Кюстендилец пропищя от разбитите пътища в Полска Скакавица

Дамян Миленков:  Синът на бай Асен, който е с ампутиран крак, го носи на гръб от жп спирката

Дамян Миленков

Кюстендилецът Дамян Миленков се принуди да напусне къщата си в Полска Скакавица и да се върне в града заради разбитите пътища.

„Проблематичното е, че пътищата до махалите са обраснали с храсталаци, с кола не може да се минава. Принудих се да напусна селото и да заживея в Кюстендил. Най-тежкият участък е до махала Гравене. Там горската мафия разби пътя и хората нямат достъп нито до медицинска помощ, нито до хранителни продукти. В махалата живеят 3-4 семейства. Изключително трудна е ситуацията с Аспарух, който е с ампутиран крак. Синът му след операцията го е носил на гръб от жп спирката до къщата, където живее.  Мъжът не може да ходи, и моли хората да идват да му напазаруват за една -две седмици. Оказа се, че протезата, която му  поставили лекарите, е  некачествена“, сигнализира бай Дамян.

В момента за Аспарух се грижела неговата съпруга. Той е в инвалидна количка, не може да се справя сам. Синът му  Калоян  пък е на работа в София. „Сега на Аспарух храна се кара от съседите, там си готвят . Мъжът е около 70 – годишен“, добавя Дамян.

„Сега на празниците се събрахме с четири семейства от махалата. Те там си живеят целогодишно и са забравени от Бога и правителството. Пътят от Злогош през Макаренци до тяхната махала е така изровен от тежките коли с дървен материал от дърводобивните фирми. Единственият път е осеян с дълбоки ями, пълни с дъждовна вода и е единственото място, където през летните дни дивите прасета се въргалят в дълбоките локви да се разхладят. На тези хора им е останала единствената козя стръмна пътека през гъстата гора на няколко километра до спирка Скакавица, където с влака отиват до близките села, за да си закупят продукти за храна и фураж за животните“, казва бай Дамян.

Сега той стиска палци за тези свои роднини, семейства да не им се наложи медицинска помощ, тъй като са оставени без път. „Тези хора са наследници на своите родители, които са им построили хубави къщи. Възстановиха си земеделската земя, която през годините беше на бившето ТКЗС. Дълги години имотите бяха изоставени и буренясали. Семействата разработиха терените, засадиха плодни дръвчета и не желаят да напуснат родните места, тук им е мило“, констатира мъжът