Молитвата е животът за нашата душа, молете се не само с устни, но и със сърце, за да държите далеч демоните от ума си

Filed under: Глас Свише |

 

206-09-03Трябва да сме с Бога по всяко време! Слушайте какво казва 33-ти псалм: „Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми“. Защото молитвата е животът за нашата душа. Трябва да се молим на Бога постоянно! Виждали сте какво казва 102-ри псалм: „По всички места на Неговото владичество, благославяй, душо моя, Господа!“ Виждали сте, че великият апостол Павел казва още по-ясно: „Непрестанно се молете“, пише sveticarboris.net. Има девет степени в молитвата. Би трябвало да се молим поне само с устните, само с уста – най-ниските степени. Какво казва свети апостол Павел? – „Принесете на Бога плодовете на вашите устни!“ Какво казва 102-ри псалм? „Благославяйте Господа, всички Негови дела по всички места на Неговото владичество“. Какво казва псалмопевецът? „С гласа си викнах към Господа…“ Виждате ли? Тези четири вида молитва – на устните, на устата, на езика и на гласа – са най-ниските степени в молитвата. Тях човек ги учи като дете! След като сте се молили най-малко десет години с езика, устните, устата и с гласа ще видите, че в един момент ще имате нужда това, което говори устата, да го разбира умът. Не само безцелно да казвате думите! И когато човек започне с ума си да схваща онова, което казва устата, той е достигнал петото стъпало – умната молитва. Дали тази степен на умна молитва е съвършена степен? Не! Умната молитва е само „птица с едно крило“ или полумолитва. Молитва с един крак. Може ли да се ходи с един крак? Или да се лети с едно крило? Така и умът е нападан от демоните… Нужно е шестото стъпало – умно-сърдечната молитва! Да слезеш с ума в сърцето. И когато слезеш с молитвата в сърцето, с „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния!“, умът се натъква на две митарства. Първото е това на фантазиите, прелестта. Не си представяйте нищо! Бог не е плод на фантазия! Неговата слава няма никакви граници. Второто митарство е разумът пред дверите на сърцето. Когато умът слезе в сърцето, първият знак е пламенен бодеж в лявата страна, където е сърцето, пламенен бодеж.. Сърцето силно се сгрява! Настъпва божествена сладост. От сърцето, в гърдите, гръбнака, цялото тяло е огън! А очите започват да проливат сълзи; но не само сълзи… Един старец, с когото общувах в пустинята, ми казваше: „Слязох с ума в сърцето за два часа и десет минути и дойде такава божествена сладост…“ Христос се среща с нашата душа! Ние Го имаме в сърцето още от Кръщението. И тогава рационалната страна говори на нашата душа.

 

Spread the love