Дупничанинът Васил Христов: Бойко не е диктатор, улицата не трябва да диктува на правителството

Filed under: Искам думата |

 ГЛАС НАРОДЕН, ГЛАС БОЖИБившият премиер няма личен живот, защото се е посветил на каузата да остане в съзнанието на хората като техния Бойко, партиите ДПС, „Атака” и ВМРО са опасни и вредни

Дупничанинът Васил Христов е бивш учител по български език и литература, един от основателите на Клуба за гласност и преустройство след 10 ноември 1989 г. Христов е баща на прокурора Ивайло Василев и на апелативния съдия Камен Иванов, който бе единственият член на ВСС, избран на първи тур. Васил Христов изпрати писмо до редакцията на в. „Вяра”, в което прави анализ на актуалната политическа обстановка. Ето какво пише той:

 

Една, че две, че три, че цели 23 усилни и паметни години на мирен преход и нито едно правителство не повтори мандата си. Или биваше свалено с метеж, или ставаше ясно, че няма шанс за втори мандат. Някои премиери са заплащали управлението си с цената на живота си. И Стамболийски, и Стамболов, и Филов, и Луканов са примери в това отношение. При това всички са започвали с „осанна” и са завършвали с „разпни го”. Може да е направил много за страната, но щом е виновен отчасти, трябва да се разкъса на части. Може би българо-балкански синдром, а уж сме европейци, но не съвсем. Първо ги убиваме, а после ги оценяваме колко много са направили за народа и държавата и съжаляваме, че поне да сме ги оставили живи. Какво стана, по дяволите, с нас, българите! Говорим за турско робство, фашистко робство, комунистическо робство, нали така скандираха седесарите на Орлов мост, за да свалим „диктатора” Живков и на същия този мост сега скандират да свалим „диктатора” Борисов?! Чуден народ сме ние, българите, уж реки от кръв по времето на турското робство, а после взеха да ни убеждават, че не е чак толкова робство, а и не е толкова черно, а просто турско присъствие, нещо като мирно съвместно съществуване.

Уж фашистко робство, но се оказа, че в България фашизъм не е имало, а сме пропуснали да възстановим Санстефанска България, но нейсе?!

А един български поет изповядва: „Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна”?! Прав е поетът, щом най-хубавият разказ на Лев Толстой е „Много ли земя трябва на човека”.

След освобождението се чуват вопли „и от турско е по-лошо” и колко тежко е било на хората при първоначалното натрупване на капитали!

Сега пък носталгия по комунизма. Сега забравихме празните магазини и ни обзе носталгия по по-старото време. Не, това не е носталгия по комунизма, а носталгия по отминалата младост. Преди лошо, без открит лист не можеш да отидеш до Петрич, сега пак лошо – можеш да ходиш по целия свят, не само по Европа, което си беше една мечта.

Поднесоха ни демокрацията като на тепсия. Това е важен момент, защото нито сме имали Унгарски събития, нито Пражка пролет, нито Лех Валенса, нито полската „Солидарност”. Формулата беше предварително намерена, сценарият – предварително написан – „Мирен преход”, и слава Богу, защото хич не харесвам това, което направиха румънците. Разбрахме, че БКП се раздели на БСП и СДС, дадоха ни и формирана опозиция. И който най-силно викаше, той ставаше лидер. Какво пък, нали сме все българи, няма да внасяме опозиция от чужбина, я!

Костов направи такава приватизация, която хората по-късно нарекоха престъпна и грабителска, но когато я правеше, всички мълчаха. Това не попречи на същия този Костов да търка банките в парламента вече 23 г., избиран от същия този народ. Погледнете сега и вижте от кои среди са днешните милионери, монополисти и олигарси.

Сидеров призовава да национализираме монополите, което е невъзможно по разбираеми причини, Станишев призовава да се върнем към старата система на живот и управление и аргументите му са железни: „това го иска народът”. Кой народ, този ли, който викаше „45 години стигат”?!

Само неговата партия и сама, и коалиция, ще изведе страната от пропастта. Столетницата да ни изважда от пропастта, в която тя сама ни вкара.

Как, сама като по Живково време или в коалиция с ДПС и НДСВ?

Тройната коалиция, която същият този народ определи като най-корумпирана по схемата 8-5-3 – коалиция на колективната безотговорност.

Бойко дойде също с „осанна” и с големи очаквания, но той пое властта в момент на най-тежка икономическа криза не само в България, но и в Европа, и в Америка. Беше ли подготвен Бойко за това предизвикателство? Не, и то по няколко причини.

