ГЕРБ съветникът от Перник Сашо Диманов си спомня войнишките години: Трънски зевзеци натръшкаха от смях генерал и антуража му на обучение – Ване Поро имаше ужасно миризливи крака, косматият мл. сержант Дупелов кречеталеше като каракачанска тепавица, 120-кг редник Сандов се заклещи в танк
Поради големия читателски интерес към забавните истории и любимите вицове, разказани от известните личности в Югозапада, продължаваме темата в следващите редове. Популярни хора от Перник и Кюстендил споделят с читателите на „Вяра” свои забавни преживявания и какво ги кара да се превиват от смях.
Общинският съветник от ГЕРБ в пернишкия минипарламент Сашо Диманов разказа свое хумористично преживяване от времето на войниклъка му. Ето какво разказва Сашо Диманов:
„В средата на 70-те, отбивайки дълга си към Родината в родната казарма, се подвизавах като старшина школник и командир на танков взвод в едно южно армейско поделение. Под мое командване бяха три танка Т-34 и 11 срочно служещи войници – 5 „стари кучета“ и 6-има новобранци. Някъде в късна есен, когато новобранците вече бяха навъртели 2-3 месеца служба и дюлите вече ставаха за бране, в нашето поделение дойде депеша за проверка от щаба на БНА. По ирония на съдбата се оказа, че сред проверяваните бойни единици е предвиден за инспекция и танков екипаж от моя взвод. Съобщението за проверката дойде от днес за утре, беше посочен на случаен принцип за избор 2-ри екипаж с 2-ри танк и… ходенето по мъките започна! Както е известно на всички, помирисали българската казарма, танковият екипаж на Т-34 се състои от 4-ма човека с длъжности командир, механик-водач, мерач и пълнач. Командирът и водачът на 2-ри екипаж бяха стари войници (с над 1 година служба), а мерачът и пълначът – новобранци. За зла участ ли, с Божия намеса ли, или дяволчето на съдбата е било в терсенито настроение, но с избора за проверка на точно този екипаж комбатът (командирът на танковия батальон) вкара цялата 1-ва армия (района на цяла Западна България) в едно страхотно приключение, за което се говореше дълги години след това. За да може да се вникне в казармената атмосфера и най-вече да се случи „намъкване“ в сюжета на случката от уважаемия читател, непременно трябва да опиша визията и навиците на главните герои в този разказ – момчетата от 2-ри екипаж. Командирът на танка, младши сержант Дупелов, по това време си беше направо труден за описване нестандартен екземпляр. Просто си представете около 50-килограмово „мъжище“, но заедно с шинел, противогаз и пистолет ТТ на колана. На ръст не повече от 1,52 – 1,55 м, ужасно космат, за което се е случвало старшината на ротата да го кара да се бръсне по два пъти на ден. Тези дребни недостатъци мл. сержант Дупелов компенсираше с неприлично голям орлов нос – отвътре също добре окосмен, както и тембър на гласа, който наподобяваше едно към едно гласа на героя на Руслан Мъйнов (македонския комита Русе Русевски) от тв шоуто „Комиците“. Устата на Дупелов не спираше през целия ден да кречетали като каракачанска тепавица, непрекъснато и упорито преследваше новобранците и за най-дребните нарушения. Любимият навик на мл. сержанта беше вечер да строи младите войници, да им чете „конско“ на някакъв трудно разбираем варненско-русенски диалект с много „мьекане“, опитвайки да си прави гласеца въздебел, от което реално се получаваха само звуци като кукуригане на току-що влязло в пубертета петле. За завършеност на „командирската“ си осанка Дупелов през цялото време ходеше на пръсти, за да изглежда по-висок. Мерачът – новобранецът редник Каменов, беше родом от същия регион като мл. сержант Дупелов, но за разлика от него беше абсолютен мълчаливец и непукист. Според останалите войници от моя взвод на редник Каменов са му коствали огромни умствени и физически усилия даже задължителните отговори в казармата „Аз“, „Тъй вярно“ и „Съвсем не“.
