Най-големите конфузии на Мелпомена в Югозапада
В Международния ден на театъра актьорите от Югозапада разкриха своите интересни случки и гафове на сцената, а също така с вдъхновение споделиха и за безкрайната си любов към професията. Да си театрален актьор, е призвание, талант, отдаденост към изкуството и с много настроение театралите от Дупница, Благоевград, Кюстендил и Перник разказаха забавните преживелици в светлините на прожектора.
Актрисата от Дупница Василка Сумева: Безсънните нощи, гафовете, дългите репетиции олекват пред любовта на публиката
Василка Сумева е една от най-красивите, опитни и талантливи актриси в Драматичен театър „Невена Коканова” – Дупница. Тя поздрави колегите си с днешния Международния ден на театъра и сподели, че е абсолютно съгласна с мисълна на Шекспир: „Животът е сцена и всички ние сме актьори в нея“. „Когато даваме живот, т.е. смисъл на думите от сцената, публиката ни вярва и тогава се получава истинско, качествено представление – публика и актьори като скачени съдове – даваш и получаваш! Така е и в живота, искрен и откровен ли си, печелиш доверие и приятели. Когато актьорът усети любовта на публиката, всичките безсънни нощи преди премиери, всички трудности и перипетии по време на репетиции, дори и гафовете, които публиката не е усетила по време на представление, всичко това олеква, губи смисъл и настъпва истинско творческо удовлетворение от положения труд. Няма бивши актьори! Всеки, който един път поне е вдишал от въздуха на сцената, остава в плен на театралната магия за цял живот. В театъра сме като едно голямо семейство със своите радости, проблеми и разногласия, но в крайна сметка всичко приключва, когато се покажем пред нейно величество публиката.
Моето най-искрено пожелание към актьорите е неспирен творчески възход и дай Боже на всички ни физическо и творческо дълголетие!”, каза актрисата.
Иван Иванов разцепи масичка пред шашардисаната публика в Панагюрище
Иван Иванов от Дупница е имал безброй превъплъщения не само на тетарална сцена, но и в киното. Театърът обаче си остава голямата му любов. Една от любимите му истории е свързана с хитовата постановка на дупнишкия театър – „Господин Ганьо Балкански“. Ето какво разказа Иван: „Гостувахме с постановката в Панагюрище. Аз имам едно изпълнение с маса, която в яда си трябва да тресна от земята. Нашата маса, с която играем постановката в Дупница, е доста здрава и мога да я удрям в земята колкото си искам, но там играхме с техен декор и ни бяха предоставили нежна старинна масичка. Като я ударих в земята, без да съобразя, че е крехка, се разпадна на съставните си части и аз с ужас видях това нещо, защото по-нататъшното действие в пиесата е тясно свързано с масата. Излязох от вцепенението, веднага изтичах извън сцената и грабнах първата маса, която ми попадна под ръка. Беше много смешно и забавно, но и доста притеснително за мен и колегите”.
Виктория Янева-Георгиева проваля генерална репетиция с лява обувка на десен крак
Едно от новите попълнения в дупнишката трупа е младата и закачлива актриса Виктория Янева-Георгиева. Тя твърди, че се старае стриктно да изпълнява задачите си и досега в кариерата си не е допускала кой знае какви гафове. Затова се върна в студентските си години и разказа интересни истории от Учебния театър. „Правим генерална репетиция на „Една нощ навън“ от Харолд Пинтър. Трябва да обуя обувките на колегата си, който преди това ме е пребил. Аз съм уплашена и плачейки посягам към едната обувка. Обувам я и в момента, в който понечвам да завържа връзката, забелязвам, че съм обула лявата обувка на десния му крак. Опитвам се да скрия смеха си и да поправя грешката си, почти успявам да се овладея, но в този момент колегата решава да вземе нещата в свои ръце и казва: „Дори едни обувки като хората не можеш да обуеш“. И вместо да ги размени и да си ги обуе правилно, взима дясната и я обува на левия си крак. В този момент не издържах и избухнах в силен смях и… край на репетицията. Така и не успях да се успокоя и да докарам сцената докрай, а оставаше само около минутка. Това може би беше единственият случай, в който успях да ядосам асистента ни по актьорско майсторство.
