Мечките спят зимен сън
Всички обитатели на Парка за танцуващи мечки край Белица спят зимен сън, което се случва за първи път, откакто убежището е открито. Наско и Монти, последните двама, които упорито отказваха да заспят, накрая се предадоха и от няколко дни не са излизали от бърлогите си.
Според управителя на парка Димитър Иванов хибернацията на мечките е доказателство за доброто качество на живот. „Повечето мечки, които сме спасили от частни собственици или зоопаркове, не са спали зимен сън, преди да дойдат при нас. В парка край Белица, благодарение на храненето и условията на живот, които са изцяло съобразени с естествените нужди на животните, техните инстинкти се събуждат. При някои мечки това се случи много бързо, в рамките на една-две години, докато при други отне много повече“.
Монти, който преди 7 години беше спасен още като подрастващо мече от хотел край Русе, заспа своя пръв зимен сън едва в края на миналата година. През последните години специалистите на „Четири лапи“ положиха много усилия да осигурят нужната среда и диета, които да предразположат Монти към хибернация, но малкият палавник така и не заспа. От миналата година Монти беше преместен в сектор заедно с една от най-бързо адаптиралите се към естествения начин на живот мечки – Мима. Очакванията бяха тя да го научи как да си прави бърлога и да се подготви за зимен сън – нещо, на което в дивата природа майката учи малките мечета през първите две години от живота им. Резултатът от това съжителство не закъсня и тази зима Монти сам изкопа две бърлоги, но в крайна сметка предпочете още след първия обилен снеговалеж да се скрие в една от изкуствените, налични в неговия сектор.
Приютеният през 2014 г. от пловдивския зоопарк Наско също кара своя първи зимен сън. 28-годишният великан имаше много трудна адаптация към условията в парка и най-вече към големите открити площи. Още с пристигането си той отказваше да излезе от бърлогата си, като според експерти причината за това е своеобразна форма на страх от открити пространства, тъй като до настаняването си в Парка за танцуващи мечки Наско беше прекарал целия си живот на 10 кв. м в бетонна клетка», разказа управителят на парка.