Николай Костов: Бях на крачка от смъртта, но Бог имаше друг план за мен: Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; венчава те с милост…

Взех решение да не лежа повече в болници, каквото и да става, а да се уповавам само на Бога, споделя Николай Костов след горчиво преживяване в лечебно заведение. Той разказва, че получава чести астматични пристъпи. „Няколко пъти посинявах от недостиг на въздух, макар че имам машина за кислород, но с Божията помощ преодолявах тези пристъпи.
На 20 октомври получих поредния астматичен пристъп, който продължи около два часа. С Божията помощ се възстанових, но и през ум не ми минаваше какво ме очаква. Вечерта в 22.00 часа отново получих пристъп, но този път беше по-различен. При предишните излизах на двора, но при този нямах сила да се движа и дишането ми ставаше все по-мъчително. Помолих се: „Господи, ако си решил животът ми да приключи днес, да бъде Твоята воля, но ако решиш да живея още, моля те да ми дадеш сили в събота да отида на църква и да проповядвам в Твоето име!” След тази молитва поисках прошка от съпругата си и я помолих да се обади на децата, сестра ми и на други наши близки, за да взема прошка и от тях. Състоянието ми се влоши още. Не можех да говоря и правех знаци с ръце, доколкото ми бе възможно. Въпреки че нямах сили да се движа, не можех да говоря и дишането ми ставаше все по-мъчително, ме обзе един вътрешен мир и спокойствие. Господ обаче ни даде уверение, че няма да умра, чрез Псалм 103:1-4: „Благославяй, душо моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от шеол живота ти, венчава те с милост и милосърдни дела”; и чрез Псалм 33:20,21: „Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш, защото в Него ще се весели сърцето ни, понеже на Неговото свято име се уповавахме.”
Към 2.00 часа след полунощ почувствах в тялото си жизнени сили и можах да стана от леглото без чужда помощ. Постепенно дишането ми се нормализира и можех да говоря.
След това преживяване се моля още по-настойчиво на Бога колкото дни живот ми е отредил, да ми даде физически и духовни сили да проповядвам Неговата любов и грижа към човека. АМИН!”