Механик-водачът, на когото всички викахме ВанЕ (ударението е на последната буква) беше едно нисичко и добре закръглено цигане от трънските села, което беше завършило средно професионално образование в пернишкото УТР (училище за трудови резерви) със задоволителен успех. ВанЕ много се гордееше с образованието си и техническите си познания, но благодарение на силно изразения си трънски диалект много често оставаше недооценен и най-вече недоразбран от останалите войници в ротата. Може би и малко недолюбван поради сравнително често срещания казармен проблем – ужасно миризливи крака! Оттук логично идва и неговият прякор – ВанЕ Поро! И сега идва ред на главния герой – пълнача редник Гиго Сандов. Тук, уважаеми читатели, е необходимо повече въображение, за да си представите една трудно описуема, абе ако кажем невъобразима гледка, няма да сбъркаме. Представете си един 19-годишен 115-120-килограмов индивид – хем юноша, хем мъжага. На ръст около 1,80 м (кой знае как попаднал при танкистите), с огромна кръгла глава, за която така и не се намери шапка по мярка. От двете страни на главата изпъкват с абсолютна симетрия бая големшки, стърчащи като пеленгатори уши, руса остригана косица – но отблизо си личи, че е мека и рехава като гъши пух. И по-нататък – простодушна, кьосава и ухилена физиономия, обикновено обилно запотена, вечно размъкнати дрехи и накрая – винаги весело зачервени пухкави бузки и заплеснато отворени дебели бърни-устни. Любителите на класика Ярослав Хашек направо могат да си представят двата легендарни негови герои – добрия войник Швейк и свръзката – гладник Балоун, въплътени поравно и интегрирани в нашия главен герой – пълнача редник Сандов. Тук задължително трябва да се спомене, че Гиго Сандов също като Балоун беше перманентно гладен, непрестанно дебнеше кой кога е получил колет, люпи семки, набрал джанки или си купил обикновена вафла от лавката, обикаляше около него и басово дуднеше с мощния си като йерихонска тръба глас „Де чупни мауко бе, науи знаеш дека имам вучко црево“. /б.а. – де чупни малко бе, нали знаеш, че имам вълче черво/. За неговите подвизи в столовата, за количеството изяден хляб, боб, компот или яхния със сушени сливи може да се напише цял роман. Сандов също се беше пробвал като курсист в пернишкото УТР, но смогнал да изкласи само до средата на втори срок в първи курс – според мен поради очевидна липса на качества, но според него „Оти у училищнийо стол нема кой да ми готви и да ми пуни паницата като майкя ми на село и чича ми у кръчмата!“. От разликата в образователния ценз идваше и пиететът, огромното уважение и почти сляпата привързаност към изучилия в УТР-то земляк ВанЕ Поро. Редник Сандов имаше и един „дребен“ недостатък – много трудно произнасяше буквата „Р“. Като добавим към всичкото това и ужасния пернишко-радомирски диалект, който само аз и ВанЕ Поро разбирахме изцяло, както и едно почти перфектно пернишко „Л“, много по-ефектно от Л-ъкането на председателя на НС – г-н Михаил Миков, картинката вече ще е напълно завършена. Та върху плещите на тези четиримата, 2-ри танков екипаж, легна цялата отговорност да отсрамват цялото поделение пред голямото началство. Дойде следващият ден и пред халето на танковия полигон се паркираха в правилна редичка над една дузина „Волги“, военни джипове и големите началства се изсипаха като от фуния точно пред танка на 2-ри екипаж. Както си му е редът, аз рапортувах криво-ляво на другаря генерал – главния проверяващ, както и пред останалите 7-8 полковници и други по-дребни щабни офицери, че сме готови за изпълнение на бойната задача, като накрая с яко бумтене на сърцето и с предварително трагично предчувствие в съзнанието си представих екипажа. Помогнаха на генерала – много слаб, намръщен, пожълтял мъж с нездрав вид, с рунтави вежди и боядисани в гарвановочерно мустаци, да се качи на танка, полковниците се накачулиха и те около него и… започна „възкачването по Голгота“! Тук пак трябва да уточня, че бойната задача на екипажа се състоеше в следното: „Екипажът за времеви норматив (около 5-6 минути) трябва да извади от дървени сандъци, пренесе и подреди в танка учебни снаряди – 55 на брой – като всяко парче е между 12 и 15 кг и с дължина около 80 см.“ Сега, уважаеми читатели, си представете следната картинка като изходно положение за старт – пред танка при сандъците е мълчаливецът мерач редник Каменов, който има задължението да вади снарядите от сандъците, след което да ги подава по определен ред на мл. сержант Дупелов, който пък от своя страна се е курдисал заедно с големия си нос точно пред люка на механик-водача (предната долна част на танка). Вътре в танка, на мястото на водача, важно и царствено се е разположил ВанЕ Поро, чиято задача е да поема снарядите от Дупелов и да ги подава на нашия главен герой – богатира пълнач Гиго Швейка, който от своя страна да ги подреди по стелажите в куполата на танка. След командата „Почни“ настъпи първото суетене и лошите ми предчувствия при рапортуването започнаха да се превръщат в тъжна реалност – редник Сандов „деликатно“ разбута началствата, за да се добере до люка в горната част на куполата, след което всички с огромно напрежение, хапане на устни, тупкане на място с крака и добронамерено стискане на палци изчакахме той да намъкне някак си огромната си снага през видимо възтесния за неговите габарити отвор. От това почти 2-минутно Сандово „намъкване“ с много зор, влизащо в цялостния времеви норматив, физиономията на генерала замрачня и се вкамени още повече, лицата на полковниците посърнаха, а командирът на поделението направо увеси нос и гледайки отчаяно и жално, ежесекундно се пребърсваше с носна кърпа, облизвайки пресъхналите си устни.
