Дългогодишният национал в хандбалния отбор на България и треньор Георги Костадинов за новия ОХК „Беласица”:  Нещата не тръгнаха в правилна посока, редно беше да съберат опитни хора, дали за хандбала немалко, за да се върне името на Петрич като хандбален център

 

Георги Костадинов-Хари е роден на 03.05.1947 година в Петрич. Първото му съприкосновение с хандбалната топка става на футболното игрище на НСБ „Цар Самуил” през 1962 година. Тогава се появява единият от основателите на този вид спорт в България, близнакът Александър Ангелов, поисква топката, хвърля и от този момент нататък се унася по нея. През 1963 година човекът, който му показва някои основни положения в хандбала, е учителят Богомил Точев от местната гимназия. Първата му официална среща като юноша е в Благоевград на игрището до жп гарата срещу отбора на „Пирин” (Гоце Делчев), завършила с победа 25:6, с 11 попадения на Георги Костадинов. В този паметен мач той играе с Костадин Филипов – известен български журналист, Яне Петров, Вальо Димитров, Трайчо Сенгелиев, Илия Чакалов и други. След като единият от основателите на хандбала в България Кирил Шопов се заселва в Петрич, той поема този вид спорт в свои ръце и от този момент нататък започват да се готвят състезатели в различни възрастови групи. Изгражда се мъжки отбор, който започва участието си в Б група, в който Георги Костадинов, макар и в юношеска възраст, участва в него. От 1967 година е студент във ВИФ, сега НСА, и е привлечен от треньора на мъжкия хандбален отбор Сашо Върбанов. Тук има честта да играе с известните български хандбалисти – вратаря Симеон Пишманов и полевите играчи Спас Бонев, Иван Киров и други. През 1970 година става шампион с отбора на ВИФ, който е и представител на България за КЕШ. В първия мач побеждават Люксембург, после претърпяват загуба от Швеция. През 1971 година завършва образованието си успешно и започва работа в Габрово в хандбален клуб „Чардафон Орловец”. След едногодишен престой се прибира в родния си град Петрич и започва работа в ДФС „Беласица”, секция „Хандбал”. Той едновременно е състезател и играещ помощник-треньор в мъжкия отбор, чийто наставник е Кирил Шопов. Тогава хандбалният отбор на „Беласица” влиза в А група. Активна състезателна дейност прекратява през 1981 година. От този момент до 2010 година е учител по физическо възпитание в училище „Н.Й. Вапцаров”. Под негово ръководство ученическите отбори стават три пъти шампиони. През 1998 година се изгражда ХК „Цар Самуил”, където е един от треньорите, водещ подготвителни групи от V клас. Още при първото участие, провело се в град Кубрат, класира отбора си на трето място. През 1999, 2001 и 2005 г. класира момичетата на финалната фаза на републиканско първенство в Русе, Хасково и Свищов.

След като се възроди отново ОХК „Беласица”, Георги Костадинов-Хари се съгласи да даде обширно интервю, в което изрази мнението си за бъдещето на този вид спорт в общината.

 

– Доволен ли си, че отдаде голяма част от активния си живот на хандбала?

– В продължение на 42 години дадох всичко от себе си като състезател, треньор и учител и съм доволен от това, че съм част от историята на хандбала в град Петрич.

– Кое е по-лесно – да си учител или треньор?

– Като учител имаш по-голям подбор и можеш да работиш в редовните си часове със състезателите, които си набелязал, докато като треньор не е така.

– С кои твои възпитаници се гордееш?

– Сегашният старши треньор на новия ОХК Васил Ангелов, Кирил Бибишков (който игра и във Франция), Огнян и Кирил Кипърлиеви и Стоян Пенчев, с когото бяхме колеги в училище „Н.Й. Вапцаров”.

– Кои състезатели и треньори заслужават уважение сред спортната общественост заради заслугите си към хандбала?

– На първо място Кирил Шопов, вече покойник, който направи най-много за хандбала в Петрич, също и в другите спортове на ДФС „Беласица”, учителя Златко Радев, Ненчо Назъров, Огнян Танков, Георги Бучков, Кирил Недев, Янко Монев, Александър Христов, Димитър Костенаров.

– Мъчно ли ти беше, когато любимият ти ХК „Беласица” прекрати дейността си?

– Естествено. Тогава треньорът Кирил Шопов стана председател на ДФС, аз напуснах секция „Хандбал” и поради липса на кадри се стигна до прекратяване дейността на този вид спорт.

– Кои са най-значимите и щастливи моменти в спортната ти кариера?

– В Швеция за ЕП, когато отбелязах три гола, като и трите попадения видях на видеозаписи на обществени места в Стокхолм. Гордея се, че като студент във ВИФ, освен че бях знаменосец на института, станахме шампиони на страната. Аз съм и първият учител в Петрич, който окичи отборите си на три пъти с републикански титли. Доволен съм от свършената работа в продължение на 42 години.

– Кои са най-неуспешните ти моменти?

– Нямам такива. Винаги съм бил доволен от свършената работа.

– Кои са идолите ти в хандбала?

– Кирил Шопов, Георги и Александър Ангелови, вратарят Симеон Пишманов.

-Какви са първите ти впечатления от новоучредения ОХК „Беласица”?

– Според мен нещата не тръгнаха в правилна посока. Редно беше да съберат опитни хора, дали за хандбала не малко, като мен, Златко Радев, Васил Тренчев, Огнян Танков, Ненчо Назъров, Георги Бучков и други, да споделим опит и мнение във връзка с организацията и методиката. Изненадващо видях някои хора, които с нищо не са донесли за успехите в този вид спорт за града и общината и дори един от тях започна да споменава неизвестни за историята на хандбала личности. Приветствам, че за ръководител на хандбала е определен Георги Хаджимаргаритов, който беше много добър състезател, сега успешен бизнесмен. Уверен съм, че с тази негова обич към хандбала ще възвърне славата и авторитета на този вид спорт.

– Какви са очакванията ти за бъдещето на хандбала?

– Вече има солидна база за развитието му – зала „Арена Петрич”. От тук нататък вече всичко опира до организацията, която трябва да бъде на много високо ниво и да се отдели повече внимание на назначаването на кадърни треньори. Според мен по-правилно е редовни учители да се занимават с това, защото познават качествата и психиката на децата. Не обиждам никого, това е лично мое мнение като дългогодишен учител и треньор. Не на последно място значение има и управителното тяло на клуба, което да реагира компетентно и навреме при допуснати в работата грешки.