Професор Атанас Попов, бивш зам. ректор на ЮЗУ „Н. Рилски”: Някои от ръководители на университета от 1992 до 1999 г. проявяваха откритието на Алфред Адлер-“комплекса на малкия мъж”, спасих го от славянофилите

Със своите неакадемични и печелбарски действия направиха твърде много за подронване на авторитета , сегашното ръководство има много работа да поправи развалините, твърди професорът. Ето какво още сподели той:

Къса памет за паметни години.
Паметни бяха годините от 1992 до 1999 година за съдбата на Югозападния университет „ Неофит Рилски“ .
Защо ?
Първо. Тогава беше приложен Законът Панев , който прочисти ръководствата на бившия Висш педагогически институт от партийните и комсомлски ръководители, както и от агентите на Държавна сигурност.
Второ. През тези години във всички катедри и факултети бяха привлечени елитни университетски преподаватели и ръководители , които спомогнаха за превръщането на Югозападания университет във един от водещите в страната.
Трето . Утвърди се новота структура на университета, с нови факултети и специалности.
Четвърто . Въпреки напъна на комунистите да го превърнат в Славянски университет, той оцеля и продължава да бъде огнище на наука , просвета и култура в Югозападна България.Архив:  По лична покана на зам. ректора проф.д-р Атанас Попов, председателят на Народното събрание Александър Йорданов прави посещение на Югозападния универститет, където в академичната зала се обсъжда приемането на статута му като официално признат университет. 

През тези преломни години бях зам.ректор на университета, ръководител на катедра, Председател на научния съвет по педагогика и психология и член на Комисията по обществени науки към ВАК при Министерския съвет.

Архивна снимка: “ При посещенето си в България нобелистите от Пагуошкото движение , създадено от Айнщайн и Ръсел проявят изключително голям интерес към Югозападния университет. През 1993 година те посещават университета. На срещата с президента Йозеф Ротблан и нобелистите зам. ректорът проф. Атанас Попов запознава скъпите гости със структурата на университета и перспективите на неговото развитие като основен център за наука, просвета и култура в Югозападна България.

Наслушах се на хвалебствия и нереални самооценки на онези, които бяха неизвестни в най-трудните години, свързани с утвърждаването на Югозападния университете.

Без срам и доблест някои от тях се представят даже като негови „строители“.Те проявиха своята къса памет за тези паметни години от неговото развитие.
Ако се направи внимателен анализ на поведението на някои от досегашните ръководители на Югозападния университет ще се установи явлението, проучено от австрийския психиатър и психолог Алфред Адлер, което е дефинирано като “комплекса на малкия мъж”. То е свързано с чувството за малоценност на ниските хора. В основата на тяхната дейност се поставя стремежа за самоутвърждаване като своеобразен механизъм за компенсация на първичното чувство за непълноценност. Някои от този тип “ръководители “ в нашия университет със своите неакадемични и печелбарски действия направиха твърде много за подронване на авторитета му като огнище за наука, просвета и култура в Югозападна България.
Вярвам, че сегашното ректорско ръководство няма да заличи от паметта си тези години, от които зависеше съдбата на Югозападния университет „Неофит Рилски „. Щастлив съм от това, което направих за него като преподавател, ръководител на катедра, зам. декан, зам.ректор, председател на Научен съвет по педагогика и психология и член на Комисията по обществени науки към ВАК при Министерския съвет. Тогава бяха едни от най-трудните години от развитието и утвържадаването му.
Това са само два от документите , които показват част от дейността ми за спасяването на Югозападния университет.
Първият показва опита на славянофилите за превръщането му в Славянски университет, т.е в огнище за руска пропаганда в България. Тогава председателят на Фондация „Славяни“ и Сдружение “ Славянски университет “ проф. Захариев беше подвел ракторското ръководство и прокарал решение на Академичния съвет,което се да предложи на членовете на Общото събрание „за разработване на необходимата документация за развитието на Югозападния университет като ц е н т ър на бъдещия Международен славянски университет в Благоевград и нейното внасяне за утвърждаване в Народното събрание „. Като станах зам. ректор застанах решително против това „лудо“ предложение „. Поех бързо съдбоносната отговорност да бъде отхвърлено това предишно решение. Вече наплашен от комунистите в университета, проф. Чимев ме помоли да направя аз доклад за внасянето му отново в академичиня съвет, за да бъде отхвърлено .Така този път нашият университет беше спасен от славянофилите .
Вторият документ, т.е, предложението , което подготвих за даване статут на университета, подписах лично и изпратих в Народното събрание показва тригодишната ми упорита дейност за утвърждаване статута на Югозападния университет.