И сега, драги читатели, вече е време за фабулата на нашето приключение – всички са по местата си и се започна изпълнението на бойната задача. Както си е по „боен устав“, само се чува „мъжественият“ гласец на командира на танка мл. сержант Дупелов, който отривисто командва изпълнението на отделните оттренирани движения. Както се казва, дотук почти хубаво, ама землякът на Дупелов – мълчаливецът мерач Каменов, от притеснение е забравил изобщо за тренировките и не подава снарядите както трябва (някои с главата напред, други с гилзата напред). Тези непредвидени неудачия тутакси вбесяват нервака Дупелов, той забравя повелите на Устава и направо надскача нотното петолиние, врещейки на русенско-варненския си диалект: „Нье тъй“… “Чуваш ли к‘во ти казвам, бе, не тъй…!”. Същевременно от вътрешността на танка се чува някакво подозрително и необичайно дрънчене, скърцане, суетене, тюхкане и попържане, но вътре, през люковете виждат какво става само генералът и полковниците.
И тук вече настъпва КУЛМИНАЦИЯТА, която възнамерявам да предам точ в точ под формата на пряка реч на граовско-трънски диалект. Изведнъж се чу страхотен трясък от дрънчене и търкаляне на месингови гилзи и снаряди и след това звучно проехтя изплашеният кански писък на ВанЕ Поро:
– Оуеуе, майкьееее… затрупаше ме!!!!!!!!!!!
Точно сега, уважаеми читатели, ви моля да включите цялото си въображение, за да си представите как 5 секунди след сърцераздирателния вик на ВанЕ Поро бавно, но упорито от десния горен люк изпълзява огромната глава на редник Гиго Сандов-Швейка. Шлемофонът му стои като бебешко боне, обхванал само темето, очите му изхвръкнали от орбитите, работното му яке се закачило за ключалката на капака на люка, но той, плувнал в пот, преодолявайки с огромни усилия съпротивата, постепенно изпълзява, цепейки якето по средата на гърба. От само себе си се подразбира, че тази нечовешка енергия и титаничен гняв, взривили се в тялото на редник Сандов, са породени най-вече заради неизвестната засега съдба на неговия многообичан приятел, пръв съветник и ментор по казармените въпроси ВанЕ Поро! След като разцепи якето почти до края и извади могъщия си торс почти до кръста, пустият войнишки колан (тип МНО) на редник Сандов му изигра нелепа шега – запецна яко в ключалката и блокира всички възможни движения по вертикала – демек ни нагоре, ни надолу! Тогава Гига Сандов се напъна яко с няколко последни усилия безуспешно да се измъкне от клопката, от което физиономията му придоби апокалиптични нюанси… и като не успя, току ревна гороломно с боримечковския си глас, изричайки следната тирада:
– Че ме прощаваш, другарю генерал и вие, другари офицери, ама на такова СУПУРДИСУВАНЬЕ вече не се издържа!
След което се обърна към сащисания, твърде пребледнял мл. сержант Дупелов и вече като същински балканский лев озвучи цялото поделение:
– Абе, вуняв пабирок, виде уи са що станА, а??? Те, утепаме ВанЕте! Ти като висиш отвънка и не видиш що стае у корубата, ОТ ДЕКА ЗНАЕШ КОГА Е БАШКЕМ „ТЪЙ“ и КОГА „ОНЪЙ“??? А.а.а.а…дупе шиляво, дзвер вуакнест…те са се измъчиням низ люко, кинем ти манечкото гуаве и че ти го заврем у фамиуията…….!!