Сещам се за много гафчета, много по-смешни от моите, но аз участвам в тях само като зрител. Ето един и от тях: Отново сме в Учебния театър, но този път става дума за представление. Пълен салон, играем „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън. Представлението започва и по едно време една от колежките забелязва, че масата в левия ъгъл липсва. Няма вариант да изкараме представлението без нея, защото тя „играе“. Има един момент, в който колежката влиза на сцената с чаша уиски в ръка, но този път заменихме уискито с… маса. За щастие масата беше малка, но странното беше, че никой от публиката не разбра гафа, че всички сметнаха за нормално малко, крехко създание да влиза с маса в ръцете. Хубави времена бяха в Учебния театър”, спомня си младата актриса.
Николай Илчев: Колегите заковаха пантофите ми, паднах по очи на сцената в Перник
Младият и сексапилен актьор от състава на дупнишкия театър Николай Илчев има интересна история със заковани пантофи на сцената. Случката се разиграла преди години в Перник. По сценарий героят на Николай трябвало да се скрие зад декорите, да обуе пантофите си и отново да се появи пред публиката. Но не всичко със сцената минало като по вода. „Казах репликите си, скрих се зад декорите, преоблякох се, тръгнах да обувам пантофите и се засилих на сцената, но вместо да изляза в целия си блясък, аз се пльосках по очи на сцената. Беше много забавно, с колегите постоянно си скроявахме таксива номера”, разказа Николай.
ЮЗУ третокурсникът по актьорско майсторство Цветелин Бранков: Искам да изиграя Македонски и главния герой от „Форест Гъмп”
– В училище най-интересното, което се случваше, е да имитирам. Учители ми предложиха идеята да кандидатствам, бях в 10-и клас и реших да се запиша в едно студио по актьорско майсторство, но в началото исках да стана шоумен. Започнах да откривам неща, които за мен са важни и свързани със самата професия, тези неща преосмислиха насоката. В семейството ми няма артисти. Учителката ми в самодейното студио Анастасия Витлеамова ме научи на много неща в чисто човешки план и неща, свързани с изкуството, и на нея съм й най-много признателен. За мен актьорската професия е начин на живот. Най-вълнуващата роля, която съм имал до момента, е не точно роля, но е комбинация от Ботеви стихове, много силна. Искам да изиграя Македонски и ролята на дявола. Има един филм – „Форест Гъмп”, главния герой е уникален, имаме някакви прилики, бих изиграл такъв човек.
Първокурсничката Виолетка Борисова: Забравям си репликите, играла съм овца
– Случайно реших да следвам актьорско майсторство. Играх в един състав, 3 години живеех само с мисълта за тази професия и реших, че това е нещото, което искам да правя. Актьорската професия за мен започна като игра, но в момента осъзнавам, че е доста по-сериозно и изисква много работа, но трябва да запазиш играта и да ти достави удоволствие. Родителите ми приеха добре идеята ми да стана актриса и ме подкрепиха. Имало е ситуации, в които съм си забравяла репликите, но ако имаш добър партньор, той те покрива един вид. Любимата ми роля е от „Приказка за другото овчарче” по Стефан Цанев. Момичетата играехме овце, беше много забавно и леко минаваше всичко. Харесвам представления като „Напразни усилия на любовта” на Шекспир.
Сега ми дадоха един монолог от „Трамвай желание”, който много ми харесва.
Атанас Филипов от 3-ти курс: Уплаших публиката, когато ластикът на маската ми се скъса в „Случка в зоопарка”
– От 12-годишен искам да се занимавам с това и не бих искал да се занимавам с нещо друго. В семейството ми няма актьори, аз съм единствен. От малък ходя на школа. За момента актьорската професия за мен е всичко, не си представям да се занимавам с нещо друго, тук намирам всичко, което искам от живота и всичко онова, което не мога да бъда, аз мога да бъда на сцената. Имам една роля от „Случка в зоопарка”. Действието се развива през 50-те години в САЩ. Ролята е на един малък човек, който не издържа от цялата система, неговата психика накрая се срива и той иска да се покаже колко време е бил потискан. Това е любимата ми роля, защото на моменти го виждам в себе си и в други хора. Няма лоша роля, важното е на мен да ми харесва. Можеш да си създадеш симпатии към една роля и да си я направиш любима и своя. Аз бих се радвал на всяка една роля, но важното е да имам възможност да играя, да ми се даде шанс.
Актьорската професия има бъдеще, хванахме златно време, защото в момента киноиндустрията процъфтява, има интерес към театрите, особено у младите хора. Вече не се възприема толкова страшно от младите, като се каже да отидеш на дадено представление. Имам гафове, обикновено се получават от притеснение, бели петна, моменти, в които забравяш всичко на сцената. Миналата година в „Случка в зоопарка” играх с една маска, на която се скъса ластикът, усетих и уплаха от публиката, но мисля, че се справих добре. Малко е стряскащо в началото, но въпросът е да подходиш хладнокръвно и да се справиш.
