за един от най- приближените на екскмета Андон Тотев, си побъбри набързо с приятеля си Спас Илиев, единствения каменар в Санданска община. Смилков идвал от областната управа в Благоевград, където пуснал жалба срещу избора на шеф на предприятието по чистота Павел Ерменков. За поста кандидатства лично, но общинските съветници го порязаха и сега спря да си почине за половин час на централното кафе на Попина лъка. Двамата не подминаха темата за рокадите в общинската администрация. „Мен ме отстраниха с промяна на структурата на общината, закриха дирекцията и готово, аз излетях, ето ме на борсата, освен това съм трудоустроен. Искаха да работя в екипа на Кирил Котев, даже много, нямам нищо против него, а и той спрямо мен, мисля, че ме уважаваше и не допусках, че ще ме махне. Знам, че не той прави чистката в общината, а ВМРО, партията има в града четирима съветници и един депутат. Те обаче командват, без тях Кирил Котев не може да състави мнозинство в Общинския съвет и затова им изпълнява всички желания. Така ВМРО сега имат и зам.-кмет в Сандански и това е Георги Трайков, отговаря за строителните дейности, юрист, който бе съветник от листата на ВМРО в предишния мандат, 80% от новите назначания са на ВМРО. От общината бяха изхвърлени гл. архитект Васил Терзийски, шефът на отдел „Земеделие” Тодор Мудев, от отдел „Култура” изхвърча Димитър Тошев и домакинът и много други”, разказа Смилков. Спас Илиев е единственият каменар в Санданска община. Когато в детството още се захванал с този занаят в каменните кариери, тук са работили над 100 души, които дялали улични павета и каменни блокове за основите на къщите. През последните години обаче Господ прибрал един по един всичките му колеги, а други се отказали, защото краката и ръцете вече не ги държат за тази тежка работа. Така останал без конкуренция в „бизнеса“ си и днес всеки, на когото за нещо му потрябва дялан камък – било за къща, било за чешма или каменен дувар, търси него. „Камъкът е като стеблото на дървото – требва първо да му “хванеш” жилката, по която може да го сцепиш. Това му е дамарът, слабото место. Най-леко се работи с мрамор. В Пирин преди години се срещаше доста, ама свърши. С гранита е друго – има го много тука. Той и след хиляда години нема да мръдне, нема да се напука, нема да потемнее или да се сцепи от студовете. Яка работа”, разказа каменаря. С него беше и добрата му съпруга Митра. Тя има най-хубавата зеленчукова градина и всички жители и гости на Попина лъка са нейни клиенти. „Тя полива зеленчуците с изворна вода и затова са най-вкусните в цялата община”, похвали я дългогодишната учителка от Сандански, сега сътрудник на вестник „Вяра”, Роска Ноцкова.