Уважаеми читатели, тук спокойно на мястото на многоточието бих могъл да изредя поне два-три реда граовски псувни, примесени със слюнките на почти обезумелия от груст и сертиня редник Сандов, но ще оставя всичко на въображението ви!
Финалът на гореописаната ситуация имаше следния завършек. Плененият от колана си и заклещен в люка редник Сандов покрещя, докато не видя своя обичан земляк ВанЕ Поро да се изсулва от танка видимо уплашен, но (както се разбра по-сетне) не от търколилите се върху него 30-ина снаряда, а от това като как ще реагира началството и дали не са му се разминали безвъзвратно отдавна мечтаните ефрейторски нашивки.
Все пак, противно на очакванията и лошите предчувствия, цялата поредица от събития имаше много щастлив край. Още при словесните залпове на редник Гига Сандов и недвусмислената му закана за „кИненье на манечкото гуаве и завиранье у фамиуията“ по адрес на злощастния мл. сержант Дупелов лицето на генерала започна видимо да се зачервява, той пусна няколко необясними погледа-светкавици към комбата, ротния, към мен и полковниците, започна да маха безпричинно с ръце, отначало се опита лекичко и възпитано да прихне и… после като тръгна един смях, но мъжки, войнишки, от цяло сърце смях, едно присвиване на кореми, едно удряне по колената, едни сълзи… този искрен и заразителен смях от над 100 души ще помня цял живот!
По-късно се запознахме окончателно и в детайли с цялата трагикомедическа драма, разиграла се току пред генералските очи в утробата на танка. Това стана при разбора на проверката от цветистия разказ на самия генерал пред офицерите от поделението. Наивният редник Гига Сандов, подведен от гласеца и командите на Дупелов „Не тъй, не тъй ти казвам“, е въртял няколко минути само 2-3 снаряда в ръцете си и посягал отчаяно… аха, да ги закрепи на стелажите по стените на КОРУБАТА (куполата на танка), но чувайки категоричното Дупелово „Не тъй“…, почвал пак отново да върти снарядите в огромните си лапи. В резултат на това суетене под краката му за 1-2 минути се събрали над 30 снаряда, подавани сръчно и услужливо от ВанЕ Поро. Накрая късметът изневерил на нашия богатир Гигата Сандов, стъпил завалията върху снарядната камара и се подхлъзнал, снарядите тръгнали като лавина връз главата на злочестия ВанЕ и… стой та гледай?! Генералът разказа даже как редник Сандов, малко преди да стъпи върху снарядите и да предизвика лавината, окончателно го впечатлил и го спечелил с нечовешкото напрежение, изписано върху лицето му и мъжките закани през зъби по адрес на Дупелов: „Умазааме се, умазааме се и пред взводнийо, и пред ротнийо, и пред командиро, и пред генерало…!! Те сега ако ми е пОдръка оня, вунявийо, че му заврем тоя снаряд у г..“
Още вечерта проверката свърши предсрочно, генералът в прекрасно настроение и с видимо много по-здравословен вид по време на банкета в ДНА-то наредил на командира на поделението да награди с по 10 дни домашен отпуск за ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ целия екипаж, с 5 дни „оня смахнат школник“ (моя милост), като през цялото време се шегувал с останалите офицери, повтаряйки „Ти отдека знаеш кога башкем е ТЪЙ и кога ОНЪЙ“ и „Внимавайте да не СУПУРДИСУЙЕТЕ втори екипаж!” Нещо повече, след този случай благодарение на неочакваната и от самите нас смехотерапия генералът бил винаги в отлично настроение и с коренно променен характер.
Днес, почти 40 години след тази случка, нито съм чул, нито съм се видял с моите приятели от 2-ри екипаж, но ако случайно прочетат за това тяхно казармено приключение, искам да им пожелая да са живи и здрави и… надявам се – все така зевзеци!
Пояснения:
1.Супурдисуванье – тормоз, притесняване
2.Коруба – купола на танка
3.Пабирок – дребни и криви чушки, останали да доузреят до есента
4. Башкем – точно кога, точно къде, точно в какво…
5. Вуняв – космат, обилно окосмен
6. Вучко црево – бездънен, всеяден стомах
7. Киненье – откъсване
8. ДНА – гарнизонен дом на народната армия