Бай Велян Захариев от Радуил: Дарбата да вдъхвам живот на дървото получих след поклонение в Рилския манастир

Filed under: Искам думата |

Майсторът останал заслепен от централния иконостас в светата обител, осъществи голямата си мечта да изработи детска площадка в самоковското село

Бай Велян Захариев от самоковското село Радуил е ненадминат майстор дърворезбар. Съселяните му хвалят таланта и цъкат с възхита: „Дар от Бога му е това, не всеки може да вдъхва живот в парче дърво, а бай Велян го прави цял живот”.  

Последната изложба с изделията си даровитият радуилец подреди по време на Десетия юбилеен празник на прочутия радуилски фасул във фоайето на местното читалище. Всеки се спираше, притаяваше дъх и дълго се взираше в тях. Иконостаси, икони, животни, птици, морски обитатели, зодиаци… А у дома му с интерес дълго можеш да се любуваш на създадените макети на мадан, бичкия, гатер, маслобойна, воденица… Ако искаш да огледаш всичко хубаво, може би няма да ти стигне цял ден.

Намирам го в работилницата, където създаваше поредната творба – икона на свети Георги Победоносец. Остави за няколко минути длетото и поседнахме отвън в красивата градина на раздумка.

При едно посещение в светата обител – Рилския манастир, красотата на централния иконостас го запленила толкова много, че след години малкият Велян от самоковското село Радуил ще стане известен не само у нас, но и зад граница като голям изкусен дърворезбар.

Завела го майка му на поклонение, а той просто замръзнал и даже дъхът му спрял, когато се изправил пред величавия иконостас в църквата на манастира. И от този ден в главата му се въртяла мисълта, че занапред трябва и той да създава подобни красоти за хората.

Бай Велян вече е напълно успял да се докаже, че е сред най-добрите дърворезбари.

Всичко това можеш да видиш и да се докоснеш до него, посещавайки неговия хубав и спретнат дом на високото в края на селото в полите на Рила.

Една от неговите големи мечти вече е осъществена – да направи голяма детска площадка за малчуганите и техните родители. Има амбицията да създадат музей в селото, в който местните майстори и занаятчии да показват своите творби. И още – да се създаде школа, в която да се обучават млади резбари и още, и още…

Бай Велян Захариев, въпреки че вече е надхвърлил 60-те, все още има сили да предаде в ръцете на подрастващите своя красив занаят. Ще намери и подкрепата на местната кметска управа, на читалището, на будните радуилци и така мечтите лека-полека ще станат реалност.

Заслужава си всичко това да стане един божи ден, защото бай Велян има златни ръце, а и китното рилско село Радуил има амбицията да развива селския туризъм и да се превърне в красиво място за отдих и почивка на хората от всички възрасти.

 

Spread the love