Поредица №3: Човек на Фатик въвежда Валентин Атанасов в далавера с цигари и уиски, Георги Илиев му дава два клуба с компаньонки, от тях печели по 500-600 марки на ден
След като излиза от затвора, с жената от обявата – Росица, сключват брак и изживява звездния си миг – ражда се дъщеря му Паула
Два месеца лежи в ареста по обвинение в обир на златарско ателие, отношенията с жена му се влошават
През октомври Вальо вече е на свобода и заживява заедно с жената от обявата – Росица, в жилището й в „Овча купел 1”. Приятелката му е разведена и има 8-годишен син от първия си брак.
„Нямах ясни планове за бъдещето, отидох при нея, защото се чувствах задължен, може би заради това, че през последните месеци ми идваше редовно на свиждане”, обяснява избора си Атанасов. Той особено държи и на още едно момиче – Деси от жк „Люлин”. Тя е наясно с отношенията му с Росица и открито му заявява: „Аз ще се боря за твоята любов”.
Деси е 10 години по-малка от Вальо, не е семейна и усърдно прави всичко за него, за да го спечели. Росица работи в швейцарска фирма и взема добра заплата. При съжителството си с нея Вальо се сблъсква и с някои неясни обстоятелства, които го объркват. Например приятелката му споделя, че не може да има деца, но на четвъртия месец от съвместния им живот му „сервира”, че е бременна. Въпреки това двамата сключват през лятото на 1993 г., брак, а дъщеричката им се ражда на 2 септември. „Кръстих я Паула и това бе най-голямото щастие за мен – моята дъщеря!”, споделя с възторг щастливият баща.
„Бях безумно щастлив и не можех да си представя, че мога да живея и един ден, без да мога да я видя. Няма да забравя деня, когато я изписаха от Трета болница. Взех я на ръце, тя ме гледаше сериозно и ми се усмихна – това направо разби сърцето ми от щастие! За пръв път бях истински щастлив и истински отговорен пред това малко и крехко създание, носещо нещо от мен – нещо, за което трудно мога да намеря най-точните, най-милите, най-истинските думи, за да опиша цялото това опиянение от щастие, но и някакъв дълбок вътрешен страх, че нещо ще се случи, нещо, което ще ме раздели от това малко прекрасно създание”, описва и радостите си, и опасенията си той.
След излизането си от затвора Валентин Атанасов няма постоянна работа, работи каквото му попадне и гледа да не се забърква с неща, които биха го пратили отново зад решетките. Затова и избягва срещи с лица, с които е бил в затвора. Изкушението обаче е голямо. „Те бяха навсякъде из София и на ден срещах десетки… И всеки ти предлага някаква схема за печелене на пари”, разказва Вальо.
Един ден случайно среща Живко – колега от затвора, с когото се познавал един вид задочно. Двамата лежали по едно и също време в Първи отряд, в 8-а ДНМ, в същата килия, но под него, със затворник с прозвището Бабата. Живко им пускал цигари, те му давали кафе. Този именно човек сега държал предприятието „Камен дол” и имал складове на едро, а Фатик му бил гръб (б.р. – вероятно Малкия Фатик – приел името Филип Найденов, убит през 2003 г., син на Исмет Тюркмен Шабан – Големия Фатик, поч. през 1998 г.).
Повече подробности в печатното издание
Снимки:
1. Валентин Атанасов
2.Филип Найденов (Шабан Тюркмен) – Фатик
3. Васил Илиев
4. Георги Илиев