Първо, Бойко нямаше управленски опит въпрки харизмата, която има безспорно. Обективно той влезе във властта на принципа „от перона у вагона”. Той не беше стъпвал в парламента, депутатите му бяха също „първокласници” за разлика от старите кучета като Станишев, Костов, Доган, Местан.

Най-голямата му грешка беше в най-тежкия ресор – икономиката и енергетиката. Наложи му се 13 рокади през мандата, но въпреки това останалите му министри са по-качествени от всички предишни.

Делян Добрев е по-добър от Р.Овч., Мирослав Найденов е по-добър и от Дикме, и от Нихат Кабил, а министър Павлова е по-добра от Гагаузов. Второ, опозицията го обвини, че е „диктатор” – категорична лъжа. Бойко не е диктатор. Диктатори са Сталин, Хитлер, Саддам, Башар Асад.

Диктатор не играе футбол и тенис, не се среща с хората и да сменя някои свои решения, ако народът протестира – примерите са много. Спря стратегически за руснаците петролопровод и АЕЦ „Белене”, помагаше колкото можеше на изпадналите в беда при наводнения и земетресения. Довери се на Дянков, той запази финансовата стабилност на страната. Грешката на Дянков е, че не намери пари за най-бедните. Не може за 4 г. да не намери начин да даде пари на бедните за Коледа и Великден. А в същото това време хората стягаха коланите и стискаха зъби, защото вярваха в Бойко, за тях той беше сигурната опора в беда – генерал-лейтенант Индже Бойко Борисов! А ленти се режат, когато нещо е направено, парите за инфраструктура са от Европа, ние ще харчим толкова, колкото имаме! Може да е славолюбив, но не е сребролюбив!

Трето, белята му дойде с високите сметки за ток. Като истински загрижен за хората той щеше да се справи и с този протест на хората, защото беше мирен и справедлив, но Станишев не го изпусна и изпълни заканата си към Бойко – „Ако не подадеш оставка доброволно, има и други начини”! А другият начин е метеж, съпроводен с кръвопролитие. Със същата решителност, с която Бойко заяви, че няма да подава оставка, със същата решителност той подаде оставка си ”не полагам асфалт, за да се лее кръв по него” и това беше най-правилният ход. Другото е гражданска война. Но нито България е Сирия, нито Бойко е Башар Асад.

Амбицията на Бойко е да види България процъфтяваща. Амбицията на Станишев е да спечели на всяка цена изборите, защото какъв председател на ПЕС ще е, ако изгуби изборите в собствената си страна! Бойко няма личен живот, той е посветил себе си на една кауза – да остане в съзнанието на хората като техния Бойко.

Четвърто, Бойко беше принуден да води кръгова отбрана с парламентарно малцинство, но поставяше всеки на мястото му и това си личеше.

В момента в подкрепа на противниците на Бойко са провалени и неморални хора. Осъдените „нагли” и „килъри” викат „огън” още 5 месеца, т.е. падне ли Бойко, ние сме свободни. Останалите – Слави Бинев, Мишо Шамара, рокерите на Станишев, футболните агитки, все хора от един дол дренки. При тях е Учиндолският чалга шоумен. Хората трябва да различават вълците в овчи кожи.

Те няма да се коалират с ГЕРБ, а аз очаквам изобщо да не влязат в парламента, освен ако хората гласуват, без да мислят.

Възрастните хора да се консултират със своите близки в чужбина и тогава да гласуват, а аз съм сигурен, че той ще приеме и ще признае изборите такива, каквито са и няма да ги оспорва. Дано се наложи Станишев да ги оспорва, след като ГЕРБ няма да провеждат изборите, за да ги фалшифицират, както втълпяваха те още преди изборите. Аз не съм член на ГЕРБ и ако Бойко спечели изборите, аз няма да си хвърлям шапката във въздуха от радост, но ако не спечели, няма да си хвърля въжето на шията, само за това, че народът така е решил. Глас народен, глас Божи, аз съм против само срещу това улицата да оказва диктат на правителството, което и да е то, щом е избрано от народа, ние трябва да уважим народния вот. Пето, не е ли време да се помисли от съответните институции имат ли място в съвременния политически живот партии като ДПС, „Атака” и ВМРО. Тези партии не са само вредни, те са и опасни. И в заключение ще кажа, аз не вярвам, че Бойко върна България във времето на Средновековието, както твърди Станишев, а който е убеден, че това е вярно, си е за негова сметка.

Снимки:

1. Васил Христов, Дупница

2. Бойко Борисов

Spread the love