Фотографът Фабио Джентили снима случайно срещнати самоковци и прави изложби, призна: Направих 6 000 снимки в Самоков

За срещата си с обикновените хора в Самоков сподели Фабио Джентили. Той намерил път към града чрез любовта към Калина Христова, дъщеря на проф. Аксиния Джурова. Семейството има две деца – Георги и София.

От 6-7 години по време на празниците Джентили снима случайно срещнати самоковци. Хора, които не позират, нямат грим, нито костюми и вратовръзки, те са с набраздени от годините лица, но са щастливи.

– Г-н Джентили, всички много харесаха снимките Ви, фотографията професия ли Ви е?

– Не, за мен е хоби. Аз и съпругата ми имаме много трудна професия. Снабдяваме операционни зали в големи болници с медицинско оборудване.

– Аудиторията Ви беше впечатлена от видеопрезентацията. Видяхме много снимки, но нека го чуем от Вас, кое е основното във Вашата фотография?

– Интересувам се от хората, не от известните личности, а от обикновените хора. Снимам момента. Не ги подготвям, хващам мига.

– Важна ли е емоцията във Вашата фотография?

– Снимката трябва да ти представи нещо, не го ли направи, значи не си постигнал целта.

– Кое е най-впечатляващото за Вас в Самоков?

– Всичко, Самоков.

– Как избрахте образа на жената, която е на корицата на библиофилското издание, което днес подарихте на кмета на Самоков?

– Това е един от най-въздействащите образи, най-експресивният, изразителен е. Това е една от любимите ми снимки.

– Познавате ли я?

– Не, не я познавам, но в момента, в който я видях, тя ме впечатли.

– Това ли е образът на Самоков?

– Не, не може с една снимка да кажа, че това е Самоков. Не е възможно. Тя е най-въздействаща.

– Какво остава зад кадър?

– Фабио. Само.

– Колко са снимките, които сте направил през тези шест-седем години по време на празниците в Самоков?

– Много са. 10 000 са от цяла България. 5-6 000 са от Самоков. В колекцията си имам поне по 1 500 снимки от лято.

– Как дойде идеята за тази изложба?

– Това са обикновени хора, на които исках по някакъв начин да благодаря, да ги направя известни, да благодаря за тяхното отношение към мен и най-вече все пак и те са някои и остават в историята на Самоков. Ако представя тази колекция от снимки в друга страна, тя няма да има такъв ефект, както в Самоков. Надявам се да бъде разбрана, да се види и този контраст, който съм показал. Този контраст между духовното и другото също е част от Самоков. Контрастът в същността на празника също.

– Самоков харесва ли Ви?

– 100%. Където и да съм, снимам, всяко място има своя красота.

Десислава Стоянова