Марти Таушанов: Мечтата ми е да играя в професионалната група с „Беласица”, а един ден… и в „Барса”
Марти Таушанов е роден на 22.06.1992 г. в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави при учителя Георги Атанасов, сега кмет на село Рупите. На 14 г. е приет в ДЮШ на „Пирин” (Благоевград), с треньор Илия Христов на поста централен нападател. На 15-годишна възраст е привикан от треньора на мъжете на „Пирин” Иван Стойчев, който оценява качествата на младия талант. Марти не остава незабелязан и от ръководители и треньори от други клубове в страната. Емил Димитров – президент и собственик на „Чавдар” (Етрополе) – заплаща на „Пирин” (Благоевград) 40 хил. лв., като го привлича в юношеския и мъжкия състав. През 2010 г. Марти Таушанов става републикански шампион с юношеския отбор ст. възраст на „Чавдар”, където рамо до рамо с него са известните футболисти Георги Вълчев (сега в „Локо” (Пд), Иван Вълчанов (в „Нефтохимик”), Ивайло Чочев, Димитър Евтимов (вратар в английския „Нотингам”), Георги Карамитов, който заедно с Атанас Манушев бяха треньори на „Вихрен” (Сандански). Спечелването на шампионската титла според Марти е дело на футболния специалист Атанас Манушев и футболистът е учуден, че същият беше освободен без причина заедно с помощника му и в момента е безработен. През 2013 г. облича фланелката на „Марек” и под ръководството на ст. треньора Румен Стоянов помага за влизането на мъжкия отбор в „Б” група. Година по-късно е футболист на „Вихрен”, където негов наставник е Стойко Найденов. От две години вече е футболист на ОФК „Беласица” (Петрич). В момента е в активна почивка и се съгласи да даде интервю за „Вяра”.
– Къде и кога облече за първи път футболната фланелка на мъжки отбор?
– През 2007 г., на 15-годишна възраст, в представителния тим на „Пирин” (Благоевград) при старши треньора Иван стойчев.
– Вярно ли е, че е имало интерес към теб от италиански отбор?
– Като футболист на „Чавдар” (Етрополе) получих покана от италианския „Чезена”. По време на мач между юношеските отбори на „Чавдар” и ЦСКА бяхме харесани заедно с Ивайло Чочев. Бяхме се подготвили психически и двамата, за да заиграем в италианското първенство, но моят мениджър Христо Маринчев излезе с версията, че се е стигнало до провал, но по-късно разбрахме, че е имал висок финансов иск към италианския клуб за трансфер. Това е истината, за да се спре моята кариера в едно от най-силните първенства в Европа.
– Кой треньор даде най-много за твоето израстване?
– Илко Христов в „Пирин” (Благоевград) и Атанас Манушев в „Чавдар” (Етрополе).
– Оценката ти за работата на досегашните ръководители и треньори на „Беласица”?
– Д-р Христо Мазнейков е известен в цяла Европа, няма нужда аз да му правя оценка. Той намери клуба в много тежко положение, запретна ръкави и със своя административен опит и желание да направи нещо голямо беше непрекъснато сред треньори и футболисти и за мен беше изключително приятно, че такъв инициативен и интелигентен човек стои на върха на клуба. Той осигури медицинско обслужване на европейско равнище. Все още медицинските изследвания се правят в неговата МБАЛ „Св. София” в столицата. Д-р Мазнейков осигури един изключително авторитетен и класен старши треньор в лицето на Ангел Славков, който в момента е с тандем заедно с Иван Колев в „Локомотив” (Г. Оряховица). Сегашният управител на клуба Георги Петров е преминал през всички етапи на големия футбол. На „ти” е с футбола, държи много на дисциплината и по негово време няма никакво забавяне на възнагражденията. Няма да бъде честно, ако не се спомене и това, което прави кметът на общината Димитър Бръчков. По няколко думи ще кажа и за работата на моите трима треньори като футболист на мъжкия отбор на ОФК „Беласица”. Започнах при Васил Чергов с много ентусиазъм, защото бях поканен лично от него. За жалост не по негова вина имаше забавяне на заплатите по няколко месеца, но трябва да се каже, че работата му бе изпъстрена с доста грешки. Той залагаше на заниманията само с топка. Най-слабото му нещо бе, че не бяхме подготвени физически и при това положение издържахме на ниво максимум до 30-ата минута. През втората част на мачовете отборът просто рухваше. Чергов е млад специалист и се надявам всички тези неща да ги има предвид в бъдещата си работа. Ангел Славков бе истински треньор, който владее съвременните неща във футбола. Правеше невероятна подготовка. Умееше да прави забележки по много тактичен начин, истински педагог. Даваше лична свобода на терена – всеки да покаже качествата си. Всички колеги съжаляваха за него, защото напускането му стана доста внезапно и дори преди приятелския мач с „Рилски спортист” се разплака, след като ни каза, че напуска отбора. Николай Димитров е треньор, когото познавам отдавна, защото съм играл с юношеския състав на „Чавдар” срещу колегите от „Литекс” (Ловеч), където той беше наставник. Най-голямото качество, което притежава, е, че при него има невероятна дисциплина. Подготвя ни по интересен начин и във физическо отношение, и тактически. Винаги ни казва да играем агресивно и постоянно да пресираме противниковите отбори. Даде ни свобода на мислене и действия и добихме самочувствие и това е една от главните причини да сме в челото на таблицата.