Шефът на кюстендилския театър Чавдар Ненов: Театралната „деформа” не обръща внимание на качеството на постановките
За пета поредна година на кюстендилска сцена поставят студентските спектакли на проф. Боньо Лунгов като част от събитията за Международния ден на театъра. Талантите ще изиграят 9 представления в трите последователни дни – 27, 28 и 29 март, обяви шефът на тетъра в Кюстендил Чавдар Ненов. Два са дипломните спектакли на студентите, които ще бъдат представени – “Бяла приказка” на Валери Петров и “Безкрайни сънища” с автори проф. Боньо Лунгов и доцент Мая Енчева.
“Хубавото е, че това тяхно гостуване се превръща в своеобразна традиция. Отзивите на публиката и настроението, което се създава в Международния ден на театъра, ни дават сили да продължаваме и да утвърждаваме тази традиция”, уточни Ненов. “Театърът е жив организъм. Той не същестува извън реалностите на държавата. Проблемите, които важат за страната, са в сила и за театъра. Те са финансови и икономически”, казва шефът на културната институция. Той чука на дърво и е доволен, че до този момент община Кюстендил не е оставила своя театър. Винаги в тежки моменти подкрепата я е имало. Ненов призна, че финанси никога не достигат, както навсякъде, но пък постигнатите резултати от миналата година и полученият бюджет не дават основание да се критикува. Той нарече последната театрална реформа „лека деформа”. Наблюдавала се една тенденция на количество, а не на качество, тъй като финансирането на театъра било обвързано много пряко с броя зрители в залата, а не с качеството на постановките. “Да се надяваме, че постепенно хората, от които зависи, ще осъзнаят, че не е важно само количеството, а и качеството. Това важи и за всички сфери в държавата. Театърът не прави изключение”, категоричен е театралният шеф.
Неговите надежди са свързани в посоката актьорите да имат сили да работят и наистина да мислят позитивно. “Колкото и да е тежко, ако човек мисли положително и не се щади в името на някаква кауза, моето верую е, че в крайна сметка бива възнаграден. Пожелавам си успешна година и тази криза, налегнала България, да осъзнаем, че когато сме заедно, можем да постигнем нещо. Надявам се, че в България скоро ще престане да се говори за криза, а само за хубави неща”, оптимист е Чавдар Ненов.
Актьорът Божидар Попчев е любимец №1 на пернишката публика
Божидар Попчев е актьор – любимец на пернишката публика. Той е забавният водещ на различни мероприятия, актьорът, чието присъствие на сцената кара публиката да затаява дъх или да изпада в пристъпи на бурен смях. С лекота се превъплъщава както в ролята на драматичен герой, така и в комичен. И защото е искрен във всяка роля, публиката го обича и му се отплаща за преживените мигове с аплодисменти. Божидар Попчев покорява на сцената и на улицата със своята искреност и жизненост, със своята усмивка и лъчезарност. Еднакво е отговорен към ролята, която изпълнява на сцената или на крепостта „Кракра“, на площада или пред двореца. Облечен в прабългарски или в национален костюм, Попчев е разпознаваем и обичан от публиката. И не мислете, че той се възприема като звезда.
„Истинските звезди светят със собствена, а не с отразена светлина. Истинските звезди са скромни, за тях говорят делата им, постиженията им в една или друга област. Дори леко ме дразни това определение, защото често то се прикача на съвсем посредствени хора. Не говоря само за изкуството, а за всички области на живота”, разсъждава Божидар.
Роденият на Еньовден чаровник е възпитаник на незабравимия Андрей Баташов. Студентските години за всекиго са едно необикновено преживяване с много емоции, с много любови, с безсънни нощи над учебниците… За Божидар най-хубавите спомени от студентския живот са контактите му с Андрей Баташов. Може би от тази необикновена магнетична личност и Божидар е обикнал руската литература и до днес на нощното му шкафче е поставена книга на руски класик. Обича да чете и екзистенциалистите Жан-Пол Сартър и Албер Камю. Талантливият актьор не обича застоя, стреми се към непрекъснато развитие. В момента следва магистратура по специалността „Мениджмънт в сценичните изкуства”. И с вълнение очаква Деня на театъра.