Мелничани: От Нова година насам туристи няма, кръчмите са празни, хотелчетата фалират едно след друго, ремонтите са истинско ходене по мъките

Filed under: Бизнес |

От исторически руини в Гърция и Италия правят бизнес, в най-малкия град са скрити под буренаци

 Шепата чужденци се чудят как може да се разхищава такова богатство, уредничката готова да прави беседа и без пари, само да има кой да влезе в музея

Само Кордопуловата къща работи като туристическа забележителност, за да оправдае статута град музей

Мина Узаничева от сайта vsekiden.com представя в репортажа си един един различен Мелник, не като атрактивен за туристите и печеливш за месния бизнес град, а като място, което е оставено едва ли не на произвола на съдбата. Ето какво пише Узаничева за Мелник:

Едно от най-красивите селища в България е на път да изчезне. И не защото е най-малкият град в България, а заради чудовищното безхаберие на институциите и на собствените му жители. Става въпрос за Мелник – град, обявен за архитектурно-исторически резерват, в който почти всяка сграда е паметник на културата. И почти всяка е пред рухване. За човек, който стъпва в Мелник за първи път, градът изглежда като весело място, пълно с механи. На всяка крачка се продава наливно вино, сладко от зелени смокини, биволско мляко и пчелен мед. Когато обаче се загледаш в сградите, виждаш как над шарените покривки в кръчмите са провиснали покривите на сградите – паметници на културата, а по някои от тях вече дори расте трева. Малките балкончета са пред срутване, а старите руини, оставени в наследство от стотици години, са обрасли в храсти и тръни и са почти непристъпни за туристите. „Това, което земетресенията и набезите на някогашните разбойници не са успели да разрушат, го е разрушило човешкото безхаберие“, споделя уредничката на местния музей. Работното й време е от един по пет часа следобед. Разпънала е чадър, който да я пази от слънцето, пред една от изоставените църкви в града. Там е работното й място вече повече от година, защото музеят не работи. На табела пред входа му пише „Затворено поради теч“, нищо, че е част от 100-те национални туристически обекта в България и фигурира в книжките за събиране на печати и марки.

„Затвориха музея преди година. Трябва да му ремонтират покрива, но и досега никой не работи там, не знам кога ще започнат“, разказва жената. Имало много желаещи да оправят сградата, всяка фирма давала различна цена за ремонта, но очевидно за никоя от офертите не са намерени пари.

От музея в момента е останала само сбирка от двайсетина стари снимки на Мелник отпреди Балканските войни, когато градът официално е отписан от картата на турските земи и минава към българските. Тогава започва и неговият упадък. Въпросните фотоси са подредени в изоставената църква. „Имаме много богата музейна сбирка, но няма къде да я изложим“, споделя още уредничката. Част от експонатите са нахвърляни в няколко кашона в църквата, останалата част е в мазето на музея. „И преди да го затворят, нямаше къде да подредим всичко, защото сградата беше твърде малака. Сега пък съвсем нямаме място“, разказва още жената, доволна, че все пак някой се е отбил да я пита за миналото на града. Цената на беседата й е само левче, но тя е съгласна да разказва и без пари, само и само да има някой, с когото да си говори.

Доста по-голяма от затворения музей е сградата на бившия турски конак. Тя е величествена и красива, но е пред срутване. Допреди няколко месеца хората спокойно са се изкачвали до входа й по мраморните стъпала, но в момента е оградена с предпазни въжета – има опасност керемидите на покрива да започнат да падат или да се откърти част от фасадата и да удари някого. Вероятно от тази сграда би станал чудесен музей, стига да се намери кой да я ремонтира. Между другото, ремонтите в Мелник са

истинско ходене по мъките

оплакват се неговите жители. Причината е, че се изискват цели три разрешителни – от общината, от Националния институт по паметниците на културата (НИПК) и от Министерството на културата. „Исках да си оправя къщата, отидох в НИПК, пратиха ме в общината, отидох в общината, пратиха ме в НИПК“, разказва собственик на механа, която се помещава в една от най-старите къщи в града. И тя, както повечето сгради, е паметник на културата. Затова е истинско предизвикателство да се ремонтира, по-лесно на собствениците е да я оставят да се руши. Друг мелничанин пък споделя колко трудно е да се строят нови сгради в града. Но някои са успели. „Първо трябва да си извикаш археолог да ти проучи терена. Ако има стари зидове, трябва да строиш по тяхното очертание. Ако обаче бутнеш повечко пари на археолога, няма да открие стари зидове“, твърди човекът. Същото ставало и когато платиш повечко в НИПК. Разбира се, под масата. Напоследък обаче положението там било по-стегнато и рушветите не вършели работа. Между другото в града има десетки руини, останали от неговото славно минало.

От такива находки хората правят бизнес

в Гърция и Италия, но в Мелник те са скрити под храсти и трънаци и никой не ги забелязва. Пътеките към тях са така обрасли, че е трудно да се стигне дори до останките от старата крепост. Къщата на деспот Алексий Слав, владял тези земи през 13-и век, е била запазена почти цяла до 1912 г., но в момента е полуразрушена и никой не мисли за възстановяването й. „Не ходете там, може да има змии“, предупреждават местните жители, защото мястото е напълно изоставено, покрито от храсти, коприва и всякакви плевели. Средновековната сграда продължава да се руши, въпреки че са правени опити да се консервира поне това, което е останало от нея. От едната страна, на бившия дом на владетеля се издига нова сграда, може би гласена за поредна механа, а от другата страна, има дере, в което са нахвърляни строителни отпадъци.

В близост до центъра на Мелник пък има табела, сочеща към руини от няколко манастира и стари църкви. И тук обаче пътеката е почти непроходима. Малкото чужденци, успели да се доберат да останките от тези сгради, съветват всички останали да не се морят в катерене към тях. „Там няма нищо,

само камъни и тръни”,

разказват те. Уредничката на музея споделя, че преди около месец са отпуснали два щата за работници, заедно с които се опитва да разчисти поне пътеката към руините, за да могат туристите да стигат по-лесно до тях. Има обаче толкова много за чистене, че не знае кога ще успеят да приключат. Ако тези находки бяха в друга държава, към тях щеше да има осветена пътека, да се събира вход за достъп, да се изнасят беседи и градът щеше да се изхранва само от тях. Тук обаче повечето хора дори не си дават сметка, че могат да печелят от средновековните останки. Те разчитат на механите си, в които често няма нито един клиент, и на продажбата на наливното си вино от широка мелнишка лоза.

Хората, които идват в града, са все по-разочаровани от изчезването на историята му. И стават все по-малко. В Мелник разказват, че от Нова година насам туристи почти няма, кръчмите са празни, хотелчетата фалират едно след друго. А малкото чужденци, които все още идват, се чудят как може да се разхищава такова богатство. Добре поне, че Кордопуловата къща работи като туристическа забележителност, за да оправдае статута на Мелник като град музей.

 

Spread the love