Ятачката на Дупнишкия партизански отряд Здравка Христова: Полицай ми изби два зъба, защото не предадох другарите си, обидена съм на днешните управляващи, които не оценяват достатъчно ветераните от войните

Filed under: Искам думата |

При битката на връх Ястребец през 1944 г. хитлеристите ни измамиха с бяло знаме и унищожиха почти цялата група, но под командването на новия командир полк. Борис Ташев смазахме силно укрепената линия на хитлеристите, спомня си доброволката от Трети гвардейски полк

 Искам държавниците, които ще ни управляват след 12 май, да си подадат ръка и да поведат страната в правилната посока, трябва да се намали безработицата и да има по-качествено образование

Здравка Христова е родена през 1924 г. в село Падала, община Рила. Участничка е в първата фаза на Втората световна война. Ятачка на Дупнишкия партизански отряд „Коста Петров”. Здравка Христова разказва своите спомени от онези времена, които помни като че ли са били вчера.

– Г-жо Христова, Вие сте ветеран от Втората световна война. Ятачка на Дупнишкия  партизански отряд „Коста Петров”. Разкажете свой спомен от тези времена?

– На 9 септември участвах в акцията за превземането на полицейския участък в Дупница. После се записах като доброволка в Трети гвардейски  полк, който бе сформиран за кратко време. Основното ядро на полка беше от партизани и ятаци на Дупнишкия партизански отряд. Командването на полка бе поверено на Васил Демиревски – командир на Дупнишкия партизански отряд. Ежедневно имахме военно обучение, което се провеждаше от знаещи и можещи военни. Взводен командир ни беше Иван Ганев от Рила, а ротен – Генчо Бичаков от с. Овчарци. Тържествено ни изпратиха за фронта. В началото в Югославия ни приеха с недоверие поради предишни участия на нашата армия на страната на Германия. След като ни опознаха, започнаха да се обръщат към нас с „ОФ другари”. Полкът ни участва в няколко сражения. Тежко беше превземането на кота 711 – връх Ястребец, на 30 октомври 1944 година. На връх Ястребец хитлеристите бяха  създали силно укрепена позиция. Това им позволяваше да държат в ръцете си град Бояново, откъдето се изтеглиха немските войски от Гърция. По време на атаката беше дъждовно и студено. Първата атака се проведе от щурмовата група под ръководството на дружинния командир капитан Лазар Лазов – Велко. Точно в 6.30 часа на 29 октомври 1944 г. придаденият към полка ни дивизион започна артилерийската подготовка. Не остана нито метър земя непростреляна. В 7.00 ч. към върха се понесе мощно „Ура” на гвардейската щурмова група. Немците мълчаха, сякаш в техните окопи не бе останал жив човек. Разгорещени и задъхани, ние стигнахме билото на връх Ястребец и започнахме ръкопашен бой с немците, които се биеха отчаяно. В това време Лазар Лазов – Велко докладва по телефона на командира на полка, че Ястребец е овладян. Немците обаче се прегрупираха, контраатакуваха и отново превзеха върха. Лазар Лазов – Велко бе тежко ранен, а по-голямата част от щурмовата група загина. Командирът на полка докладва на командира на дивизията и реши да поведе лично новата щурмова група на 30 октомври 1944 г., за превземането на върха. След нова артилерийска подготовка щурмовата група смело напредваше към върха и проникна в окопите на противника. В този момент немците изскочиха от окопите с развети бели знамена – знак, че се предават, но това беше измама. Когато ние се доближихме до тях, те бързо залегнаха и откриха огън. Командирът на полка бе тежко ранен. Нас ни евакуираха по-назад, за да ни окажат помощ, но немците ни откриха и пак насочиха огъня към нас. Почти цялата група бе унищожена. След неколкодневни атаки ние, бойците от 3-ти гвардейски полк, под командването на новия командир на полка полковник Борис Ташев смазахме силно укрепената линия на хитлеристите. В резултат на това ние открихме пътя към град Бояново и на 8 ноември полкът с щурм през река Морава превзе Бояново. Това принуди немците да се оттеглят на запад към труднопроходимите албански планини. Общо в бойните действия на полка загинаха 55-има доброволци и командирът на полка – легендарният полковник Васил Демиревски – Желю.

– На 9 май се навършиха 68 години от победата над хитлерофашизма. С какви чувства посрещнахте този ден?

– Нямах и 20 години, когато бях арестувана от полицията и заведена в участъка. Разпитваха ме за моите  другари. Кои са? Къде са? Аз не предадох нито един другар. Възмутен от моето мълчание, един от полицаите ме удари и ми изби два предни зъба. Обидена съм от днешните управляващи, които не оценяват достатъчно ветераните от войните. 9 май винаги го посрещам с хубави чуства.

– След изборите на 12 май какво искате да се промени в страната?

– Да се надяваме, че ще настъпи промяна към по-добро. Намаляване на безработицата, по-добро здравеопазване, по-качествено образование. Боли ме за младите хора, които напускат България. Аз не деля хората на партии, на религии. А искам държавниците, които ще ни управляват след 12 май, да си подадат ръка и с общи усилия да поведат страната в правилната посока.

– Какво ще пожелаете на младите  хора?

– Желая им здраве, лично и национално достойнство. Да не забравят подвизите на българските воини, да не забравят хилядите жертви, дадени в името на родината ни Република България. Да бъдат горди, че са българи.

– А на българските политици?

– Да бъдат живи и здрави и да не забравят, че 9 май 1945 г. винаги ще бъде преди 10 ноември 1989 г.

 

 

 

Spread the love