– Какво попречи „Беласица” да не зимува на първото място в таблицата?
– Много ме е яд. Невероятни пропуски ни лишиха от пълен актив от точки в мачовете в Пещера и Ботевград като гости и „Хебър” и „Рилски спортист” като домакини. Сами сме си виновни. Подценихме противниковите отбори, като смятахме, че през вторите полувремена на срещите ще ги победим с лекота, но без нужната нагласа и хъс не се спечелват трите точки. Надявам се всичко това да ни бъде като обеца и напролет да се играе еднакво навсякъде, без подценяване на отборите, с мисълта за спечелване на трите точки.
– „Сливнишки герой” ли заслужава да е водач в ЮВГ?
– Категорично не, за мен „Струмска слава” (Радомир) и ние бяхме най-добрите отбори през есенния дял от първенството.
– Какво трябва на отбора на „Беласица”, за да стане най-класният в групата?
– На първо място трябва да се направи всичко възможно да заиграем срещите си на НСБ „Цар Самуил”, трябва ни още един класен централен защитник, един халф и един водещ нападател.
– Най-силният и най-слабият ти мач през настоящото първенство?
– Най-силният срещу „Струмска слава”, а най-слабият – срещу „Пирин” (Гоце Делчев).
– Каква бе 2016 г. за теб?
– Положителна. Изиграх най-добрия си полусезон, със седем отбелязани гола.
– Има ли оферти към теб от други отбори?
– Да, търсят ме от отбори от „А” и „Б” група. В момента умувам върху офертите, като всичко ще съгласувам с треньори и ръководители на „Беласица”.
– Кои са идолите ти във футбола?
– Българските Христо Стоичков и Димитър Бербатов и Леонел Меси.
– Имаш ли участие в национални гарнитури на страната?
– На 15 г. взех участие в юношеския национален отбор до 16 години, поканата бе от тогавашния селекционер Борис Ангелов. През 2016 г. бях включен в отбора за футболисти без договори при селекционера Румен Стоянов, а през есента – в аматьорския национален отбор от селекционера Иво Тренчев.
– Чувстваш ли сили за игра в професионалния футбол?
– При добра подготовка имам готовност да заиграя във всеки един отбор.
– За какво си мечтаеш?
– Да съм жив и здрав, да не ме съпътстват контузии, да облека червената фланелка на ЦСКА, да стана член от А отбора на страната и един ден да облека екипа на „Барса” на „Камп Ноу”.
– Какво си пожела за 2017 г.?
– Късмет, здраве, да стана студент и „Бела” да заиграе на НСБ „Цар Самуил” като член на втора професионална лига.
– Посланието ти към феновете?
– Да ни подкрепят повече в най-трудните моменти на терена. Стъпим ли на НСБ „Цар Самуил”, „Беласица” ще е най-добрият отбор в групата – убеден съм.
– Мотото ти в живота?
– Утре да съм по-добър от днес.
Снимки:
Марти Таушанов
Марти с екипа на националния аматьорски отбор