Фирмата не пуска трудови договори, за да се спаси от обезщетения, ако не можеш да отидеш на работа, изпращаш някой да те замести, така се оказва, че никой не знае кой точно работи на площадката
Плочка с размери 40/40 см падна върху крака на 20-годишния Росен Иванов от 1 м височина и му смаза пръстите на краката. Близки на пострадалия дойдоха и го откараха до болницата с лична кола.
„Никой от ръководството не дойде да окаже дори съчувствие на пострадалото момче. То, както и всички останали на неговата възраст, работи без трудов договор или какъвто и да е друг документ. От ръководството на „Софурбан” не дават никакви договори, защото, като се редят плочките, те са много тежки и стават доста контузии. Плочките стискат ръцете на работниците, падат върху краката. За всичко това би трябвало да се плащат обезщетения, но проверете да видите дали през последните години има изплатени обезщетения и на колко човека.
Предприятието акумулира милиарди, не милиони, от обществени поръчки по европроекти, покрива всички площади в България, но не дава трудови договори на момчетата. Росен Иванов е пример за това. Той си счупи пръста на крака, бяха адски болки. Плочката падна върху крака му от 1 м и един от пръстите му се оказа счупен. Момчето дори искаше да се върне на работа, защото му трябваха пари, но от фирмата не му разрешиха. Самият аз съм с дискова херния и ще свидетелствам пред съда, защото за няколко дни работа в „Софурбан” без договор вече цял месец съм неподвижен на легло”, това написа до вестник „Вяра” наш читател от Перник, бивш работник на скандалното предприятие „Софурбан” ООД, чието име пазим в тайна, защото момчетата искат да се изправят с Георги Манолков и съдружниците му очи в очи само пред съда. Ето какво още ни написа читателят ни:
„Софурбан“ ООД е мястото, където шефове не се интересуват от работници. Във фирмата в квартал „Мошино” работят доста хора. Има две бригади от по 7 човека, които работят на смени. Първа смяна е от 7,00 до 14,00 ч, втора смяна от 14,00 до 21,00 ч. Двете бригади работят на машината, която пръска (оцветява) плочките в различни цветове. Машината бучи страшно, докато се работи на нея, работниците не могат да си кажат нито дума, нищо не се разбира. Работата на двете бригади е да редят готовата продукция от плочки на палета и така продукцията излиза от завода. По време на работа стават доста сакатлъци, тъй като машината пуска плочките доста бързо и се спира единствено ръчно. Докато се редят плочките, всеки ден работниците си тръгват със смачкани пръсти. Двете бригади работят без трудови договори. Това се прави умишлено от фирмата, защото трябва да се плащат лечения и обезщетения на работниците на тази длъжност. Освен това работниците на фирмата всеки ден са изложени по време на робата на студ и пек и невероятен шум от техниката на завода.
В „Софурбан” може да работи всеки, работниците се подписват в една тетрадка при пазача. Когато някой от двете бригади не може да дойде на работа, той изпраща свой познат, който се разписва на неговото име и така всеки един може да работи, без да е минал никакъв инструктаж за безопасност на работа, а и от фирмата въобще не знаят какъв човек работи там в момента.”
Пред екип на „Вяра” управителят Георги Манолков се похвали, че предлага отлични условия на труд и примамливи възнаграждения. Развълнуван, Георги Манолков призна: „За всички тези години от разкриването на предприятието съм уволнил само един човек. Това е Росен Симеонов. Заплатата му беше 2600 лв., но много го мързеше и не вършеше работа.
Целият производствен цикъл е автоматизиран, но имаме доста обслужващ персонал като мотокаристи, фандромисти. 2014 години е една от най-силните за нашата фирма, но и това не е естествено. Не може неща, които трябваше да бъдат свършени за 2 години, да се вършат за една”, призна Манолков.
Той дори отвори вратите на предприятието, за да го хвалят в негово присъствие работниците. Така се и случи, но след като напуснахме предприятието, се оказа, че момчетата, които снимахме, до едно и други техни колеги работят без трудови договори.
Самите тя звъняха в редакцията и обявиха, че става въпрос за жестока експлоатация, за страшен студ, страшни болки, жестоки травми, които си остават за тяхна сметка. Безизходицата и липсата на контрол от страна на институциите ни доведоха дотук.
Заради лошото качество на плочките жители на Перник и Дупница искат преработване на площадите в градовете.
„Фирмата трупа милиони за сметка на здравето на работниците и бъдещето на децата ни”, възмутиха се хората.
Снимките:
1. Работници на „Софурбан“: Работим без договори при адски условия!
2.Георги Манолков
2 Георги Бонев
3 Началникът на производство в завода „Софурбан” Иван Серафимов показва складирания гранит
4 Работници